Айтоска планина е един от най-живописните нископланински дялове на Източна Стара планина, разположен в югоизточната част на България, непосредствено западно от град Айтос.
| Айтоска планина | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Тип географски обект | Планински дял от Източна Стара планина |
| Местоположение | Югоизточна България, между град Айтос и село Равна гора |
| Държави | България |
| Най-висок връх | връх Поляната – 678 м |
| Географски координати | 42.683° с. ш., 27.266° и. д. |
| Площ | около 200 км² |
| Средна надморска височина | 400–500 м |
| Основни върхове | Поляната, Свети Илия, Малък Айтоски връх |
| Основни реки | Айтоска река, Чукарска река |
| Климат | Преходно-континентален с черноморско влияние |
| Почви | Канелени горски и хумусно-карбонатни |
| Геоложка структура | Съставена от варовици, пясъчници и глинести шисти от мезозойска ера |
| Флора | Дъбови, габърови и букови гори, редки видове орхидеи |
| Фауна | Елен, дива свиня, чакал, лисица, ястреб, сова |
| Защитени територии | Природна забележителност „Пещерата при с. Раклица“, защитена местност „Бакърлъка“ |
| Най-близки населени места | Айтос, Раклица, Пирне, Съдиево, Череша |
| Икономическа дейност | Горско стопанство, пчеларство, туризъм, лов |
| Туристически маршрути | Екопътека „Айтоски проход“, маршрут до връх Поляната |
| Културно наследство | Тракийски могили, стар римски път, оброци и параклиси |
| Екологично значение | Биокоридор между Черноморието и вътрешността на Стара планина |
| Средногодишна температура | ~11°C |
| Валежи (годишни) | 650–700 мм |
| Растителност | Смесени широколистни гори и храстови формации |
| Туристически обекти | Парк „Славеева река“, природен феномен „Каменната глава“ |
| Водни обекти | Изворите на Айтоска река, малки язовири и карстови извори |
| Транспортен достъп | Айтоски проход – свързва Айтос с Карнобат и Шумен |
| Особености на релефа | Ниски възвишения с дълбоки дерета и скалисти откоси |
| Екосистеми | Гори, пасища, карстови пещери |
| Етнографски особености | Традиционно земеделие и дърворезбарство в района |
| Регионално значение | Естествено свързва Черноморската низина със Стара планина |
| Опазване и управление | Под наблюдение на РИОСВ-Бургас, част от НАТУРА 2000 зони |
Тя е природен преход между Черноморското крайбрежие и вътрешността на Старопланинската система, съчетавайки меки форми, гъсти гори, плодородни долини и карстови извори.
Макар и с относително ниска надморска височина, планината впечатлява със своята биологична и културна стойност. Тя е дом на разнообразна флора и фауна, а склоновете ѝ пазят следи от човешко присъствие още от праисторически времена.
Географско разположение
Айтоска планина се намира в северозападната част на Бургаска област и обхваща територията между град Айтос, село Раклица и селата Череша и Съдиево. Тя представлява южен дял на Източна Стара планина и се отделя от Камчийската планина чрез седловини и плитки долини.
Най-високата ѝ точка е връх Поляната (678 м), който разкрива панорамна гледка към Черноморското крайбрежие, Айтоската котловина и долината на река Айтоска. Планината заема площ около 200 квадратни километра, като преобладават ниски хълмове и заоблени върхове.
Релефът е разнообразен – редуват се скалисти участъци, дерета, равнинни части и гористи склонове, осеяни с малки потоци и извори.
Географските координати на планината са приблизително 42.683° северна ширина и 27.266° източна дължина. Районът е леснодостъпен чрез Айтоския проход, който свързва град Айтос с Карнобат, Шумен и северните части на страната.
Историческо развитие
Историята на Айтоска планина е дълбоко вплетена в културната памет на района. Археологическите находки свидетелстват, че тук са живели хора още от тракийската епоха. На територията на планината и в подножието ѝ са открити множество тракийски могили, светилища и каменни оброци. Смята се, че по билото е преминавал стар римски път, свързващ вътрешността на Тракия с черноморските пристанища.
По време на османското владичество планината служи като естествено укритие за хайдушки чети и бунтовници. Местните предания разказват за герои като Индже войвода и Стоян войвода, които се криели в нейните гори. След Освобождението районът се развива като център на дърводобива и земеделието, а постепенно и на туризма, благодарение на близостта до морето и красивите природни гледки.
Природа и климат
Айтоска планина попада в преходно-континенталната климатична зона, като поради близостта си до Черно море се усеща и слабо морско влияние. Лятото е топло, но не горещо, а зимата – мека с редки снеговалежи. Средната годишна температура е около 11°C, а годишните валежи са между 650 и 700 мм.
Флората е изключително богата и разнообразна. По южните склонове преобладават дъбови и габърови гори, а във високите части се срещат букови насаждения. В по-сенчестите дерета растат бряст, явор и леска. Растителният свят включва и редки видове като диви орхидеи, зеленика и скален минзухар.
Фауната на Айтоска планина също е представителна за българската природа – срещат се елени, сърни, диви свине, лисици, чакали и различни хищни птици, сред които ястреб, кукумявка и бухал. Това прави района привлекателен за ловци, фотографи и природолюбители.
Геоложка структура и почви
Айтоска планина е изградена предимно от варовици, глинести шисти и пясъчници от мезозойска ера. В някои части се наблюдават карстови форми – пещери, пропасти и извори, като най-известният е карстовият извор край село Раклица. Почвите са предимно канелени горски и хумусно-карбонатни, които благоприятстват растежа на широколистни гори и развитието на земеделието в подножието.
Икономика и местна дейност
Районът около Айтоска планина се характеризира с традиционно земеделие, лозарство и пчеларство. Горите осигуряват дървесина и диворастящи билки, а местните хора често се занимават и с ловен туризъм. През последните години се развива и еко- и културният туризъм, подпомаган от близостта до Айтос и Бургас.
Местните общности са известни със занаятчийски умения – дърворезбарство, тъкачество и изработка на сувенири, свързани с природата и традициите на района.
Туризъм и забележителности
Айтоска планина предлага отлични възможности за разходки, пикници и еко маршрути. Най-популярният туристически път е екопътеката „Айтоски проход“, която преминава през дъбови гори и открива чудни гледки към Черноморската равнина. Особено впечатляващ е природният феномен „Каменната глава“ – скален масив, наподобяващ човешки профил, разположен недалеч от град Айтос.
Сред културните забележителности са малките параклиси и оброци, посветени на светци, които пазят духа на традиционното българско християнство. Парк „Славеева река“ е любимо място за отдих и разходки, съчетаващо природа, река и скални образувания.
Екологично значение
Айтоска планина е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000, тъй като представлява важен биокоридор между вътрешността на Стара планина и Черноморското крайбрежие. В нейните гори гнездят редки видове птици, а част от територията е обявена за защитена местност – „Бакърлъка“. Районът играе ключова роля за опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на природните ресурси.
Обществено и културно значение
Планината заема специално място в съзнанието на местните хора. Тя не е просто природен обект, а символ на постоянство, труд и свобода. В Айтос ежегодно се провеждат празници, свързани с природата и традиционните занаяти, а песни и легенди възпяват величието на планината.