Анизовото шапиче (Pimpinella anisum), известно още просто като анасон, е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). То е едно от най-древно използваните лечебни и ароматни растения в света. Произхожда от Източното Средиземноморие и Близкия изток, но днес се култивира в почти всички топли региони на Европа, Азия и Северна Африка.
| Анизово шапиче | |
 | |
|---|---|
| Характеристика | Описание |
| Научно наименование | Pimpinella anisum |
| Семейство | Сенникоцветни (Apiaceae) |
| Популярни имена | Аниз, анасон, анизово шапиче |
| Произход | Източно Средиземноморие |
| Тип растение | Едногодишна ароматна билка |
| Височина | 50–70 см |
| Цветове | Малки, бели, събрани в сенници |
| Плодове (семена) | Малки, яйцевидни, ароматни |
| Активни вещества | Анетол, флавоноиди, естрагол, минерали |
| Лечебни свойства | Отхрачващо, спазмолитично, тонизиращо, успокояващо |
| Кулинарна употреба | Подправка за хляб, сладкиши, ликьори |
| Ароматерапия | Облекчава стрес и безсъние |
| Отглеждане | На слънчево място, с умерено поливане |
| Противопоказания | Не се препоръчва при бременност и епилепсия |
Растението достига височина до 50–70 сантиметра. Стъблото му е изправено, разклонено и фино набраздено. Листата са различни по форма – долните са яйцевидни, а горните са силно нарязани и перасто-разсечени. Цветовете са малки, бели, събрани в сложни сенници, които се появяват през юни и юли. След прецъфтяване се образуват малки, яйцевидни плодчета, известни като „анасонови семена“, които съдържат най-голямото количество ароматно масло.
Анасонът има характерен сладък и топъл аромат, който се дължи на съдържанието на анетол – основният компонент на неговото етерично масло.
Историческо значение и културна употреба
Анизовото шапиче е познато още от древността. Египтяните го използвали за ароматизиране на хляб и напитки, както и за лечебни цели при стомашни оплаквания. В Древна Гърция и Рим анасонът бил считан за растение, което подпомага храносмилането и освежава дъха след обилна трапеза.
През Средновековието той бил високо ценен в Европа – добавян в сладкиши, медовина и ликьори. Дори бил използван като съставка в ароматни масла за парфюми и в лекарства срещу настинки и кашлица. В българската народна медицина анизовото шапиче традиционно се използва за лечение на кашлица, колики и безсъние.
Химичен състав и активни вещества
Семената на анизовото шапиче съдържат около 2–3% етерично масло, богато на анетол (до 90%), метилхавикол, естрагол, анисалдехид и анизова киселина. Освен това са богати на белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерали (калций, желязо, калий, магнезий) и витамини от група В.
Анетолът е веществото, което придава характерния сладникав вкус и аромат и има доказани противомикробни, спазмолитични и отхрачващи свойства.
Лечебни свойства
Анизовото шапиче е широко използвано в традиционната и съвременната фитотерапия. То оказва благотворно въздействие върху дихателната, храносмилателната и нервната система.
При кашлица и бронхит анасонът действа като естествено отхрачващо средство, което втечнява секрета и облекчава дишането. Приема се под формата на чай, сироп или капки. Освен това има спазмолитичен ефект върху стомаха и червата, като помага при колики, газове и подуване.
Анизовото шапиче също се счита за естествен афродизиак и тоник, подпомагащ женското здраве. В миналото е използвано за регулиране на менструалния цикъл и стимулиране на лактацията при кърмещи жени.
Ароматът му има успокояващо действие върху нервната система и се прилага при безсъние и тревожност. В народната медицина често се комбинира с лайка и резене за облекчаване на храносмилателни неразположения.
Кулинарна употреба
Анизовото шапиче има изключително широко приложение в кулинарията. Семената му се използват като подправка за хляб, сладкиши, бисквити и напитки. Техният аромат напомня на сладък копър и придава специфичен вкус на десерти, сирена и сосове.
В производството на напитки анасонът е основна съставка на популярни ликьори и аперитиви като гръцкото „узо“, турската „раки“, френската „пастис“ и италианската „самбука“. Освен това се използва за ароматизиране на чайове и компоти.
В традиционната българска кухня той намира приложение в сладки печива и сиропирани десерти, където добавя леко пикантен и освежаващ вкус.
Отглеждане и събиране
Анизовото шапиче е топлолюбиво растение, което предпочита слънчеви места и леки, добре дренирани почви. Семената се засяват през пролетта, след като почвата се затопли. Покълват за около две седмици, а растенията започват да цъфтят през юни.
При узряване семената се събират, когато сенниците започнат да покафеняват. След това се сушат на сенчесто и проветриво място. Съхраняват се в плътно затворени съдове, за да се запази ароматът и съдържанието на етерично масло.
Приложение в козметиката и ароматерапията
Етеричното масло от анизово шапиче се използва в ароматерапията като средство за релаксация, повишаване на настроението и намаляване на стреса. Ароматът му стимулира ума и създава усещане за спокойствие.
В козметиката анасоновото масло се прилага в сапуни, кремове и парфюми, тъй като притежава освежаващи и антисептични свойства. Освен това се използва в масажни масла за стимулиране на кръвообращението и отпускане на мускулите.
Предпазни мерки и противопоказания
Макар и безопасно в умерени количества, анизовото шапиче не се препоръчва при бременност и епилепсия. Високите дози етерично масло могат да предизвикат раздразнение на кожата или алергична реакция. При вътрешен прием винаги трябва да се спазва препоръчителната доза.
Интересни факти
В древността анасонът е бил символ на младостта и здравето. Египтяните го използвали като подправка в хлябовете, а римляните – в сладкиши, които се поднасяли след богати пиршества, за да подпомогнат храносмилането. В Средновековието билката била толкова ценна, че се използвала дори като разменна стока.