Аркутино, известно още като „Мечешкото блато“, е едно от най-живописните и ценни природни влажни зони по българското Черноморие. Намира се в югоизточната част на страната, в непосредствена близост до курортното селище Дюни и южно от град Созопол.
| Аркутино | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Тип географски обект | Крайбрежно сладководно блато |
| Местоположение | Южно Черноморие, близо до Созопол, в границите на резерват „Ропотамо“ |
| Географски координати | 42.344° с. ш., 27.715° и. д. |
| Надморска височина | 2–5 м |
| Площ | около 62 ха |
| Хидрологичен тип | Сладководно, сезонно изменящо се блато |
| Основни водни източници | Подпочвени води и дъждовни оттоци |
| Флора | Водна лилия, жълта лилия, тръстика, папур, блатно кокиче |
| Фауна | Водни костенурки, жаби, чапли, щъркели, водни змии |
| Защитен статус | Част от резерват „Ропотамо“, зона Натура 2000 |
| Екологично значение | Регулира микроклимата и поддържа биологичното равновесие на крайбрежието |
| Туристическа стойност | Еко-пътеки, наблюдение на птици, фотография, природен туризъм |
| Най-близки населени места | Созопол, Дюни, Приморско |
| Климат | Умерено-континентален с морско влияние |
| Средногодишна температура | около 12–13°C |
| Средногодишни валежи | 550–600 мм |
| Управляваща институция | Министерство на околната среда и водите – България |
| Изглед | |
 | |
Това е уникално крайбрежно блато, съчетаващо сладководна екосистема, пясъчни дюни и редки растителни видове, което го прави едно от най-забележителните природни богатства на България. Аркутино е част от Природен резерват „Ропотамо“ и е включено в европейската екологична мрежа Натура 2000.
Географско разположение
Блатото Аркутино се намира на около 6 километра южно от град Созопол и на 2 километра северно от устието на река Ропотамо. Разположено е между морето и обширни пясъчни дюни, което го прави част от редкия тип крайбрежни лагуни и влажни зони. Надморската му височина е минимална – едва няколко метра над морското равнище, а площта му варира според сезона, като достига приблизително 62 хектара.
Регионът около Аркутино е изключително живописен — на изток се открива Черно море, а на запад — склоновете на Странджа. Близостта до резервата „Ропотамо“ и природната зона „Змийски остров“ придава на местността изключителна природна стойност.
Екологични особености
Аркутино е сладководно блато, което се захранва от подпочвени води и малки временни потоци. Водата му е слабо минерализирана, а съставът ѝ се променя сезонно в зависимост от валежите и изпарението. Това е място с висока биологична продуктивност, поддържащо множество видове растения и животни.
Една от най-забележителните особености на блатото е присъствието на водни лилии (Nymphaea alba) – един от символите на Аркутино. През лятото повърхността му се покрива с бели цветове, които създават незабравима гледка. Освен тях се срещат и редки видове като жълта лилия (Nuphar lutea), блатна папурка, тревна рогоза и множество други хидрофилни растения.
Сред животинския свят се открояват водни костенурки, различни видове жаби, риби и водни птици като чапли, потапници и щъркели. Районът е част от прелетния път на птиците „Виа Понтика“, което го превръща в важно място за орнитолози и любители на природата.
Историческо развитие и опазване
Името „Аркутино“ произлиза от старото местно название „Мечешко блато“ – според легендата в миналото в гората около него живеели мечки, които слизали да пият вода от блатото. През XX век част от територията около него е използвана за земеделие, което временно застрашава естественото му равновесие.
През 1962 г. Аркутино е включено в защитената зона на резерват „Ропотамо“, а по-късно — и в програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“. Това осигурява строг режим на опазване и предотвратява пресушаването му, каквото е сполетяло много други крайбрежни блата в България.
Днес зоната около Аркутино се управлява с екологичен и образователен подход, като в района се извършват ограничени туристически и научни дейности.
Растителност и фауна
Флората на Аркутино включва повече от 200 вида растения, много от които са редки или ендемични за Черноморския регион. Освен характерните водни лилии, тук виреят видове като воден зюмбюл, тръстика, папур, блатно кокиче и морска ливадина. Около блатото се срещат и типичните за Странджанския регион вечнозелени храсти — дъб цер, гладка липа и странджанска зеленика.
Фауната е също толкова богата. Освен птиците, Аркутино приютява множество земноводни, включително зелената дървесна жаба, обикновената крастава жаба, както и различни видове змии, сред които и водна змия (Natrix natrix). Наличието на риби като каракуда, червеноперка и щипок прави блатото важно звено в локалната хранителна верига.
Туризъм и достъп
Аркутино е достъпно за посетители, като в близост до него има изградени туристически пътеки и наблюдателни площадки. Районът е идеален за еко-туризъм, наблюдение на птици и фотография. В съседство се намират плажовете на Аркутино и Дюни — едни от най-красивите на Южното Черноморие, с фини пясъци и запазени дюнови формации.
От Созопол до Аркутино се стига лесно по главния път за Приморско. В близост се намират още природни забележителности като Ропотамо, Змийския остров (Свети Тома) и Бегликташ, което прави региона един от най-богатите на природни чудеса по българското крайбрежие.
Научно и екологично значение
Аркутино има изключително значение като естествен регулатор на микроклимата и водния баланс на района. То действа като естествен филтър, улавящ утайки и хранителни вещества, и подпомага поддържането на чистотата на крайбрежните води. Учените го използват като естествена лаборатория за наблюдение на екологичните процеси и влиянието на климатичните промени върху влажните зони.
Природни заплахи и опазване
Основните заплахи за Аркутино са свързани с човешка намеса — незаконно строителство, замърсяване, промяна на водния режим и натиск от туризма. През последните десетилетия се предприемат мерки за възстановяване на водния баланс и ограничаване на достъпа на моторни превозни средства. Екологични организации и научни институти извършват редовен мониторинг, за да се гарантира запазването на уникалния природен облик на блатото.