Град Баня се намира в централната част на България, в област Пловдив, само на 12 километра североизточно от град Карлово и на около 150 километра от София. Разположен е в подножието на Средна гора, в живописната Карловска котловина, заобиколен от зелени хълмове, лозови масиви и богата растителност.
| Баня | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община | Карлово |
| Географски координати | 42.583° с. ш., 24.817° и. д. |
| Надморска височина | 183 м |
| Площ на града | около 15 км² |
| Население | ~4 900 жители |
| Пощенски код | 4360 |
| Телефонен код | 03134 |
| Регистрационен код на МПС | РВ |
| ЕКАТТЕ код | 02426 |
| Климат | Умереноконтинентален, с топло лято и мека зима |
| Средна годишна температура | 12°C |
| Годишни валежи | 550–600 мм |
| Релеф и местоположение | В полите на Средна гора, между Карлово и Хисаря |
| Основни водни обекти | Минерални извори и р. Стряма |
| Почви | Алувиално-ливадни и канелени горски |
| Биогеографска зона | Европейска континентална |
| Флора | Ливадни треви, липа, дъб, акация |
| Фауна | Зайци, таралежи, пойни птици |
| Икономика | Туризъм, земеделие, винопроизводство |
| Основни отрасли | Балнеология, лозарство, услуги |
| Местни предприятия | Винарска изба „Розова долина“, СПА комплекси |
| Трудова заетост | Основно в сферата на туризма и услугите |
| Инфраструктура | Добре развита с пътна и железопътна връзка |
| Транспортни връзки | Път Пловдив–Карлово и железопътна линия София–Бургас |
| Железопътен транспорт | Да, гара Баня |
| Образование | Основно училище и детска градина |
| Култура и изкуство | Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, местни фестивали |
| Здравеопазване | Балнеосанаториуми и медицински център |
| Религия и духовност | Източноправославие |
| Туризъм и забележителности | Минерални бани, парк, църква „Св. Ив. Предтеча“, Музей на Цар Фердинанд |
| Природа и околна среда | Екологично чист район с лечебни извори |
| Екологичен статус | Подходящ за климатолечение и рекреация |
| Обществен живот | Активен културен календар и местни инициативи |
| Местен празник | 28 август |
| Историческо развитие | Възниква около минералните извори още в римско време |
| Етнически състав | Предимно българи |
| Образователна степен | Средна |
| Културно наследство | Римски терми, възрожденски сгради, археологически находки |
| Спорт и отдих | Плувни и спа комплекси, еко маршрути |
| Административна структура | Кметство подчинено на община Карлово |
| Регионално значение | Балнеоложки център с национално значение |
| Опазване и управление | Минералните извори се стопанисват от държавата и общината |
| Местна кухня и традиции | Локални гозби и вина от Розовата долина |
| Комуникации | Добро интернет и мобилно покритие |
| Енергийна система | Електро и газоснабдяване |
| Регионални партньорства | Връзки с градове в област Пловдив |
| Администрация | |
| Кмет | (Карлово) Емил Кабаиванов |
| Кметство | Баня |
| Кмет | Стамен Гешев |
| Адрес на общината | |
| - | |
| Изглед | |
 Сградата на кметството | |
Надморската му височина е приблизително 360 метра, а през него преминава река Стряма – един от притоците на Марица. Градът се намира на кръстопът между Стара планина и Тракийската низина, което определя и неговия мек умереноконтинентален климат.
Лятото е топло, но не горещо, а зимата – сравнително мека. Благодарение на това климатично равновесие, съчетано с лечебните минерални извори, Баня е известен балнеоложки и туристически център с национално значение.
Историческо развитие
Историята на град Баня е тясно свързана с неговите минерални извори, които са били използвани още в древността. Археологически находки свидетелстват, че районът е бил обитаван още от траките, които първи открили лековитите свойства на водите. По-късно, през римската епоха, тук е имало римски терми и селище, известно под името Диоклецианополис, свързано с култа към здравето и водата.
През Средновековието Баня продължава да бъде населено място, известно с лечебните си извори. По време на османското владичество селото се развива като малко земеделско и занаятчийско средище, известно с лозарството, грънчарството и производството на традиционно българско вино.
След Освобождението през 1878 г. Баня започва да се развива по-интензивно. През 20-те години на XX век, благодарение на модернизирането на банските съоръжения и изграждането на железопътната линия София–Карлово–Бургас, градът се превръща в привлекателна курортна дестинация.
Особено значим момент в историята на Баня е престоят на цар Борис III, който през 1927 г. избира града за своя летен дворец и санаториум. Това събитие утвърждава Баня като елитен курорт и го прави популярен в цяла България.
Минерални извори и лечебни свойства
Безспорно най-голямото богатство на град Баня са неговите лековити минерални извори. Те са общо девет на брой, с температура между 36 и 52°C, богати на флуор, сулфати, хидрокарбонати, калций и натрий. Водите са слабо минерализирани, което ги прави подходящи както за пиене, така и за балнеолечение.
Минералните извори на Баня са известни със своето благоприятно въздействие върху нервната система, ставно-мускулните заболявания, гинекологичните и сърдечно-съдовите проблеми. Лековитите им свойства са признати още от древността, а днес те са основата за развитието на модерни СПА и балнеоложки центрове.
В града има няколко минерални бани, сред които най-известни са: Царската баня, построена по заповед на цар Борис III през 1929 г.; Старата римска баня, запазила части от древните съоръжения; Общинската минерална баня, достъпна за всички жители и гости на града. Минералната вода на Баня е не само лечебна, но и питейна – тя се бутилира и се използва в националното производство на минерална вода под различни търговски марки.
Природа и климат
Природата около Баня е изключително красива и разнообразна. Градът е обграден от Средна гора и северните склонове на Стара планина, което му осигурява чист въздух и богата флора. Районът е идеален за екотуризъм, веломаршрути и пешеходни разходки.
В близост се намират няколко природни забележителности, сред които: Клисура и местността Беклемето, известни със своите панорамни гледки; Национален парк „Централен Балкан“, който предлага множество екопътеки и водопади; Местността „Свети Спас“, от която се открива чудна гледка към Карловската котловина.
Климатът на Баня е мек и благоприятен. Лятото е топло, но с освежаващ вятър от планината, а зимата е кратка и умерено студена. Този климат, в комбинация с минералните извори, създава условия за целогодишен туризъм и лечение.
Културно наследство и забележителности
Град Баня впечатлява с уникално съчетание от история, архитектура и културно наследство. Царската резиденция на Борис III е един от най-значимите архитектурни паметници. Построена през 1929 г. в неокласически стил, тя служи като лятна резиденция на монарха и днес е отворена за посетители като музей. В двора на двореца се намира малка царска баня, в която е запазено оригиналното оборудване.
Църквата „Свети Георги Победоносец“ – красива възрожденска църква, построена през 1831 г. Тя е духовен център на местните жители и пазител на културната памет. Паметникът на цар Борис III – издигнат в чест на монарха, който допринася за развитието на града като курорт.
Старата минерална баня – археологически обект, в който могат да се видят останки от римски терми и ранни къпални, свидетелстващи за хилядолетната традиция на водолечение. Освен историческите обекти, в Баня има етнографски къщи и музейни експозиции, представящи традиционния бит и култура на региона.
Икономика и развитие
Икономиката на Баня се базира основно на туризма, балнеологията и земеделието. Минералните извори са в основата на СПА индустрията, която се развива бурно през последните две десетилетия. В града функционират множество хотели, къщи за гости и СПА комплекси, предлагащи модерни процедури с минерална вода, калолечение и ароматерапия.
Също така, районът е известен с производството на вино и грозде. В близост се намират няколко винарски изби, които произвеждат вина с отличителен вкус, благодарение на плодородната почва и слънчевия климат. Селското стопанство и лозарството продължават да бъдат основни поминъци, но туризмът се превръща във все по-важен фактор за местната икономика.
Културен живот и традиции
Баня пази живи своите български традиции и фолклор. В града се организират редица празници и фестивали, които събират жители и гости от цялата страна. Празникът на минералната вода и здравето се провежда всяка пролет и включва шествия, изложби, дегустации и фолклорни програми.
Винарският празник през февруари – честване на Трифон Зарезан с традиционно зарязване на лозята и представяне на местни вина. Празникът на града се отбелязва на 6 май – Гергьовден, с концерти, базари и културни прояви. Местното читалище „Свобода 1896“ е културният център на града, където се провеждат театрални постановки, изложби и образователни събития.
Туризъм и модерно развитие
Днес град Баня е един от водещите балнеоложки курорти в България, посещаван целогодишно от хиляди туристи. Курортът съчетава традиционното с модерното – възрожденски дух и нови СПА технологии. Множество туристически маршрути водят към близките градове Карлово, Сопот и Калофер, както и към природните забележителности на Стара планина.
Туристите могат да се насладят на минерални басейни, масажи, кални бани, както и на дегустации на местни вина и храни. В последните години Баня се развива като екологичен и здравен курорт, насочен към хора, търсещи спокойствие, природна хармония и лечебна енергия.
Град Баня днес
Днес Баня е модерен и поддържан град, който успешно съчетава природните си ресурси с културното си наследство. Развитието на инфраструктурата, туристическите обекти и екопроектите го превръщат в притегателна дестинация за българи и чужденци.
Градът е символ на хармонията между човека и природата, между традицията и съвременността. Той предлага не просто почивка, а възстановяване на духа и тялото.