Беласица е една от най-внушителните планини на Балканския полуостров, разположена в югозападната част на България, по границата с Гърция и Северна Македония. Тя е част от Рило-Родопския масив и има дължина около 60 км, като простира своето тяло от запад на изток.
| Беласица | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Тип географски обект | Планина |
| Местоположение | Южна част на Балканския полуостров, по границата между България, Гърция и Северна Македония |
| Държави | България, Гърция, Северна Македония |
| Българска част | Югозападна България, област Благоевград |
| Община | Петрич |
| Географски координати | 41.33° с. ш., 23.08° и. д. |
| Най-висок връх | Радомир (Калабак) – 2029 м |
| Средна надморска височина | 1300–1400 м |
| Площ | Около 300 км² |
| Основни върхове | Радомир, Тумба, Конгур, Варовитица |
| Геоложка структура | Предимно гранити, гнайси и шисти от палеозойската ера |
| Релеф | Силно изразен билен релеф с стръмни северни и южни склонове |
| Основни реки | Струмешница, Конгурска, Лопушница, притоци на река Струма |
| Климат | Преходно-средиземноморски с планински характеристики |
| Средна годишна температура | 10–11°C в ниските части; 4–6°C във високите |
| Годишни валежи | 800–1200 мм |
| Почви | Канелени горски и кафяви планинско-горски почви |
| Флора | Бук, габър, дъб, явор, кестен, борови насаждения; редки видове като орфеевото цвете |
| Фауна | Кафява мечка, вълк, сърна, дива котка, белоглав лешояд, орел змияр |
| Биогеографска зона | Средиземноморска – континентално преходна |
| Екосистеми | Смесени широколистни гори, субалпийски пасища, речни долини |
| Природозащитен статус | Природен парк „Беласица“ (обявен 2007 г.) |
| Екологично значение | Важен биокоридор между три държави с голямо биоразнообразие |
| Природни забележителности | Беласишки водопади, Конгурска гора, екопътека „Беласица“ |
| Историческо значение | Място на Беласишката битка (1014 г.) между Самуил и Василий II |
| Най-близки населени места | Град Петрич, села Камена, Коларово, Самуилово |
| Икономическо значение | Туризъм, дърводобив, билкарство и пчеларство |
| Туристически маршрути | Петрич – х. Беласица – вр. Радомир; Коларово – водопадите и граничната пътека |
| Туристически обекти | Хижа „Беласица“, природозащитен център, Беласишки водопади |
| Културно наследство | Църкви, паметници, археологически останки от Самуиловите времена |
| Климатична характеристика | Мека зима, топло лято, висока влажност, чести мъгли |
| Средна влажност на въздуха | 75–80% |
| Слънчево греене | 2100–2300 часа годишно |
| Екологични рискове | Сеч, ерозия, бракониерство и пожари през лятото |
| Мерки за опазване | Мониторинг на редките видове и устойчиво развитие на туризма |
| Научни изследвания | Ботанически, орнитоложки и геоложки проучвания от БАН и международни екипи |
| Регионално значение | Гранична и екологична връзка между три страни |
| Транспортен достъп | Асфалтови пътища от Петрич и Коларово, туристически пътеки до върха |
| Природни ресурси | Водни ресурси, дървесина, лечебни растения |
| Естетическа стойност | Панорамни гледки към долината на Струма и планината Огражден |
| Потенциал за туризъм | Изключително висок – еко, културен и планински туризъм |
| Културно и духовно значение | Символ на единството между народите и природата |
| Лов и риболов | Контролиран лов, пъстървови потоци |
| Регионални партньорства | Сътрудничество между парковете в България, Гърция и Северна Македония |
| Международно значение | Част от трансграничния биосферен резерват Беласица-Орбел |
| Естетическа и екологична стойност | Уникален пейзаж и голямо разнообразие от местообитания |
| Комуникации и достъп | Добро мобилно покритие и туристическа инфраструктура |
| Местна кухня и традиции | Беласишки мед, сирена, местни вина и билкови чайове |
| Изглед | |
 Връх Радомир, поглед от североизток | |
Най-високият ѝ връх е Радомир (2029 м), който се намира на българска територия. Планината е известна с дългите си и стръмни била, гъсти гори и изобилие от извори.
Природа и биоразнообразие
Беласица впечатлява със своята богата и разнообразна природа. Нейните склонове са покрити с гъсти широколистни и иглолистни гори, където се срещат бук, дъб, кестен, бяла ела и бор. Планината е дом и на множество редки животински видове – кафява мечка, дива коза, вълк, благороден елен, а също и голямо разнообразие от птици.
Част от територията е обявена за Природен парк „Беласица“, който се грижи за съхраняването на уникалната екосистема.
Историческо значение
Беласица заема важно място в българската история. Именно в подножието на планината през 1014 г. се е състояла битката при Ключ между войските на цар Самуил и византийския император Василий II. Това е едно от най-драматичните събития в българското Средновековие, довело до тежко поражение за българската държава. Днес в близост до местността Ключ има паметници и мемориални комплекси, които напомнят за тази важна историческа битка.
Туризъм и маршрути
Беласица е все по-популярна туристическа дестинация. Планината предлага разнообразни маршрути за пешеходен и планински туризъм – от по-леки пътеки, подходящи за начинаещи, до труднодостъпни върхове и хребети, които изискват добра подготовка.
Особено красиви са екопътеките в района на село Коларово и Природния парк, които водят туристите през гъсти гори, поляни и водопади. Панорамата от върховете на Беласица разкрива впечатляващи гледки към Пирин, Огражден, планината Славянка, както и към полетата на Гърция и Северна Македония.
Местна култура и традиции
Населените места в подножието на Беласица – като Петрич, Коларово и Самуилово – пазят богато културно наследство. Традиционната кухня на района включва ястия от пресни зеленчуци, сирена и месо, а също така и популярната беласишка баница. Местните жители съхраняват старинни обичаи, като кукерските игри и празници, свързани със земеделския календар.
Беласица не е просто планина – тя е символ на природна красота, историческа памет и културно богатство. Съчетавайки всичко това, тя привлича както туристи, така и изследователи на историята и природата, превръщайки се в една от перлите на югозападна България.