Витамин K е мастноразтворим витамин, който играе ключова роля в процесите на кръвосъсирване, костния метаболизъм и поддържането на съдовото здраве. Без него тялото не би могло да произвежда протромбин – основен белтък, отговорен за коагулацията. Името му идва от немската дума Koagulation, подчертавайки неговата основна функция.
| Витамин K | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Стойност / Описание |
| Химично наименование | Филохинон (K₁) и Менахинон (K₂ – MK-4 до MK-13) |
| Вид и група | Мастноразтворим витамин |
| Молекулна формула | C₃₁H₄₆O₂ (K₁), C₄₁H₅₆O₂ (K₂) |
| Разтворимост | Разтваря се в мазнини, неразтворим във вода |
| Основни източници | Зелени листни зеленчуци, ферментирали храни, черен дроб, яйца, сирена |
| Препоръчителен дневен прием (RDA) | 90 µg за жени, 120 µg за мъже |
| Биологична функция | Коагулация, костна минерализация, предотвратяване на артериална калцификация |
| Основни органи и системи, върху които влияе | Кръвоносна система, костна тъкан, черен дроб |
| Симптоми при дефицит | Кръвоизливи, лесно посиняване, кървене от венците, намалена костна плътност |
| Симптоми при предозиране (токсичност) | Изключително редки; възможно потискане на антикоагулантите при високи дози |
| Активни метаболити в организма | Менахинон-4 (MK-4), Менахинон-7 (MK-7) |
| Механизъм на действие | Активира Gla-протеини чрез γ-карбоксилиране; регулира калциевия транспорт |
| Взаимодействие с други нутриенти | Витамин D, калций, магнезий, витамин E (взаимно влияние върху коагулацията) |
| Физиологичен полуживот | K₁ – 1.5–3 часа; K₂ – до 3 дни |
| Усвояемост и фактори, които я влияят | Подобрява се при прием с мазнини и жлъчни соли |
| Устойчивост | Устойчив на топлина, чувствителен към светлина и окисление |
| Начини на съхранение в организма | Черен дроб, мастна тъкан и мозък |
| Метаболитен път | Абсорбция в тънките черва → транспорт чрез хиломикрони → черен дроб → активация на Gla-протеини |
| Препоръчителни комбинации | Витамин D3 и K2 за костно и съдово здраве |
| Противопоказания | Пациенти на антикоагулантна терапия (варфарин, аценокумарол) |
| Използване в медицина и козметика | Профилактика на кръвоизливи, остеопороза, артериална калцификация, кремове против синини |
| Историческо откриване | 1929 г. – Хенрик Дам открива витамин K и получава Нобелова награда през 1943 г. |
| Биохимично значение | Кофактор в γ-карбоксилирането на глутаминова киселина – ключов процес в коагулацията |
| Средни нива в кръвта | 0.2–3 ng/mL (зависи от формата K₁ или K₂) |
| Начини за лабораторна диагностика | Измерване на плазмен филохинон или PIVKA-II (неактивен протромбин) |
| Популации в риск от дефицит | Новородени, пациенти с чернодробни или чревни заболявания, дълготрайна антибиотична терапия |
| Препоръчителни форми за прием | Менахинон-7 (K₂ – MK-7) с висока биодостъпност |
| Биодостъпност | K₂ има по-висока (70–90%) в сравнение с K₁ (10–40%) |
| Екологично и хранително значение | Поддържа калциевия баланс и намалява обществените рискове от остеопороза и сърдечни заболявания |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Каква е разликата между витамин K₁ и витамин K₂? 💬 Отговор: Витамин K₁ се съдържа в зелените растения и участва основно в кръвосъсирването, докато витамин K₂ се произвежда от чревни бактерии и влияе на костите и съдовете. ❓ Въпрос: Може ли витамин K да се приема заедно с витамин D? 💬 Отговор: Да, комбинацията на витамин D₃ и K₂ е препоръчителна, защото заедно регулират калциевия метаболизъм и предпазват от калцификация на артериите. | |
Витамин K съществува в две основни форми: витамин K₁ (филохинон) – срещащ се главно в зелени листни растения, и витамин K₂ (менахинон) – синтезиран от бактерии в червата и съдържащ се в някои ферментирали храни и животински продукти. Макар често да остава в сянка пред останалите витамини, той е жизненоважен за нормалното функциониране на организма и за превенцията на редица заболявания.
Биологична роля и функции
Основната функция на витамин K е участието му в синтеза на протеини, които регулират кръвосъсирването. Той активира протромбина и няколко други фактори на коагулация (II, VII, IX и X), чрез карбоксилиране на определени аминокиселини, което позволява свързването им с калция. Без този процес кръвта не може да се съсирва правилно, което води до опасни кръвоизливи.
Освен ролята си в хемостазата, витамин K има съществено значение и за: Костното здраве – активира остеокалцина, протеин, който помага на калция да се свърже със структурата на костите, увеличавайки тяхната плътност. Сърдечно-съдовата система – предотвратява калцификацията на артериите, като активира матричния Gla-протеин (MGP), който свързва калция и не му позволява да се отлага в съдовите стени. Клетъчния растеж и възстановяване – има противовъзпалителен и антиоксидантен ефект.
Форми на витамин K
Витамин K₁ (филохинон) – съдържа се предимно в зелени листни зеленчуци (спанак, зеле, броколи, кейл). Той се абсорбира в тънките черва с помощта на жлъчни соли и мазнини.
Витамин K₂ (менахинон) – има различни подформи (MK-4 до MK-13), които се синтезират от бактерии в червата или се приемат чрез ферментирали храни (нато, сирена, кисело мляко). K₂ има по-дълъг биологичен полуживот и по-добра бионаличност в тъканите. Витамин K₃ (менадион) – синтетична форма, използвана в миналото, но ограничена поради токсичност.
Хранителни източници
Най-добрите естествени източници на витамин K включват: Зелени листни зеленчуци (спанак, зеле, броколи, маруля, кейл); Ферментирали продукти като нато (богат на K₂), сирене и кефир; Яйчен жълтък, черен дроб, пиле и месо; Растителни масла (соево, рапично, зехтин); Авокадо и зелен грах. Важно е да се отбележи, че абсорбцията му е по-добра при прием с мазнини.
Дефицит и рискови фактори
Дефицитът на витамин K е рядък при възрастни, тъй като той се синтезира частично от чревната микрофлора. Все пак може да настъпи при: Дълготрайно лечение с антибиотици (които разрушават полезните бактерии); Заболявания на черния дроб или панкреаса; Нарушена абсорбция на мазнини; Новородени бебета, които още нямат развита чревна микрофлора.
Симптомите включват лесно посиняване, продължителни кръвоизливи от малки рани, кървене от венците или носа и в тежки случаи – вътрешни кръвоизливи.
Ползи за здравето
Нормално кръвосъсирване: Без витамин K протромбинът не може да се активира, което прави съсирването невъзможно. Поддържане на здрави кости: Предпазва от остеопороза, особено при жени в менопауза. Сърдечно здраве: Намалява риска от артериална калцификация и сърдечно-съдови заболявания. Подобрена когнитивна функция: Според изследвания, оптималните нива на витамин K са свързани с по-добра памет и концентрация.
Препоръчителен дневен прием
Препоръчителните количества варират според възрастта и пола: Бебета (0–6 месеца): 2 µg. Деца (1–13 г.): 30–60 µg. Мъже (над 19 г.): 120 µg. Жени (над 19 г.): 90 µg. Бременни и кърмещи: 90 µg. Приемът може да бъде постигнат чрез балансирано хранене, а при нужда – чрез добавки, особено форми с витамин K₂ (MK-7), които имат по-висока ефективност.
Взаимодействия и предпазни мерки
Витамин K може да взаимодейства с антикоагулантни лекарства като варфарин, намалявайки техния ефект. При такива случаи дозировката трябва да бъде внимателно контролирана от лекар. Освен това високите дози на витамин E могат да потиснат действието на витамин K, увеличавайки риска от кървене.
Витамин K и костното здраве
Много научни изследвания потвърждават, че витамин K₂ играе решаваща роля в калциевия метаболизъм. Той насочва калция към костите, където е необходим, и предотвратява неговото натрупване в меките тъкани. Затова често се препоръчва комбиниран прием на витамин D3 + K2, за да се осигури правилен калциев баланс в организма.
Недостиг при новородени
Новородените имат ниски запаси от витамин K и незряла чревна флора, което ги прави податливи на тежки кръвоизливи. Поради това е стандартна практика бебетата да получават профилактична инжекция с витамин K веднага след раждането.