Село Вълчи извор е малко, но изключително живописно селище, разположено в югоизточната част на България, в област Ямбол, община Болярово. То носи типичния чар на старите български села, съхранили духа на миналото, топлотата на общността и близостта до природата.
| Вълчи извор | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община | Болярово |
| Географски координати | 42.003° с. ш., 26.918° и. д. |
| Надморска височина | 200 м |
| Площ на населеното място | ~25 км² |
| Население | Около 150 жители |
| Пощенски код | 8723 |
| Телефонен код | 04749 |
| Регистрационен код на МПС | У |
| ЕКАТТЕ код | 12707 |
| Климат | Преходно-континентален със средиземноморско влияние |
| Средна годишна температура | +12°C |
| Годишни валежи | 600 мм |
| Релеф и местоположение | Хълмисто-равнинен терен в северните склонове на Странджа |
| Основни водни обекти | Извори и потоци – притоци на р. Тунджа |
| Почви | Канелени горски и алувиални |
| Биогеографска зона | Европейско-средиземноморска |
| Флора | Дъб, габър, липа, билки |
| Фауна | Сърни, зайци, чакали, лисици, птици |
| Икономика | Земеделие, животновъдство, пчеларство |
| Основни отрасли | Зърнопроизводство и животновъдство |
| Местни предприятия | Земеделски кооперации, семейни стопанства |
| Трудова заетост | Основно в аграрния сектор |
| Инфраструктура | Асфалтирани улици, ток, вода, транспортни връзки |
| Транспортни връзки | Асфалтов път до Болярово и Ямбол |
| Образование | Децата учат в Болярово |
| Култура и изкуство | Народно читалище „Светлина“ |
| Здравеопазване | Медицински пункт |
| Религия и духовност | Православно християнство, църква „Св. Илия“ |
| Туризъм и забележителности | Природни извори, вековни гори, събор на Илинден |
| Природа и околна среда | Чиста и защитена зона Натура 2000 |
| Екологичен статус | Естествено запазена среда |
| Обществен живот | Активен, с традиционни празници |
| Местен празник | Илинден – 20 юли |
| Историческо развитие | Възникнало през османския период |
| Етнически състав | Преобладаващо българско население |
| Културно наследство | Фолклор, народни обичаи, занаяти |
| Спорт и отдих | Футболно игрище, открити площи |
| Административна структура | Кметство към община Болярово |
| Регионално значение | Част от културно-историческото наследство на Странджа |
| Опазване и управление | Включено в програми за развитие на селските райони |
| Местна кухня и традиции | Домашен хляб, сирене, мед, ястия от агнешко месо |
| Комуникации | Мобилна мрежа и интернет достъп |
| Енергийна система | Електрическа мрежа на EVN |
| Регионални партньорства | Села от община Болярово и околностите |
Разположено в подножието на Странджа планина, Вълчи извор впечатлява със своята спокойна атмосфера, зелени хълмове, чист въздух и усещане за неподправеност. Името на селото произлиза от старите времена, когато в района е имало изобилие от вълци, а в близост до населеното място се намирал голям извор, който осигурявал вода на хора и животни.
Така народът го нарекъл Вълчи извор – име, което и до днес носи белега на природната сила и стародавната история на региона.
Географско разположение
Село Вълчи извор се намира в югоизточна България, на около 75 км южно от град Ямбол и на 15 км югоизточно от общинския център Болярово. Надморската височина е около 200 метра, а релефът е хълмист, преминаващ от равнинните части на Елховското поле към северните склонове на Странджа.
Районът е изключително красив – с редуващи се поляни, гори и потоци. Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние: зимите са меки и кратки, а лятото е дълго, сухо и слънчево. Около селото протичат няколко малки потока, които се вливат в близките притоци на река Тунджа.
Историческо развитие
Миналото на Вълчи извор е дълбоко свързано с развитието на Странджанския регион – земя, населявана още от тракийските племена. В района са открити останки от древни селища, могили и керамични фрагменти, свидетелстващи за човешко присъствие още от бронзовата епоха.
Селото възниква вероятно през османския период, когато тук се заселват семейства от различни краища на Тракия, привлечени от плодородната земя и изобилието на водоизточници. В старите турски регистри Вълчи извор се споменава като малко земеделско селище, чийто жители отглеждали зърно и добитък.
През Възраждането селото активно участва в поддържането на българската идентичност – местните хора съхраняват езика и християнската вяра, въпреки трудностите на времето. След Освобождението от османско владичество (1878 г.) Вълчи извор се развива като типично селскостопанско селище.
През XX век селото има училище, църква и читалище – центрове на образованието и културата. Макар днес населението му да е малобройно, историята на Вълчи извор продължава да живее в спомените и традициите на местните жители.
Население и демографски характеристики
Днес в село Вълчи извор живеят около 150 души, повечето от които са възрастни хора. През лятото обаче броят на жителите се увеличава – връщат се наследници на старите семейства, а някои хора избират селото за място за отдих и екотуризъм.
Общността е малка, но сплотена. Хората се познават, помагат си и пазят духа на българската традиция. Много от жителите се занимават със земеделие, животновъдство и домашно производство.
Икономика и поминък
Икономиката на Вълчи извор е изцяло земеделска. Отглеждат се основно житни култури – пшеница, ечемик и царевица, както и слънчоглед. Някои жители се занимават с овощарство, лозарство и пчеларство. Районът е подходящ за биоземеделие поради чистия въздух, липсата на промишлено замърсяване и естествените природни ресурси.
Животновъдството също има своето място – отглеждат се овце, кози, говеда и домашни птици. Продуктите се използват предимно за лични нужди, но част от тях се реализират и на местните пазари.
Образование и култура
В миналото в селото е действало начално училище, което е било важно средище за обучение на децата от региона. Днес образованието се осигурява от училищата в Болярово и съседните села, но културният живот във Вълчи извор продължава да се поддържа от народното читалище „Светлина“, създадено в началото на XX век.
Читалището е културното сърце на селото – тук се провеждат събори, фолклорни празници и обичаи, като Лазаруване, Коледуване и Гергьовден. Местните жители пазят народните песни и танци, а традиционните носии все още се носят на празници.
Религия и духовност
Жителите на Вълчи извор са православни християни. В центъра на селото се намира църквата „Св. Илия“, която е построена в края на XIX век с усилията на местните хора. Храмът е изграден в типичен възрожденски стил и е духовен дом за поколения жители.
Празникът на селото е Илинден (20 юли), когато се провежда традиционен събор, събиращ хора от целия регион. На този ден се правят общи трапези, курбани и се пеят народни песни.
Забележителности и природа
Околността на Вълчи извор е истинско природно бижу. В близост до селото се намират няколко живописни извора и малки водоеми, които са дом на различни видове птици и земноводни. Районът е богат на диви животни – сърни, зайци, таралежи, щъркели и дори чакали.
Най-известната природна забележителност е местността „Големият извор“, от която селото вероятно получава името си. В околността има и стари дървета – вековни дъбове и ясенови горички, които са част от екологичната мрежа Натура 2000.
Туризъм и съвременност
Вълчи извор предлага чудесни възможности за селски и екотуризъм. Много от къщите са запазени в стар стил и могат да бъдат превърнати в туристически къщи. Местните хора са гостоприемни и често посрещат посетители, които търсят тишина, спокойствие и автентична атмосфера.
Районът е подходящ за пешеходни преходи, наблюдение на птици, колоездене и фотография. Туристите могат да се насладят на традиционни ястия – домашен хляб, сирене, мед, печено агне и местно вино.
Транспорт и инфраструктура
До село Вълчи извор се стига по асфалтов път от Болярово. Съществуват редовни автобусни линии, макар и с ограничен график. Селото има достъп до електричество, водоснабдяване и мобилна връзка. В последните години са извършени ремонти на уличната мрежа и обновяване на обществени сгради.
Природа и околна среда
Природата около Вълчи извор е част от защитената екологична зона на Натура 2000, която осигурява опазване на редки растителни и животински видове. Въздухът е изключително чист, а водата – свежа и питейна. Районът е подходящ за пчеларство и билкарство.
Флората включва типични за Странджа видове – дъб, габър, трепетлика, както и ароматни билки като мащерка, риган и жълт кантарион.
Обществен живот
Макар и малобройно, населението на Вълчи извор е активно. Провеждат се ежегодни празници, културни прояви и общоселски инициативи. Селото е известно със своята гостоприемност – всеки посетител е посрещнат с усмивка и домашна гозба.
Местната общност поддържа тесни връзки със съседните села, а през последните години се полагат усилия за развитие на селски туризъм и опазване на културното наследство.