Габрово се намира в Централна България, в северните склонове на Стара планина, на двата бряга на река Янтра. Градът е административен център на област Габрово и се счита за едно от най-живописните и стратегически разположени населени места в страната.
| Габрово | |
 Знаме |  Герб |
|---|---|
| Resim | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община | Габрово |
| Географски координати | 42.874° с. ш., 25.317° и. д. |
| Надморска височина | 392 м |
| Площ на града | 232 км² |
| Население | ~54 000 жители |
| Пощенски код | 5300 |
| Телефонен код | 066 |
| Регистрационен код на МПС | EB |
| ЕКАТТЕ код | 14218 |
| Климат | Умереноконтинентален |
| Средна годишна температура | 10.8°C |
| Годишни валежи | 760 мм |
| Релеф и местоположение | В подножието на Стара планина, по поречието на река Янтра |
| Основни водни обекти | Река Янтра, язовир Христо Смирненски |
| Почви | Канелени горски и хумусно-карбонатни |
| Биогеографска зона | Балканско-континентална |
| Флора | Бук, дъб, габър, явор |
| Фауна | Елени, сърни, лисици, грабливи птици |
| Икономика | Машиностроене, текстил, електроника, туризъм |
| Основни отрасли | Индустрия, търговия, услуги |
| Местни предприятия | „Мехатроника“, „Елна“, „Габрово Текс“ |
| Трудова заетост | Индустрия и публичен сектор |
| Инфраструктура | Добре развита, с модерен транспорт и комуникации |
| Транспортни връзки | Път Е85 – връзка със Северна и Южна България |
| Железопътен транспорт | Линия Габрово – Царева ливада |
| Образование | Технически университет – Габрово, училища и гимназии |
| Култура и изкуство | Дом на хумора и сатирата, театри, музеи |
| Здравеопазване | МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, частни клиники |
| Религия и духовност | Българска православна църква, храмове „Св. Йоан Предтеча“, „Успение Богородично“ |
| Туризъм и забележителности | Етъра, Соколски манастир, Узана, Шипка, Боженци |
| Природа и околна среда | Част от Стара планина, защитени зони и гори |
| Екологичен статус | Добро състояние, чист въздух и води |
| Обществен живот | Карнавал на хумора, фестивали, изложби |
| Местен празник | 17 май – Ден на Габрово |
| Историческо развитие | Възниква през Средновековието, развива се през Възраждането |
| Етнически състав | Предимно българи |
| Образователна степен | Висока, със значителен дял висшисти |
| Културно наследство | Архитектурен резерват Етъра, старинни квартали |
| Спорт и отдих | Футбол, колоездене, планински туризъм |
| Административна структура | Кметство, общински съвет, квартали и села |
| Регионално значение | Индустриален и културен център на Централна България |
| Опазване и управление | Активни екологични и културни програми |
| Местна кухня и традиции | Габровска баница, тиквеник, мед, билков чай |
| Комуникации | Оптичен интернет, мобилна свързаност |
| Енергийна система | Електроснабдяване и газификация |
| Регионални партньорства | Побратимени градове – Майнц (Германия), Ла Шо дьо Фон (Швейцария) |
| Администрация | |
| Кмет |  Таня Христова |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| пл. „Възраждане“ 3 тел.: 066 818400, факс: 066 809371 | |
| Изглед | |
 Дом на културата Емануил Манолов | |
Намира се на 392 метра надморска височина и се простира на над 25 километра дължина – това го прави един от най-дългите градове в България. Благодарение на своето централно местоположение, Габрово често е наричан „географското сърце на България“.
Климатът е умереноконтинентален с ясно изразени сезони – снежни зими и прохладни лета, а околните планински върхове като Узана и Бузлуджа предпазват града от силни ветрове. Река Янтра и нейните притоци създават естествени условия за развитие на живот, индустрия и отдих. Районът е богат на гори, билки и природни ресурси, които определят Габрово като зелено и чисто място за живот.
Историческо развитие
Историята на Габрово датира от дълбока древност. Археологически находки свидетелстват за живот в района още от неолита. През Средновековието Габрово се развива като селище на занаятчии, разположено по стария път, свързващ Северна и Южна България през Шипченския проход. Легендата разказва, че основател на града е Габър – овчар, който се заселил край река Янтра, и от неговото име произлязло и названието на селището.
През Възраждането Габрово преживява истински икономически и културен разцвет. Благодарение на предприемчивите си жители, градът се превръща в център на търговията, занаятите и образованието. Именно тук през 1835 г. Васил
Априлов основава първото българско светско училище – Габровското взаимно училище, днес Национална Априловска гимназия. Този акт поставя началото на организираното българско образование и превръща Габрово в символ на просвета и култура.
След Освобождението през 1878 г. градът се развива като индустриален център, известен с текстилната си и машиностроителна промишленост. През XX век Габрово получава прозвището „Българският Манчестър“ заради множеството фабрики и предприемчивия дух на жителите му. Днес той успешно съчетава историческо наследство, природна красота и модерна икономика.
Икономика и индустриално развитие
Икономиката на Габрово има дълбоки корени в занаятите и индустрията. Още през XIX век градът става символ на трудолюбието и техническия напредък в България. Развиват се текстилната, кожарската, обувната и металообработващата промишленост. Габровските предприемачи изграждат фабрики, които се превръщат в двигатели на икономическия подем.
След Втората световна война градът се утвърждава като важен индустриален център, известен с производството на машини, инструменти и електротехника. В наши дни Габрово продължава да поддържа силни позиции в областта на машиностроенето, електрониката, енергетиката и иновациите. В индустриалната зона на града са разположени модерни предприятия, които работят както за вътрешния, така и за международния пазар.
В последните години Габрово се стреми към зелена икономика и устойчиво развитие. Градът е част от Европейската мрежа на интелигентните градове и залага на енергийна ефективност, екологичен транспорт и дигитална трансформация.
Култура, изкуство и хумор
Габрово е известен не само с индустриалната си слава, но и като „столицата на хумора“. Габровци са прочути със своето чувство за самоирония и пестеливост, превърнали се в част от националния фолклор чрез множество вицове и анекдоти. Тази особеност на местния характер е вдъхновила създаването на уникален културен институт – Домът на хумора и сатирата, открит през 1972 г.
Това е единствен по рода си музей в света, посветен на смеха. Тук се съхраняват хиляди карикатури, скулптури, афоризми и произведения на изкуството, които отразяват човешката мъдрост, усмивка и философия.
Габрово е домакин и на известния Международен фестивал на хумора и сатирата, който събира артисти и посетители от цял свят. По време на фестивала се провежда пъстро шествие, в което традиционно участва и символът на града – котката с отрязана опашка, която олицетворява габровската пестеливост.
Освен с хумора си, Габрово се гордее и със своя културен живот – театри, галерии, музеи и фестивали поддържат живо изкуството. Драматичният театър „Рачо Стоянов“, художествената галерия „Христо Цокев“ и Регионалният исторически музей са сред основните културни институции, които пазят и популяризират богатото наследство на града.
Образование и наука
Габрово е признат образователен и научен център. Градът е дом на Техническия университет – Габрово, един от водещите технически вузове в страната, основан през 1964 г. Университетът обучава инженери, икономисти и IT специалисти, като поддържа партньорства с индустрията и чуждестранни университети.
Националната Априловска гимназия, основана от Васил Априлов, е символ на българската просвета и един от най-авторитетните учебни центрове в страната. Освен това в града функционират множество основни и средни училища, детски градини и професионални гимназии, които подготвят млади хора за съвременния пазар на труда.
Образователният дух на Габрово е дълбоко свързан с просветителската традиция на Възраждането и стремежа към знание и напредък.
Туризъм и забележителности
Габрово е чудесна дестинация за културен, еко и планински туризъм. Сред най-емблематичните забележителности е Етнографският музей на открито „Етър“ – първият по рода си музей в България, създаден през 1964 г. Той представя възрожденските занаяти и традиции в автентична архитектурна среда. В „Етъра“ посетителите могат да видят работещи воденици, ковачници и грънчарници, както и да участват в занаятчийски демонстрации.
На няколко километра от Габрово се намира Соколският манастир – духовен център, основан през 1833 г. от преподобни Йосиф Соколски. Манастирът е разположен сред величествената природа на Балкана и е едно от най-красивите места за поклоннически туризъм.
Сред природните забележителности в района се открояват и местността Узана – географският център на България, подходяща за зимни спортове и летен отдих, както и красивите пещери Бачо Киро и Дяволската пътека.
Общество и съвременен живот
Габрово е град с активен обществен живот, който съчетава традиции и модерност. Жителите му са известни с трудолюбието, предприемчивостта и гостоприемството си. В последните години градът се модернизира с обновени улици, паркове и културни пространства. Провеждат се редица инициативи, насочени към младежта, предприемачеството и културния обмен.
Спортът също има своето важно място в живота на габровци – популярни са футболът, волейболът и планинското колоездене. Градът организира ежегодни маратони, състезания и културни събития, които обединяват хората и поддържат духа на общността.
Хумор, идентичност и дух на Габрово
Габрово е град, който не само се смее, но и вдъхновява. Тук хуморът е не просто забавление, а философия на живота – начин да преодоляваш трудностите с усмивка. Местните хора казват, че „ако искаш да разбереш България, трябва да минеш през Габрово“ – защото тук се съчетават остроумие, трудолюбие и непоколебим дух.
Днес Габрово е съвременен, европейски град, който съхранява своите корени, но гледа уверено към бъдещето. Той е пример за това как традицията и иновацията могат да съществуват в хармония, създавайки уникален модел на развитие, основан на знание, култура и усмивка.