Река Голяма Камчия е една от основните съставни части на системата на река Камчия – най-дългата река, която изцяло протича на територията на България и се влива в Черно море. Тя се образува от сливането на две основни реки – Луда Камчия и Голяма Камчия, като последната извира от южните склонове на Стара планина, в района между Шуменското и Върбишкото плато.
| Голяма Камчия | |
 Изглед | |
|---|---|
| Координати 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д. | |
 # начало, # устиеМестоположение | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Сливен Община Котел Област Търговище Община Омуртаг Област Шумен община Върбица Община Велики Преслав Община Шумен Община Смядово Област Варна Община Дългопол |
| Дължина | 199 km |
| Водосб. басейн | - |
| Отток | 6,88 m³/s |
| Начало | |
| Място | на 7 km западно от село Братан, Община Котел, Лиса планина |
| Координати | 42.9933° с. ш. 26.2739° и. д. |
| Надм. височина | 760 m |
| Устие | |
| Място | лява съставяща на река Камчия → Черно море |
| Координати | 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д. |
| Надм. височина | 26 m |
| Ширина | - |
Дължината ѝ е приблизително 120 километра, а водосборният ѝ басейн заема площ от над 2000 кв. км. Реката играе съществена роля за водния баланс на Североизточна България и е основен приток на системата Камчия, която се влива в Черно море при Шкорпиловци.
Голяма Камчия преминава през разнообразен релеф – от планински и полупланински терени до равнинни долини, което определя нейната сложна хидроложка и екологична структура. Реката е изключително важен природен ресурс, осигуряващ вода за напояване, питейни нужди и енергийно производство.
Извор и протежение на реката
Изворът на Голяма Камчия се намира близо до село Лиси връх в източната част на Твърдишката планина, която е част от източния дял на Стара планина. В началото си реката има планински характер – течението е бързо, коритото е тясно и дълбоко врязано, а бреговете са покрити с букови и дъбови гори. В този участък реката образува множество малки водопади и прагове, създавайки живописни природни картини.
С напредването на течението си към изток, Голяма Камчия приема водите на редица малки притоци, сред които река Върбица и река Герила. След преминаване през проходите на източната Стара планина, тя навлиза в Камчийската низина, където характерът ѝ става равнинен. Тук реката се разлива на по-широко корито, скоростта на течението намалява, а бреговете ѝ се покриват с обилна растителност и заливни ливади.
Природна среда и екосистеми
Река Голяма Камчия преминава през едни от най-живописните и екологично ценни райони на България. Долината ѝ е част от голямата екосистема на Природен резерват „Камчия“, който е под защитата на ЮНЕСКО и е включен в програмата „Човекът и биосферата“. По поречието на реката се срещат уникални за Европа заливни гори – т.нар. „дълголистни лонгозни гори“, доминирани от ясен, бряст, дъб и елша.
Тези гори представляват естествена защита срещу наводнения и ерозия и са дом на над 200 вида птици, сред които редки и защитени като черния щъркел, малкия креслив орел и сивата чапла. Освен това в реката и нейните притоци живеят множество видове риби, включително мряна, кефал, костур и щука, а водите ѝ приютяват разнообразни безгръбначни и земноводни.
Икономическо и стопанско значение
Голяма Камчия има важно стопанско значение за региона, през който протича. Нейните води се използват за напояване на земеделски площи в областите Шумен и Варна, както и за водоснабдяване на населени места. Водата от реката постъпва и в язовир „Тича“ – един от най-големите в страната, който има ключова роля за питейното водоснабдяване на Варна и околните населени места.
Реката и нейното поречие са богати на горски ресурси, плодородни земи и туристически възможности. През последните години се развива екотуризъм, като посетителите могат да се насладят на пешеходни маршрути, риболов, наблюдение на птици и фотография. В района около долното течение на реката има създадени места за отдих, които се посещават целогодишно.
Хидрология и природни процеси
Хидроложкият режим на Голяма Камчия се определя от климатичните особености на източните части на Стара планина и Черноморското крайбрежие. Основното пълноводие настъпва през пролетта, когато снеготопенето и валежите увеличават обема на водата. Лятото често е период на по-слабо водоподаване, но благодарение на подземните води реката не пресъхва.
Реката е подложена на периодични наводнения, особено при обилни валежи, които водят до покачване на нивата и заливане на околните ливади. Тези природни процеси обаче имат и положителен ефект, тъй като поддържат плодородието на земите по течението.
Екологични проблеми и опазване
Както много други реки в България, Голяма Камчия е изправена пред редица екологични предизвикателства. Сред основните проблеми са замърсяването на водите от селскостопански и промишлени дейности, изсичането на крайречните гори и неконтролираното строителство. В някои райони се наблюдава и бракониерски риболов, който застрашава местните видове.
Въпреки това през последните години се полагат усилия за опазване на екосистемата на реката. Множество екологични организации и общини работят съвместно по програми за мониторинг и възстановяване на водните ресурси. Част от територията по поречието е включена в мрежата „Натура 2000“, което осигурява международна защита на природните местообитания.
Културно и историческо значение
Поречието на Голяма Камчия има богато историческо наследство. Още от древността реката е служила като естествен път за придвижване на хора и стоки. В близост до нея са открити археологически находки от тракийски и римски селища, доказващи значението на региона като кръстопът между Северна и Южна България.
По времето на Първото и Второто българско царство реката е била част от важни стратегически маршрути. Местните селища, като Върбица и Преслав, са имали ключова роля за отбраната и стопанството на средновековната държава. Днес по поречието ѝ се пазят множество културни обекти и традиции, които свидетелстват за вековната връзка между човека и природата.