Драгоевската планина е една от по-малко известните, но изключително живописни планини в Североизточна България. Тя се намира в близост до град Шумен и представлява част от Шуменското плато – планинска област, белязана от богата история, природна красота и културно значение.
| Драгоевска планина | |
![]() | |
| Изглед | |
|---|---|
| Координати 43.101° с. ш. 26.834° и. д. | |
![]() | |
| Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България (Област Шумен) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Отъка |
| Надм. височина | 608,7 m |
| Подробна карта | |
![]() | |
Въпреки че не е висока и мащабна като Балкана или Рила, Драгоевската планина впечатлява със своето разнообразие от природни форми, зелени гори, исторически паметници и спокойствие, което рядко се среща в съвременния свят.
Разположена на кръстопътя между Дунавската равнина и Предбалкана, Драгоевската планина е своеобразен преходен елемент между равнинния и планинския релеф на България. Тя е част от по-голямата Шуменска височина и заема важно място в географската и културната мозайка на Североизточна България.
Географско положение

Драгоевската планина се намира в област Шумен, на североизток от град Шумен. Тя се простира между селата Драгоево, Ивански, Новосел и Кочово, като заема сравнително малка площ – около 100 квадратни километра. На юг се свързва с Шуменското плато, а на север плавно преминава към равнинните територии на Лудогорието.
Най-високата точка на Драгоевската планина е връх Вълчи връх (502 метра), от който се открива прекрасна гледка към Шумен, Преслав и равнината на север. Макар и скромна по височина, планината има ясно изразен планински релеф и притежава собствен облик, отличаващ я от околните възвишения.
Геоложки строеж и релеф

Драгоевската планина принадлежи към старите, изветрели и ниски планини на Северна България. Тя е изградена предимно от варовици, пясъчници и мергели от кредния период. В резултат на дълготрайни ерозионни процеси, повърхността ѝ е силно разчленена от долове, дерета и малки суходолия.
Релефът е хълмист, с плавни била и заоблени върхове, обрасли с широколистни гори. Карстовите форми са често срещани – пещери, скални ниши и понори придават особен облик на терена. В някои участъци се срещат варовикови скали, изправени като естествени стени, напомнящи за древни крепости. В района на село Драгоево се намират няколко интересни природни феномена – малки пещери, скални отвори и каменни образувания, оформени от времето и водата.
Климат и води
Климатът на Драгоевската планина е умереноконтинентален, типичен за Североизточна България. Зимата е сравнително студена и снежна, а лятото – топло и сухо. Средната годишна температура е около 10–11°C, а валежите варират между 550 и 600 мм годишно.
Благодарение на варовиковия строеж, в планината има малко постоянни повърхностни води. Реките са къси и непостоянни, като най-значимите водни течения се вливат в река Камчия и нейните притоци.
Въпреки това, в планината има редица извори, някои от които са карстови – с чиста, студена и вкусна вода. Изворите около селата Драгоево и Ивански се използват от местното население от векове и се смятат за лечебни.
Растителен и животински свят
Драгоевската планина е покрита предимно с широколистни гори, в които преобладават дъб, габър, бук, липа и явор. В по-ниските части се срещат и храстови формации от глог, шипка, дрян и леска. През пролетта и лятото горите се покриват с гъста растителност, а през есента планината се оцветява в огнени нюанси на червено, жълто и златисто.
Животинският свят е разнообразен, макар и не изобилен. В горите живеят сърни, диви прасета, лисици, язовци и зайци. Срещат се също различни видове грабливи птици – мишелови, сови и ястреби. През пролетта горските поляни се оживяват от песента на славеи и щиглеци. В по-скритите долове се срещат и редки видове влечуги и земноводни, а чистите изворни води са дом на дребни водни животни.
История и археологически находки
Районът на Драгоевската планина е обитаван от хора още от древността. На нейните склонове и в подножието ѝ археолозите са открили следи от тракийски светилища, укрепени селища и гробни могили. Особено известни са останките от Драгоевската крепост, която се намира в близост до село Драгоево.
Смята се, че крепостта е била издигната още през късноантичния период, а по-късно е укрепена от византийците и българите. Тя е заемала стратегическо място, охранявайки пътя между Преслав и Шумен, както и долината на река Камчия.
През Средновековието районът е бил част от територията на Първото българско царство, а близостта до старата столица Преслав го прави свидетел на важни исторически събития. В по-късни времена, през Възраждането, селата в подножието на планината са центрове на занаятчийство и търговия. В Драгоево и Ивански се развиват грънчарство, дърводелство и лозарство.
Съвременен облик и стопанска дейност
Днес Драгоевската планина е сравнително тих и спокоен район, в който селското стопанство и горското стопанство имат водеща роля. Почвите в подножието са плодородни и се използват за отглеждане на зърнени култури, лозя и овощни градини.
Големи площи от горите се използват за дърводобив, но в последните години се наблюдават усилия за тяхното възстановяване и опазване. В близост до селата се развива селски и екотуризъм, като много семейства предлагат гостоприемство, домашна храна и разходки по горските пътеки.
Туристически маршрути и забележителности
Драгоевската планина предлага отлични възможности за туризъм, пикници и пешеходни преходи. Маркирани пътеки свързват селата Драгоево, Ивански и Новосел, като водят през гъсти гори, стари каменни пътища и открити поляни.
Едно от най-посещаваните места е Драгоевската крепост – археологически обект с панорамна гледка към Шумен и равнината. От върха се виждат и останките на средновековни стени и кули, които придават особена романтика на мястото.
В района има и няколко малки пещери и скални ниши, предпочитани от любителите на спелеологията. Особено красива е местността „Кьошковете“, където природата е съхранила своята първична красота.
Недалеч от планината се намира и Шуменското плато – природен парк, в който има множество екопътеки, туристически домове и природни феномени като пещера „Бисерна“ и скалния манастир край село Осмар.
Културно наследство и местен дух
Селата около Драгоевската планина пазят живи традициите на българското възраждане. В Драгоево, например, се провеждат ежегодни празници, посветени на земята и селския труд. Местните жители са известни с гостоприемството си, домашната ракия и вкусните добруджански ястия.
Фолклорът е изключително богат – характерни са песните с протяжни мелодии и хората, изпълнявани на гайда и кавал. В училищата и читалищата се поддържат фолклорни групи, които участват в регионални и национални събори, като съхраняват духа на старите традиции.
Природна стойност и опазване
Въпреки скромните си размери, Драгоевската планина има важно значение за екологичното равновесие на региона. Тя представлява зелен буфер между равнината и индустриалните райони на Шумен, осигурявайки чист въздух и защита на подземните води.
В последните години се полагат усилия за включване на някои части от планината в защитени зони по „Натура 2000“. Това ще гарантира опазването на редките растителни и животински видове, както и устойчивото използване на природните ресурси.


