Град Дряново се намира в Централна България, в област Габрово, и е административен център на община Дряново. Разположен е живописно в северните склонове на Стара планина, в долината на река Дряновска, приток на река Янтра.
| Град Дряново | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
![]() | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община | Дряново |
| Географски координати | 42.977° с. ш., 25.473° и. д. |
| Надморска височина | 270 м |
| Площ на града | ~40 км² |
| Население | Около 7 000 души |
| Пощенски код | 5370 |
| Телефонен код | 0676 |
| Регистрационен код на МПС | ЕВ |
| ЕКАТТЕ код | 23991 |
| Климат | Умерено-континентален с планински черти |
| Средна годишна температура | +10.5°C |
| Годишни валежи | 700–800 мм |
| Релеф и местоположение | Разположен в северните склонове на Стара планина, по долината на река Дряновска |
| Основни водни обекти | Река Дряновска, река Янтра, Дряновска екопътека |
| Почви | Канелени горски и алувиални |
| Биогеографска зона | Балканска планинска |
| Флора | Дъб, бук, габър, бор и богата тревна растителност |
| Фауна | Сърни, диви свине, лисици, орли, кълвачи |
| Икономика | Лека промишленост, дърводобив, туризъм и услуги |
| Основни отрасли | Дървообработка, мебелна промишленост, машиностроене |
| Местни предприятия | Малки фирми в индустриалната зона и туристически сектор |
| Трудова заетост | Основно в услугите, промишлеността и туризма |
| Инфраструктура | Добре поддържана пътна мрежа, модерни комуникации |
| Транспортни връзки | Пътища към Габрово, Велико Търново и Трявна |
| Железопътен транспорт | Гара Дряново – линия Горна Оряховица – Стара Загора |
| Образование | Средно училище „Максим Райкович“, професионална гимназия, детски градини |
| Култура и изкуство | Музей на Кольо Фичето, читалище „Развитие – 1869“, културни фестивали |
| Здравеопазване | Общинска болница и медицински център |
| Религия и духовност | Православно християнство, църкви „Св. Никола“ и „Св. Троица“ |
| Туризъм и забележителности | Дряновски манастир, пещера „Бачо Киро“, архитектурни къщи от Възраждането |
| Природа и околна среда | Съчетава планински и речни екосистеми с висока биоразнообразност |
| Екологичен статус | Природен и културен резерват с охранен статус |
| Обществен живот | Активна културна сцена и гражданска активност |
| Местен празник | 6 май – Гергьовден |
| Историческо развитие | Селище с дълбоки корени от тракийско време, процъфтява през Възраждането като строителен и занаятчийски център |
| Етнически състав | Предимно българи |
| Образователна степен | Висока, традиционно средище на просветата |
| Културно наследство | Роден град на Кольо Фичето, множество възрожденски паметници |
| Спорт и отдих | Спортна зала, стадион, туристически пътеки |
| Административна структура | Кмет и общински съвет |
| Регионално значение | Туристически и културен център в Централна България |
| Опазване и управление | Проекти за развитие на културния и природен туризъм |
| Местна кухня и традиции | Балкански гозби, домашни вина, традиционни месни продукти |
| Комуникации | Интернет, мобилни оператори, радио и телевизия |
| Енергийна система | Електро- и водоснабдяване, локално отопление |
| Регионални партньорства | Сътрудничество с Трявна, Габрово и Велико Търново |
| Администрация | |
| Кмет | - |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| гр. Дряново, 5370 ул. „Бачо Киро“ 19 тел: 0676/72962,63,64,65 факс: 0676/74303 | |
| Изглед | |
Zhelezopatnata gara v Dryanovo, nachaloto na XX vek | |
Градът е разположен на 270 метра надморска височина и е заобиколен от високи хълмове, гъсти гори и природни красоти, които му придават уникален балкански облик.
Дряново е на стратегическо място – на 20 километра от Габрово, 24 километра от Велико Търново и 220 километра от София. През територията му минават пътища, свързващи Северна и Южна България, което го прави естествена връзка между Дунавската равнина и Тракийската низина.
Климатът в района е умерено-континентален, с прохладно лято и снежна, но мека зима. Пролетта и есента са дълги и благоприятни за туризъм и селско стопанство. Природата около Дряново е богата на карстови форми, пещери, скални арки и водопади. Сред най-емблематичните природни забележителности е Дряновската пещера „Бачо Киро“, разположена само на няколко километра от града.
Районът е богат и на минерални извори, горски ресурси и плодородни почви, които поддържат биологичното разнообразие и придават на региона екологична стойност. Съчетавайки природна красота и културно наследство, Дряново е идеално място за еко, културен и исторически туризъм.
Историческо развитие
Дряново има древна и богата история, която датира от дълбока древност. Археологически проучвания показват, че районът е бил обитаван още преди повече от 100 000 години. Най-старите следи от човешко присъствие са открити именно в пещерата „Бачо Киро“, където са намерени останки от праисторически хора и инструменти от каменната епоха.
През античността земите около Дряново са били населени от тракийското племе кробизи. По време на римското владичество районът е бил част от провинция Долна Мизия, като през него са минавали важни пътища, свързващи Никополис ад Иструм (до днешното село Никюп) и Аугуста Траяна (Стара Загора).
По време на Средновековието районът на Дряново се развива в близост до столицата на Второто българско царство – Търновград. Градът и околностите му били средище на занаятчии, търговци и духовни дейци. В този период е изграден Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“, който по-късно ще се превърне в един от най-важните духовни и революционни центрове на България.
По време на османското владичество Дряново запазва своя дух на самобитност. Селището се превръща в занаятчийски център, известен с дърводелството, каменоделството и строителството. Тук се ражда Никола Фичев – Колю Фичето, най-известният български майстор-строител, чийто гений поставя основите на възрожденската архитектура.
През Възраждането Дряново се включва активно в борбите за църковна независимост и национално освобождение. По време на Априлското въстание от 1876 година Дряновският манастир става сцена на героичната отбрана на четата на поп Харитон и Бачо Киро, оставила траен отпечатък в българската история.
След Освобождението през 1878 година Дряново се развива като град, запазвайки своите традиции и културно наследство. През XX век той се утвърждава като промишлен и туристически център, а днес е символ на родолюбие и майсторство.
Население и културна идентичност
Дряново има население от около 7000 жители. Хората тук са известни със своя предприемачески дух, трудолюбие и любов към изкуството и традициите. Културната идентичност на града е дълбоко свързана с Възраждането и строителното изкуство, което оставя отпечатък в архитектурата, занаятите и местния фолклор.
Местните жители ревностно пазят обичаите и празниците си – Гергьовден, Димитровден и Илинден се отбелязват с народни събори, музика и танци. Фолклорът на района се отличава с характерните северняшки ритми и мелодии, изпълнявани с гайда, кавал и тъпан.
В Дряново функционира Народно читалище „Развитие – 1869“, едно от най-старите в България. То организира театрални постановки, литературни вечери и културни фестивали, като поддържа жива възрожденската традиция на просветителството.
Градът е и средище на занаятчийството – днес в него все още работят майстори дърворезбари, иконописци и строители, които съхраняват духа на Колю Фичето.
Икономика и развитие
Икономиката на Дряново традиционно е свързана със занаятчийството, дървообработването и производството на строителни материали. Природните ресурси и горите в района осигуряват суровини за развитието на дърводобивната и мебелната промишленост.
Дряново е известно и с машиностроителната и металообработващата си индустрия, която се развива активно след Втората световна война. В последните десетилетия в града се утвърждават и малки семейни предприятия, ориентирани към производство на мебели, хранителни продукти и занаятчийски изделия.
Все по-значима роля в икономиката има туризмът. Природните забележителности, културно-историческите обекти и близостта до Габрово и Велико Търново правят Дряново предпочитана дестинация за български и чуждестранни туристи. В района се развиват къщи за гости, екохотели и традиционни ресторанти, които предлагат автентичен родопско-балкански уют.
Общината инвестира в инфраструктура и устойчиво развитие, като прилага политики за подобряване на градската среда и екологичното равновесие.
Образование, култура и духовен живот
Образованието в Дряново има дълга история, започнала още през Възраждането. Днес в града функционират няколко училища, сред които Средно училище „Максим Райкович“, носещо името на местния просветител и общественик, допринесъл за българската книжнина.
Културният живот в Дряново е оживен и разнообразен. В града се провеждат ежегодни фестивали, сред които Националният фестивал на строителното майсторство „Кольо Фичето“, който събира архитекти, реставратори и майстори от цялата страна. Провеждат се и празници на изкуствата, театрални форуми и изложби на местни творци.
Духовният център на града е Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“. Основан през XII век, той е бил не само религиозен, но и революционен център, където българският дух устоява на вековете. Манастирът днес е средище на поклонници, туристи и духовни търсачи от цял свят.
Забележителности и туризъм
Дряново е един от най-красивите и туристически значими градове в България. Сред основните забележителности е Дряновският манастир, разположен в живописното Дряновско дефиле. До него се намира пещерата „Бачо Киро“, една от най-известните праисторически пещери на Балканите, с четири нива и дължина над 3 километра.
В центъра на града се издига Музеят на Колю Фичето, който представя живота и делото на великия български строител. Експозицията включва макети, инструменти и оригинални чертежи на неговите архитектурни шедьоври.
В околностите на Дряново има множество екопътеки, водещи до природни феномени като Полковникската пещера, водопада „Маринковица“ и Дряновското дефиле. Районът е подходящ за пешеходен туризъм, колоездене, скално катерене и фотография.
Дряново е също част от туристическия маршрут „Българският възрожденски триъгълник“ – заедно с Трявна и Габрово, обединяващи архитектура, занаятчийство и култура от златния век на Възраждането.
Транспорт и инфраструктура
Дряново е удобно свързано с останалата част на страната чрез пътища и железопътна линия. През града преминава важната жп линия София – Горна Оряховица – Варна, която осигурява бърза връзка с големите градове. Пътната мрежа е добре развита, като осигурява достъп до Габрово, Трявна, Велико Търново и Севлиево.
Градът разполага с модерна инфраструктура – благоустроен център, паркове, спортни съоръжения и обществени услуги. Общината активно инвестира в екологични и туристически проекти, целящи устойчиво развитие и подобряване качеството на живот.
Съвременен живот и развитие
Днес Дряново е град, който съчетава богатото си историческо наследство със съвременен облик. Той е символ на възрожденския дух и творческия гений на българина. Жителите му с гордост пазят паметта на Колю Фичето и на всички, които са допринесли за културното и духовното му израстване.
Създавайки хармония между минало и бъдеще, Дряново се развива като културно, туристическо и икономическо средище в центъра на България. Това е град, където всеки камък разказва история, всяка улица пази традиция, а природата дарява спокойствие и вдъхновение.


Zhelezopatnata gara v Dryanovo, nachaloto na XX vek