Дунавската равнина е една от най-значимите и обширни природни области в България. Тя заема северната част на страната и се простира между река Дунав на север и Стара планина на юг.
| Дунавска равнина | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Тип географски обект | Равнина |
| Местоположение | Северна България, между р. Дунав и Стара планина |
| Държава | България |
| Географски координати | 43.50° с. ш., 25.50° и. д. |
| Площ | около 31 500 км² |
| Средна надморска височина | 150–200 м |
| Граници | на север – р. Дунав; на юг – Стара планина; на запад – р. Тимок; на изток – Черно море |
| Основни реки | Дунав, Янтра, Осъм, Вит, Искър, Русенски Лом |
| Основни градове | Русе, Плевен, Велико Търново, Враца, Силистра, Ловеч |
| Релеф | Хълмисто-равнинен, с платовидна структура и дълбоки речни долини |
| Геоложка структура | Седиментни скали – варовици, глини, пясъчници, мергели |
| Почви | Черноземи, сиви горски почви, алувиални и делувиални почви |
| Климат | Умереноконтинентален, със студени зими и горещи лета |
| Средна годишна температура | 10–11°C |
| Годишни валежи | 500–650 мм |
| Флора | Полски растения, широколистни гори (дъб, габър, липа), тревисти видове |
| Фауна | Лисица, заек, сърна, язовец, различни птици и земноводни |
| Биогеографска зона | Европейско-континентална |
| Хидрография | Гъста речна мрежа, водоеми и изкуствени язовири |
| Природни ресурси | Плодородни почви, глина, варовик, вода, подземни води |
| Икономика | Селско стопанство, хранително-вкусова и лека промишленост |
| Основни отрасли | Зърнопроизводство, животновъдство, машиностроене, преработка на храни |
| Земеделие | Пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, лозя |
| Транспорт | Развита пътна и железопътна мрежа, речно пристанище по Дунав |
| Туризъм | Исторически градове, природни резервати, пещери и манастири |
| Природни забележителности | Скалните църкви при Иваново, Деветашка пещера, Плевенски парк „Кайлъка“ |
| Екологично значение | Земеделска и биосферна зона с разнообразие от ландшафти |
| Защитени територии | Резерват „Сребърна“, природен парк „Русенски Лом“ |
| Население | около 2,2 млн. души (включително градовете и селата в региона) |
| Историческо значение | Център на Първото и Второто българско царство; важен културен и търговски район |
| Култура и традиции | Северняшки фолклор, панаири, земеделски празници, местни занаяти |
| Екологичен статус | Умерено антропогенно натоварена; нужда от почвено и водно опазване |
| Етнографска област | Северняшка |
| Регионално значение | Основен аграрно-промишлен район на България |
| Средногодишна влажност | 65–70% |
| Ветров режим | Преобладаващи северозападни и източни ветрове |
| Воден баланс | Положителен, с добро водоснабдяване от Дунав и подземни води |
| Ерозионни процеси | Развити в долините и по склоновете |
| Проблеми и заплахи | Ерозия, замърсяване на почви и води, обезлюдяване на селата |
| Опазване и управление | Екоинициативи, устойчиво земеделие, мониторинг на биоразнообразието |
| Средна плътност на населението | около 70 души/км² |
| Най-ниска точка | р. Дунав – около 15 м надморска височина |
| Най-висока точка | около 550 м при източните склонове на Предбалкана |
| Комуникации | Добра интернет и телекомуникационна инфраструктура |
| Регионални партньорства | Еврорегион „Дунав 21“, трансгранични проекти с Румъния |
| Изглед | |
 Река Огоста в Дунавската равнина, в района на село Хайредин Провадийска река в източната част на Дунавската равнина | |
С площ от над 31 000 квадратни километра, това е най-голямата равнинна област в България, характеризираща се с изключителна природна красота, плодородни земи и стратегическо географско положение.
Равнината има важно икономическо, селскостопанско и транспортно значение. Тя е основен земеделски район на България и е център на множество градове с богата история, култура и традиции като Плевен, Русе, Враца, Ловеч, Видин, Силистра и други.
Географско положение и граници
Дунавската равнина обхваща цялата територия между река Дунав на север и подножието на Стара планина на юг. На запад достига до долината на река Тимок и сръбската граница, а на изток — до Черно море, където постепенно преминава в Добруджанското плато.
Тази природна област е част от обширната Среднодунавска низина, но има свои уникални геоморфоложки особености. Равнината има дължина около 500 километра и ширина от 30 до 120 километра. Средната ѝ надморска височина е между 100 и 200 метра.
Релеф и природни особености
Релефът на Дунавската равнина е предимно равнинен и хълмист, като постепенно се снижава към река Дунав. В южната част се срещат по-високи хълмове и възвишения, наречени Предбалкан. Характерни са плитките речни долини, плодородните плата и вълнообразните терени, които създават живописни пейзажи.
В района са се формирали редица карстови форми – пещери, пропасти и изворни полета, особено в западната част при Луковит, Червен бряг и Белоградчик. Една от най-важните природни особености е реката Дунав – втората по дължина река в Европа, която оформя северната граница на България и има огромно значение за транспорта, търговията и туризма.
Климат
Климатът на Дунавската равнина е умереноконтинентален с ясно изразени сезони. Лятото е горещо, със средни температури между 24 и 28°C, а зимата е студена, със средни януарски температури около -1°C.
Регионът се отличава с по-малко количество валежи в сравнение с планинските райони – около 500–600 мм годишно.
Вятърът е чест явление, особено в откритите части на равнината, където често духат северозападни и североизточни ветрове. Благодарение на тези климатични условия, Дунавската равнина е изключително подходяща за земеделие, а плодородните ѝ почви позволяват отглеждането на различни култури.
Почви и растителност
Почвите на Дунавската равнина са едни от най-плодородните в България. Най-разпространени са черноземните почви, които се срещат главно в централната и източната част. Те се отличават с високо съдържание на хумус и отлични качества за земеделие.
В западните райони преобладават кафяви и алувиални почви по долините на реките. Растителността е предимно земеделска, но в някои части се срещат остатъци от широколистни гори – дъб, габър, ясен. В околностите на реките и язовирите се развива богата крайречна растителност.
Реки и водни ресурси
Най-голямата река в региона е Дунав, която образува естествената северна граница на равнината. Тя е важна транспортна артерия, използвана за търговия и връзки с Румъния и Централна Европа. Освен Дунав, територията е прорязана от множество притоци като Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом.
Съществуват и редица язовири – „Огоста“, „Сопот“, „Александър Стамболийски“, които служат за напояване и електроенергия. Водните ресурси имат ключово значение за земеделието и поддържането на биоразнообразието в региона.
Население и селища
Дунавската равнина е гъсто населена област, като в нея живеят над 1,5 милиона души. Най-големите градове са Русе, Плевен, Враца, Ловеч, Видин, Свищов и Силистра. Русе е основен икономически и транспортен център, известен като „перлата на Дунав“.
Плевен е културен и исторически център с важна роля в Освободителната война. Селищната мрежа е добре развита, като освен градове, в региона има множество села, свързани със селското стопанство и занаятите.
Икономика и селско стопанство
Икономиката на Дунавската равнина се основава предимно на земеделието, благодарение на плодородните почви и благоприятния климат. Тук се произвеждат основните количества пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, рапица и захарно цвекло в България.
Развито е и животновъдството – отглеждат се говеда, овце, свине и птици. В някои райони се развиват лозарство и овощарство, особено в Северозападна България. Промишлеността е представена от хранително-вкусови предприятия, машиностроене, енергетика и транспортни услуги. Русе, Плевен и Враца са основни индустриални центрове.
Транспорт и инфраструктура
Дунавската равнина е регион с добре развита инфраструктура. През нея минават важни международни транспортни коридори, включително пътища и жп линии, свързващи България с Румъния и Европа. Голямо значение има Дунав мост при Русе – основна връзка между двете страни.
Съществуват и фериботни линии при Оряхово, Видин и Силистра. Регионът е пресечен от автомагистрали и първокласни пътища, които осигуряват удобна комуникация между големите градове.
Природа и туризъм
Дунавската равнина предлага разнообразни възможности за природен и културен туризъм. В региона има редица защитени територии и природни забележителности – Природен парк „Персина“ край Белене, природен резерват „Сребърна“ (включен в списъка на ЮНЕСКО), както и множество еко пътеки и археологически обекти.
Туристите могат да посетят крепостите край Видин и Свищов, римски останки, скални манастири и пещери. Дунавът привлича любители на риболова, плаването и наблюдението на птици.
Културно наследство
Районът на Дунавската равнина е наситен с културно-исторически паметници от различни епохи. Тук са открити останки от тракийски, римски и византийски селища. Градовете Русе и Свищов са известни с богатото си възрожденско наследство, архитектура и традиции в образованието.
В Плевен се намира Панорамата „Плевенска епопея“, която пази спомена за Руско-турската война. Народните традиции, фолклорът и празниците в селата от равнината продължават да се съхраняват и днес.