Завалска планина е една от живописните и сравнително малки планини в Западна България, разположена в западната част на историко-географската област Краище. Намира се между планините Любаш, Вискяр и Милевска, като заема територии в западната част на Пернишка област и частично навлиза в територията на Кюстендилска област. На северозапад планината граничи с ридовете около град Брезник, а на югоизток плавно преминава към долината на река Струма.
| Завалска планина | |
 Изглед | |
|---|---|
| Координати 42.83° с. ш. 22.783° и. д. | |
 Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Перник |
| Част от | Завалско-Планска планинска редица |
| Най-висок връх | Китка |
| Надм. височина | 1180,7 m |
| Подробна карта | |
 Изглед | |
Завалска планина има компактна форма с ясно изразени била и дълбоки речни долини. Средната надморска височина е между 800 и 1000 метра, а най-високата ѝ точка е връх Туртов камък, който се издига на 1185 метра. Въпреки сравнително скромната си височина, планината впечатлява със своята природна красота, панорамни гледки и биологично разнообразие.
Планината е част от вододелната област между реките Конска, Струма и Треклянска, като множество малки потоци и извори се спускат по склоновете ѝ. Завалска планина заема ключово място в системата на Краището – регион, известен със своите стари геоложки форми и гъсти гори.
Геоложки строеж и природни особености
Геоложкият строеж на Завалска планина е сложен и разнообразен, което я прави интересна за геолози и природолюбители. Тя е изградена основно от древни метаморфни скали – гнайси, шисти и амфиболити, които са силно ерозирани и формират заоблени била и ниски върхове. В някои райони се срещат и варовикови пластове, които дават начало на карстови форми – малки пещери, понори и извори.
Почвите са предимно кафяви горски и канелени, богати на хумус, което подпомага развитието на разнообразна растителност. Климата е умерено-континентален, с отчетливо планинско влияние. Зимите са снежни и студени, а лятото е прохладно и приятно. Средногодишните валежи са около 700–800 мм, което поддържа влажността и зеленината на горите през по-голямата част от годината.
Растителност и животински свят
Завалска планина е богата на растителни и животински видове, характерни за западнобалканските екосистеми. В ниските ѝ части преобладават широколистни гори – дъб, габър и бук, докато във високите се срещат иглолистни насаждения от бор и смърч. Горите заемат около две трети от площта на планината и представляват важен природен ресурс, осигуряващ чист въздух и местообитания за множество видове.
На поляните и откритите склонове растат различни билки и тревисти растения – жълт кантарион, мащерка, риган, лайка и мурсалски чай. Това създава предпоставки за развитие на билкарство и пчеларство – традиционни занимания за местното население.
Животинският свят включва сърни, диви свине, лисици, зайци, язовци и различни видове гризачи. В горите и скалните масиви гнездят птици като сокол, кълвач, чинка и бухал. Планината се отличава с висока степен на запазеност, а някои от нейните райони са част от екологичната мрежа „Натура 2000“, целяща опазване на ценните природни местообитания.
История и културно наследство
Завалска планина и нейните околности имат богата история, която обединява следи от тракийската, римската и средновековната епоха. Археологически находки в подножието на планината свидетелстват за древни селища и култови светилища, използвани от тракийските племена.
През Средновековието районът на Завалска планина е имал стратегическо значение, тъй като контролира важни пътища, свързващи вътрешността на България със западните земи. В близките селища, като Трън и Брезник, са открити останки от крепости, църкви и манастири, датиращи от периода на Второто българско царство.
По време на османското владичество планината е служила като убежище на хайдушки чети, които са се борили за свободата на народа. Много местни легенди и предания пазят спомена за смели войводи и техните подвизи. В някои от селата в подножието все още се съхраняват традиционни обичаи, фолклор и архитектура, които придават на района уникален културен облик.
Икономика и поминък на местното население
Стопанската дейност в района на Завалска планина е тясно свързана с природните ресурси. Основните поминъци на местните жители са животновъдството, дърводобивът, пчеларството и земеделието. На по-ниските склонове се отглеждат зърнени култури, картофи, овошки и зеленчуци. Пасищата се използват за паша на овце и кози, а пчелните семейства произвеждат висококачествен мед, ценен заради своя естествен произход.
През последните години се наблюдава засилен интерес към развитието на селски и еко туризъм. В някои села са изградени къщи за гости и туристически маршрути, които привличат посетители с желанието да избягат от градския шум и да се докоснат до чистата природа на планината.
Туризъм и природни забележителности
Завалска планина предлага отлични условия за туризъм, планински преходи и природосъобразен отдих. Изградени са пешеходни маршрути, които свързват върховете и селата в района. Най-популярният туристически маршрут води към връх Туртов камък, откъдето се открива панорамна гледка към Краището, Витоша и дори към Осоговската планина.
Сред природните забележителности се открояват скалните образувания край селата Завала и Пенкьовци, карстовите извори и малките пещери, образувани в варовиковите пластове. В района могат да се наблюдават също редки растителни видове и уникални гледки, които правят планината предпочитано място за любителите на фотографията и природните науки.
В близост до Завалска планина се намират културно-исторически обекти като Трънското ждрело, манастири и старинни църкви, които допълват туристическия облик на региона.
Екологично значение и опазване на природата
Завалска планина има важно екологично значение за Западна България. Горите ѝ играят роля на естествен климатичен регулатор и защитават почвите от ерозия. Местните общности и природозащитни организации активно участват в инициативи за опазване на горските масиви и възстановяване на биологичното разнообразие.
Част от територията на планината е включена в защитени природни зони по „Натура 2000“, които съхраняват местообитанията на редки видове растения и животни. В последните години се провеждат кампании за екологично образование и популяризиране на устойчивия туризъм.