Град Калофер се намира в Централна България, в област Пловдив, и е административен център на община Калофер към община Карлово. Разположен е в живописната долина на река Тунджа, в подножието на южните склонове на Стара планина, между върховете Ботев и Мара Гидик. Надморската височина на града е около 600 метра, което му осигурява меко планинско-континентален климат с прохладно лято и снежна зима.
| Калофер | |
 Знаме |  Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община | Карлово |
| Географски координати | 42.616° с. ш., 24.983° и. д. |
| Надморска височина | Около 620 м |
| Население | Около 3 000 жители |
| Пощенски код | 4370 |
| Телефонен код | 03133 |
| Регистрационен код на МПС | PB |
| ЕКАТТЕ код | 35772 |
| Климат | Умереноконтинентален с прохладно лято и снежна зима |
| Релеф и местоположение | В северното подножие на Стара планина, по долината на река Тунджа |
| Основни водни обекти | Река Тунджа и множество планински потоци |
| Икономика | Земеделие, животновъдство, туризъм, занаятчийство |
| Туризъм и забележителности | Национален музей „Христо Ботев“, Калоферски манастир, Райското пръскало, Екопътека Бяла река |
| Транспортни връзки | Пътна връзка с Карлово, Сопот и Казанлък, железопътна линия Карлово–Тулово |
| Образование и култура | Средно училище „Христо Ботев“, културен дом, музейна и читалищна дейност |
| Местен празник | 2 юни – Ден на Христо Ботев и загиналите за свободата на България |
| Администрация | |
| кмет | - |
| Кметство | - |
| кмет | - |
| Адрес на общината | |
| - | |
| Често задавани въпроси | |
💬 Отговор: Град Калофер се намира в централната част на България, в област Пловдив, по живописната долина на река Тунджа, в подножието на Стара планина. Той е заобиколен от високи върхове, зелени ливади и гъсти гори, което го прави едно от най-красивите балкански селища в страната. ❓ Въпрос: С какво е известен град Калофер? 💬 Отговор: Калофер е известен като родното място на националния герой Христо Ботев. Градът е символ на българския дух и Възраждането, прочут с традициите си в занаятчийството, калоферската дантела, както и с уникалните народни обичаи като мъжкото ледено хоро на Йордановден. | |
Околността на Калофер е изключително красива и богата на природни забележителности. Градът е заобиколен от гъсти букови и дъбови гори, чисти планински извори и живописни водопади. През него минава река Тунджа, която извира от Централния Балкан и преминава през града, създавайки прохлада и свежест.
Калофер се намира в непосредствена близост до Централен Балкан – един от най-големите национални паркове в България, включен в европейската екологична мрежа „Натура 2000“. На територията му се намира водопадът Райско пръскало – най-високият на Балканския полуостров (124,5 м). Тази природна красота прави Калофер притегателно място за туристи, планинари и любители на екотуризма.
Историческо развитие
Историята на Калофер е дълбоко свързана с българското Възраждане и борбата за национално освобождение. Селището е основано през XV век по време на османското владичество от българи-бегълци, търсещи свобода и защита от турските потисници. Легендата разказва, че негов основател е войвода на име Калифер, от чието име произлиза и днешното име на града – Калофер.
През XVI и XVII век градът се утвърждава като занаятчийски и търговски център, известен с висококачествените си аби, килими и гайтани. Калоферските майстори продавали своите изделия из цялата Османска империя, а заможните калоферци подпомагали изграждането на училища и църкви.
По време на Възраждането Калофер се превръща в един от най-значимите културни и духовни центрове в България. Още през 1819 г. е открито първото училище, а през 1835 г. – първото девическо училище в страната. Градът се гордее с множество възрожденски къщи, строени от местни майстори, които и до днес пазят духа на онази епоха.
На 6 януари 1848 г. в Калофер се ражда Христо Ботев – национален герой, революционер и поет, символ на свободата и саможертвата. Неговото име е неразривно свързано с града, който е превърнат в жив паметник на неговия живот и дело.
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) Калофер е опожарен и разрушен от османските войски. Въпреки това жителите му възстановяват града от руините със собствен труд и упоритост. След Освобождението Калофер отново се възражда като културен и духовен център на българщината.
Население и културна идентичност
Населението на Калофер наброява около 3000 души. Макар и малък, градът носи силен дух и запазена идентичност. Жителите му са известни със своята гордост, гостоприемство и привързаност към традициите. Калофер е място, където българщината се усеща във всяка улица, дума и обичай.
Фолклорът е жив и днес – местните хора пазят обредите и празниците от векове. Особено известен е мъжкият леден танц на Богоявление (Йордановден), когато калоферци влизат в ледените води на Тунджа, за да изиграят традиционно хоро. Това уникално събитие се е превърнало в национален символ на българския дух и се предава от баща на син.
Калофер е и град на занаятите. Тук все още се практикуват гайтанджийството, тъкачеството, дърворезбата и грънчарството, а местните майстори предават своето изкуство в етнографски работилници и музеи.
Градът е духовно средище с активен културен живот. В него се провеждат фолклорни фестивали, възпоменателни чествания на Христо Ботев и национални конкурси по поезия, музика и изобразително изкуство.
Икономика и поминък
Икономиката на Калофер е традиционно свързана със занаятите, земеделието и туризма. Природните дадености на региона благоприятстват развитието на животновъдство, пчеларство и билкарство. Местните производители предлагат висококачествен мед, билки, млечни продукти и домашни вина.
Занаятчийството има вековна история – калоферските гайтани и аби са били известни далеч извън пределите на България. Днес занаятите се съхраняват като част от културното наследство, а изделията на местните майстори се предлагат в сувенирни магазини и етнографски къщи.
През последните години Калофер се превърна в център на екологичния и културен туризъм. Множество туристи посещават града, за да разгледат музеите, възрожденските къщи и природните красоти на Балкана. Малки семейни хотели и къщи за гости предлагат уют и автентична атмосфера.
Образование, култура и духовен живот
Калофер е град с дълбоки образователни традиции. Първото училище е основано в началото на XIX век и оттогава образованието е в центъра на обществения живот. Днес в града функционира Средно училище „Христо Ботев“, което продължава делото на великия си патрон.
Културният живот е оживен и разнообразен. Народно читалище „Христо Ботев – 1869“ е средище на театрална, музикална и литературна дейност. В него се съхранява богат книжен фонд и се организират изложби, концерти и срещи с творци.
Особено значение имат музейните институции, които пазят историята и духа на Калофер. Най-известен е Национален музей „Христо Ботев“, включващ родната къща на поета, експозиционна зала и паметник. Комплексът се намира в красив парк и е сред най-посещаваните национални исторически обекти.
Духовният облик на Калофер се определя и от неговите храмове. Църквата „Св. Богородица“, построена през 1848 г., е архитектурен шедьовър от Възраждането. В нея са запазени оригинални икони и дърворезби, дело на местни занаятчии.
Забележителности и туризъм
Калофер е истинска съкровищница на културно-историческото и природното наследство. Сред най-значимите забележителности е Националният музей „Христо Ботев“, който разказва историята на великия поет и революционер. В близост до него се намира внушителният паметник на Христо Ботев, издигнат през 1930 г.
Недалеч от града започват туристическите маршрути към Райското пръскало и хижа „Рай“, които са сред най-посещаваните дестинации в България. Пътеката преминава през Национален парк „Централен Балкан“, където туристите могат да се насладят на дивата природа, редки растения и животни.
Друга атракция е Етнографският комплекс „Бяла къща“, който представя традиционния бит на калоферци – тъкани, носии, мебели и съдове от XIX век.
Любителите на фолклора и традициите посещават града по време на Богоявление, когато се провежда легендарното мъжко хоро в ледените води на Тунджа – събитие, което се излъчва по целия свят.
Транспорт и инфраструктура
Калофер е добре свързан с останалата част на страната. През града минава главният път София – Бургас, който осигурява удобен достъп до Пловдив, Карлово и Сопот. Железопътната линия София – Карлово – Бургас също преминава през града, което улеснява туристическия поток.
Инфраструктурата се развива устойчиво – улиците, обществените сгради и парковете са обновени, а туристическите маршрути към Балкана са добре маркирани. Общината инвестира в екопътеки, информационни центрове и културни събития, насърчавайки развитието на туризма.
Съвременен живот и развитие
Днес Калофер е малък, но жив град, който съчетава духа на българското Възраждане с очарованието на съвременността. Тук миналото не е забравено – то е вплетено в ежедневието на хората, в архитектурата, в обичаите и в песните.
Местната общност развива устойчиви форми на туризъм, култура и предприемачество, като същевременно съхранява природата и традициите. Калофер е не просто туристическа дестинация, а символ на българския дух, свободата и достойнството.