Град Копривщица се намира в Централна България, в западната част на Същинска Средна гора, и е част от област Софийска. Разположен е на надморска височина от около 1060 метра, на двата бряга на живописната река Тополница. Градът е заобиколен от високи борови и букови гори, а околността му се отличава с чист въздух, прохладно лято и снежна зима.
| Копривщица | |
 Знаме |  Герб |
|---|---|
| Координати: 42.640145° с. ш. 24.358299° и. д. | |
 Изглед | |
 Местоположение на картата на България | |
 Местоположение на картата на Област София | |
| Общи данни | |
| Население | 1889 души (31 декември 2024 г.) 13,6 души/km² |
| Землище | 139,166 km² |
| Надм. височина | 1060 m |
| Пощ. код | 2077 |
| Тел. код | 07184 |
| МПС код | CO |
| ЕКАТТЕ | 38558 |
| Демоним | - |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община | Копривщица |
| кмет | Мария Тороманова |
| Кметство | - |
| кмет | - |
| Адрес на общината | |
| Улица „Любен Каравелов“ 16 групова културна ценност с „Национално значение“ | |
 Църквата Света Богородица Църква „Св. Николай“ Арнаут махала с Хаджи-Нейков мост | |
Копривщица се намира на около 110 километра източно от София и 90 километра западно от Пловдив, като е достъпна по живописен планински път, който минава през старопланински проходи. Природата наоколо е неповторима – зелени поляни, кристални извори и скалисти била, които създават усещане за хармония и покой.
Климатът е планински, с прохладни летни дни и студени, снежни зими. Това прави Копривщица идеално място за целогодишен туризъм и отдих. Много от посетителите идват не само заради историческите забележителности, но и заради здравословния въздух и природната тишина.
Градът е включен в Десетилетието за опазване на световното културно наследство на ЮНЕСКО, тъй като съчетава уникална архитектура, природна красота и дух на национално достойнство.
Историческо развитие
Копривщица е един от най-древните и значими градове на Българското възраждане. Според историческите сведения, селището възниква през XIV–XV век, вероятно след падането на България под османска власт. То е основано от български пастири и занаятчии, които търсят закрила в планината от османските нашественици.
През вековете Копривщица се развива като богат търговски и културен център. През XVIII и XIX век градът преживява истински икономически подем благодарение на развитието на занаятите – тъкачество, кожарство, абаджийство и металоделство. Със своето замогване копривщенци започват да изграждат красиви възрожденски къщи с дърворезби, пъстри фасади и големи дворове. Тези домове днес са архитектурни шедьоври, превърнати в музеи.
Историческата слава на Копривщица е неразривно свързана с Априлското въстание от 1876 година. На 20 април (2 май по нов стил) именно тук Тодор Каблешков обявява началото на въстанието с прочутото Кърваво писмо, изпратено до Панагюрище. С това Копривщица става първият град, който въстава срещу османската власт, превръщайки се в символ на националната борба за свобода.
По време на въстанието градът е опожарен и разрушен, но жителите му не се предават. След Освобождението Копривщица бързо възстановява своята архитектура и дух, като се превръща в център на националната памет и възрожденската култура.
Население и културна идентичност
Днес Копривщица има население от около 2000 души, но по време на национални и културни празници градът се изпълва с хиляди гости от цялата страна. Местните жители са пазители на богатите възрожденски традиции и културното наследство, което е дало на България десетки бележити личности.
Оттук произхождат едни от най-големите фигури в българската история – Любен Каравелов, Найден Геров, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов и много други. Именно техният принос превръща Копривщица в духовна столица на Българското възраждане.
Културната идентичност на града се изразява в живата връзка между минало и настояще. Жителите пазят старите обичаи, фолклор, традиционно облекло и занаяти. Народни празници като Лазаровден, Гергьовден и Коледа се честват по автентичен начин, с песни и танци, предавани през поколения.
Копривщица е и дом на Националния фолклорен събор, който се провежда на всеки пет години и събира хиляди участници от всички краища на България. Това е най-големият форум на народното творчество в страната, признат от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Икономика и поминък
Икономиката на Копривщица е ориентирана основно към туризма, услугите и занаятите. Благодарение на уникалния си архитектурен облик и историческа стойност, градът е сред най-посещаваните туристически дестинации в България.
Много от старите възрожденски къщи са превърнати в музеи, семейни хотели и къщи за гости, които съчетават автентичната атмосфера с удобствата на съвременния живот. Това създава поминък за местното население и привлича хиляди туристи всяка година.
Занаятчийството също има важно място – местни майстори изработват резбовани мебели, глинени съдове, тъкани и сувенири, запазвайки традициите на старите копривщенски занаяти.
В околностите се развива животновъдство и екотуризъм, а малки ферми предлагат натурални млечни и месни продукти. Благодарение на чистия въздух и планинската природа, Копривщица е предпочитано място за отдих, духовен туризъм и културно образование.
Образование, култура и духовен живот
Копривщица е град с изключително богата образователна и културна традиция. Още през XVIII век тук е открито първото килийно училище, а през 1837 г. – взаимното училище, едно от първите в България, основано от Найден Геров. То става център на просветата и духовното пробуждане на българите.
Днес в града функционира Средно училище „Любен Каравелов“, което продължава традициите на възрожденската просвета. Учениците участват в проекти за опазване на културното наследство и активно се включват в национални инициативи, посветени на историята и литературата.
Културният живот в Копривщица е изключително богат. В града има няколко музея с национално значение, сред които:
– Къща-музей „Любен Каравелов“ – домът на писателя и революционера;
– Къща-музей „Тодор Каблешков“ – мястото, където е написано Кървавото писмо;
– Къща-музей „Димчо Дебелянов“ – посветена на поета, загинал в Първата световна война;
– Къща-музей „Найден Геров“ и Етнографски музей „Освобождението“.
Духовният живот на града е тясно свързан с вярата и традицията. Главният храм – църквата „Св. Богородица“, е построен през 1817 г. и впечатлява с изящни стенописи и иконостас, дело на тревненски майстори. Вторият храм – „Св. Николай“, е от 1842 г. и е паметник на културата с национално значение.
Забележителности и туризъм
Копривщица е един от най-добре запазените възрожденски градове в България. Целият град е обявен за музей под открито небе и архитектурно-исторически резерват с над 380 сгради – паметници на културата.
Сред най-известните забележителности са мостовете на Копривщица, изградени през XIX век – особено прочутият Калъчев мост, известен като мястото, от което е даден първият изстрел на Априлското въстание.
Разходката из старите калдъръмени улици разкрива атмосфера на минали времена – високи каменни зидове, дворове с лозници и аромата на борова смола. Музеите, църквите и паметниците на възрожденците създават усещане за жива история, която не е застинала, а продължава да вдъхновява.
В близост до града има множество природни маршрути – екопътеки, конни бази и панорамни площадки, които предлагат гледки към Средна гора и Балкана.
Транспорт и инфраструктура
Копривщица е достъпна по живописен път от Карлово и София. В близост до града, на около 12 км, се намира железопътната спирка Копривщица по линията София – Бургас, която осигурява удобен транспорт до столицата и Южна България. Оттам автобуси свързват гарата с центъра на града.
Инфраструктурата на Копривщица е съобразена с опазването на историческата ѝ автентичност – калдъръмени улици, реставрирани обществени сгради и уютни туристически обекти. Градът разполага с модерни хотели, къщи за гости, ресторанти и туристически информационен център.
Съвременен живот и развитие
Днес Копривщица е символ на българската национална идентичност, на творческия дух и борбата за свобода. Тя е място, където миналото не е забравено, а е живо във всеки камък, дом и песен.
Градът продължава да се развива като културен, исторически и екологичен център, привличайки хиляди туристи от България и света. Благодарение на своите жители, които ревностно пазят наследството си, Копривщица остава една от най-ярките перли в българската културна карта.