Мадарско плато се намира в Североизточна България, в западната част на Провадийското плато, на територията на област Шумен. Разположено е югоизточно от град Шумен и непосредствено северно от село Мадара – едно от най-значимите исторически селища в страната. Платото е част от Шуменския карстов регион и се издига на височина между 300 и 400 метра надморска височина, като представлява обширна варовикова тераса с впечатляващи скални венци и отвесни стени.
| Мадарско плато | |
 Изглед | |
|---|---|
| Координати 43.282° с. ш. 27.127° и. д. | |
 Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България (Североизточна България) |
| Част от | Източна Дунавска равнина |
| Най-висок връх | Двете могили |
| Надм. височина | 429,8 m |
| Подробна карта | |
 Изглед | |
Мадарското плато е известно не само с уникалния си релеф и природни дадености, но и с огромното си историческо значение. Именно тук се намира световноизвестният Мадарски конник – скален барелеф, изсечен през VIII–IX век, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Районът на Мадара е определен като национален историко-археологически резерват и привлича ежегодно хиляди туристи и поклонници, които идват да се докоснат до величието на древната българска държавност и духовност.
Геоложки строеж и релеф
Мадарското плато е типичен пример за карстов релеф. То е изградено предимно от дебели пластове варовици, мергели и доломити, образувани през горната креда. През хилядолетията ерозионните процеси и действието на подземните води са изваяли характерните за платото карстови форми – пещери, пропасти, понори, карстови извори и скални венци.
Едно от най-забележителните образувания е Мадарският скален венец, който се издига над околността на височина до 100 метра. В подножието му се намират множество естествени и изкуствени пещери, някои от които са били обитавани още в праисторически времена. Сред тях се открояват пещерите „Светилището“, „Шарапката“ и „Пещерата на нимфите“, свързани с древни култове и религиозни практики.
Релефът на платото е сравнително равен, но с ясно изразени ръбове и скални откоси, които го правят лесно разпознаваем отдалеч. Това го превръща и в естествено укрепено място, което е използвано от древните племена и по-късно от българите при изграждането на важни култови и отбранителни обекти.
Климат и хидрография
Климатът на Мадарското плато е умереноконтинентален, характерен за Североизточна България. Лятото е топло и сухо, а зимата – сравнително мека, със средногодишни температури около 10–11°C. Валежите са умерени, с годишно количество около 550–600 мм, като най-много дъжд пада през пролетта и есента.
Водните ресурси в района са силно зависими от карстовите процеси. Поради порьозната структура на варовиците, повърхностните води бързо се просмукват, което води до образуването на подземни водни потоци и извори. Най-известният от тях е Мадарският карстов извор, който изтича в подножието на скалния венец. Той е с постоянен дебит и изключително чиста, студена вода, която е била използвана още от древността за битови и култови цели.
Растителност и животински свят
Поради карстовия характер и сравнително бедните почви, растителността на Мадарското плато е приспособена към сухи условия. Преобладават сухолюбиви тревни и храстови съобщества, които включват видове като драка, шипка, глог, смрика и къпина. По по-влажните и сенчести места се срещат дъбови и габърови горички, а по северните склонове – остатъци от смесени широколистни гори.
Флората включва и редки видове, като орхидеята Ophrys apifera и някои ендемити, типични за Шуменския карст. През пролетта платото се покрива с пъстра мозайка от диви цветя – теменуги, камбанки и макове, които придават изключителна живописност на пейзажа.
Животинският свят включва множество видове птици, влечуги и дребни бозайници. Особено интересни са совите и соколите, които гнездят по скалите на Мадарския венец. В пещерите се срещат и различни видове прилепи, които са защитени по Закона за биологичното разнообразие.
Историческо значение и културно наследство
Мадарското плато е не просто природен феномен – то е едно от най-свещените места в българската история. Още от древността районът е бил обитаван от траки, които са изградили тук своите светилища, посветени на Великата богиня-майка и на хероса – божествения конник, символ на живота и смъртта. Именно върху тази древна религиозна традиция се появява и най-емблематичният паметник – Мадарският конник.
Барелефът е изсечен високо в скалата, на около 23 метра над земята, и изобразява ездач, който пробожда лъв с копие. Зад него се движи куче – символ на вярност и преданост. Надписите около барелефа са на старогръцки език и съдържат сведения за делата на българските ханове Тервел, Кормисош и Омуртаг. Това прави Мадарския конник уникален паметник на първобългарската култура, без аналог в Европа.
Освен барелефа, на територията на платото са открити останки от късноантична крепост и средновековно светилище, както и множество археологически находки – керамика, монети, оръжия, които свидетелстват за непрекъснато човешко присъствие от античността до Втората българска държава.
Туризъм и маршрути
Днес Мадарското плато е една от най-посещаваните туристически дестинации в Североизточна България. Основният достъп е от село Мадара, където се намира и Националният историко-археологически резерват „Мадара“. Оттук започва пътека, която води към Мадарския конник и продължава нагоре към скалния венец и останките от крепостта.
На върха на платото има изградена панорамна площадка, от която се открива впечатляваща гледка към Шумен, Шуменското плато и околните села. Районът предлага и условия за пешеходен, културно-исторически и спелеотуризъм, като пътеките са добре обозначени и подходящи за семейни посещения.
В подножието на скалите е изградена туристическа инфраструктура – музейна експозиция, зала с археологически находки, паркинг, както и зони за отдих. Освен това ежегодно в района се провеждат културни събития и фестивали, посветени на древната българска история и традиции.
Опазване и значение днес
Мадарското плато и околният резерват са обявени за защитена територия още през 1958 г. Паметникът „Мадарски конник“ е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г. заради изключителната си историческа и художествена стойност.
Днес платото се охранява от държавата и е под управлението на Регионалния исторически музей в Шумен. Провеждат се редовни реставрационни дейности, екологични програми и археологически проучвания. Освен това Мадарското плато е част от европейската туристическа мрежа, включваща културни маршрути като „Пътят на хановете“ и „Пътят на културното наследство на Балканите“.