Област Бургас е най-голямата по площ административна област в Република България и заема ключово място в югоизточната част на страната. Разположена между Черно море, Източна Стара планина и северните разклонения на Странджа, тя представлява уникално пространство, в което се срещат море, планини, езера, реки и обширни низини.
| Област Бургас | |
 | |
| Местоположение | |
 | |
| Основна административна информация | |
| Област UID | Region-UID-burgas-1f92ac7e |
| Тип административна единица | Административно-териториална област |
| Административно ниво | NUTS 3 |
| Роля в административната система | Регионално управление между държавата и общините |
| Име на областта | Бургас |
| Официално име | Област Бургас |
| Административен център | гр. Бургас |
| Координати на административния център | 42.5048° с. ш., 27.4626° и. д. |
| Водещи общини в областта | Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево |
| Общински центрове с най-голямо население | Бургас, Несебър, Карнобат, Айтос, Поморие |
| Брой общини | 13 |
| Брой населени места | 250 |
| Брой градове | 13 |
| Брой села | 237 |
| Година на образуване | 1959 |
| Правен акт на образуване | Указ № 178 на Държавния съвет |
| Исторически административни промени | Преобразувана от Бургаски окръг; запазена след 1999 г. |
| Географски координати (център) | 42.6° с. ш., 27.4° и. д. |
| Площ (km²) | 7748.1 |
| Дял от площта на България (%) | 6.98 |
| Население (общо) | 378 596 |
| Население – последно преброяване | 378 596 (2022) |
| Население – текуща оценка | 375 000 (2024 оценка) |
| Гъстота на населението (д./km²) | 48.9 |
| Административен код (НСИ) | 02 |
| Административен код (ISO/BG) | BG-02 |
| Регистрационен код на МПС | A |
| Телефонен код | 056 |
| Пощенски кодове (диапазон) | 8000 – 8599 |
| Администрация и управление | |
| Ниво на управление | Област |
| Областен управител | проф. д-р Мария Нейкова |
| Заместник-областни управители | 2 |
| Срок на мандата | Без фиксиран срок (назначение от МС) |
| Административно деление (общини) | Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево |
| Основни областни институции | Областна администрация, РЗИ, РИОСВ, ОДМВР |
| Представителство в Народното събрание (брой депутати) | 14 |
| Членство в регионални структури | Черноморски регион, Югоизточен район |
| География и природни дадености | |
| Географско положение | Югоизточна България, Черноморско крайбрежие |
| Географски райони в областта | Югоизточен район, Черноморски район |
| Граничещи области | Варна, Шумен, Сливен, Ямбол; Република Турция |
| Релеф | Низинно-хълмист и планински |
| Средна надморска височина | 230 m |
| Минимална надморска височина | 0 m (Черно море) |
| Максимална надморска височина | 710 m |
| Най-висока точка | вр. Градище (Странджа) |
| Най-ниска точка | Черно море |
| Основни планини и ридове | Странджа, Източна Стара планина |
| Основни равнини и полета | Бургаска низина, Карнобатско поле |
| Основни реки | Велека, Ропотамо, Айтоска, Факийска |
| Езера и язовири | Атанасовско, Вая, Мандра, Поморийско |
| Водосборни басейни | Черноморски водосбор |
| Почвени типове | Канелени, алувиално-ливадни, горски |
| Геоложки особености | Мезозойски и неогенски формации |
| Сеизмичност | Средна |
| Природни опасности | Наводнения, свлачища, бури |
| Защитени територии | Атанасовско езеро, Ропотамо, Пода |
| Природни паркове | Природен парк „Странджа“ |
| Резервати | Силкосия, Узунбоджак |
| Зони по Натура 2000 | Над 40 зони |
| Климат | |
| Климатичен тип | Преходно-континентален с морско влияние |
| Климатични подрайони | Черноморски, Странджански |
| Средногодишна температура (°C) | 12.5 |
| Средна януарска температура (°C) | 1.5 |
| Средна юлска температура (°C) | 23.5 |
| Абсолютен температурен минимум (°C) | -18 |
| Абсолютен температурен максимум (°C) | 41 |
| Годишни валежи (mm) | 550 – 650 |
| Валежен режим | Зимно-пролетен максимум |
| Средна годишна влажност (%) | 72 |
| Продължителност на снежната покривка | 10 – 25 дни |
| Средногодишни часове на слънчево греене | 2300 |
| Доминиращи ветрове | Североизточни |
| Локални ветрови явления | Морски бриз |
| Население и демография | |
| Население – общо | 378 596 |
| Население – градско | 74% |
| Население – селско | 26% |
| Демографска структура по възраст | Застаряваща |
| Средна възраст | 44.5 г. |
| Полов състав | Жени 51%, мъже 49% |
| Раждаемост | 8.5‰ |
| Смъртност | 14.7‰ |
| Естествен прираст | -6.2‰ |
| Миграционен баланс | Положителен (крайбрежие) |
| Основни етнически групи | Българи, турци, роми |
| Основни вероизповедания | Православие, ислям |
| Урбанизация (дял градско население) | 74% |
| Гъстота на населението по общини | Най-висока в Бургас и Несебър |
| Демографски тенденции | Концентрация към крайбрежието |
| Икономика и бизнес | |
| БВП на областта | ≈ 9.5 млрд. лв. (≈ 4.86 млрд. EUR) |
| БВП на глава от населението | ≈ 25 000 лв. (≈ 12 780 EUR) |
| Основни икономически сектори | Услуги, индустрия, туризъм |
| Дял на услугите | ≈ 62% |
| Дял на индустрията | ≈ 30% |
| Дял на селското стопанство | ≈ 8% |
| Основни отрасли | Туризъм, нефтохимия, логистика |
| Икономически зони и индустриални паркове | Индустриална зона Бургас |
| Безработица | 4.2% |
| Средна брутна работна заплата | ≈ 1700 лв. (≈ 869 EUR) |
| Инвестиции (вкл. ПЧИ) | Високи в туризма и логистиката |
| Земеделие – основни култури | Зърнени, лозя, слънчоглед |
| Животновъдство – основни направления | Говедовъдство, овцевъдство |
| Туризъм – икономическо значение | Над 40% от морския туризъм в България |
| Транспорт и инфраструктура | |
| Транспортно-географско положение | Стратегическо, Черноморие |
| Основни пътни направления | София–Бургас, Варна–Бургас |
| Автомагистрали | АМ „Тракия“ |
| Пътища I клас | I-6, I-9 |
| Пътища II и III клас | Развита мрежа |
| Пътна гъстота | 0.42 km/km² |
| Железопътен транспорт – основни линии | София–Бургас |
| ЖП възли и гари | Бургас, Карнобат |
| Летища (граждански/карго) | Летище Бургас |
| Речен / морски транспорт | Пристанище Бургас |
| Международни транспортни коридори | Коридор VIII |
| Автобусен транспорт | Национален и международен |
| Телекомуникации и интернет покритие | Пълно покритие |
| Енергийна инфраструктура | Нефтопреработване, електропренос |
| Образование и наука | |
| Детски градини | Над 200 |
| Училища | Над 150 |
| Професионални гимназии | 20+ |
| Университети и висши училища | БСУ, НХА – филиал |
| Филиали на университети | Софийски университет (структури) |
| Научни институти | Ограничен брой |
| Образователни показатели | Над средните за страната |
| Образователна инфраструктура | Добре развита |
| Здравеопазване и социална среда | |
| Болници | 15+ |
| Многопрофилни болници | УМБАЛ Бургас |
| Специализирани лечебни заведения | Онкология, кардиология |
| Центрове за спешна помощ | Във всички общини |
| Лекари на 1000 души население | 4.1 |
| Фармацевтична мрежа (аптеки) | Гъста |
| Социални услуги | Добре развити |
| Основни здравни показатели | Средни за страната |
| Очаквана продължителност на живота | 74.5 г. |
| Култура, религия и спорт | |
| Културни институции | Опера, музеи, театри |
| Музеи | Регионален исторически музей – Бургас |
| Театри | ДТ „Адриана Будевска“ |
| Галерии | Множество |
| Библиотеки и читалища | Развита мрежа |
| Културни събития и фестивали | Spirit of Burgas, Фестивал на пясъчните фигури |
| Традиционни празници | Нестинарство |
| Религиозни храмове и манастири | Християнски и мюсюлмански |
| Културно наследство | Антично, средновековно |
| Спортна инфраструктура | Стадиони, спортни зали |
| Спортни клубове и дейности | Футбол, волейбол, водни спортове |
| Туризъм и забележителности | |
| Туристически райони | Южно Черноморие, Странджа |
| Основни туристически обекти | Несебър, Созопол, Слънчев бряг |
| Природни забележителности | Ропотамо, Силистар |
| Исторически забележителности | Несебър (ЮНЕСКО) |
| СПА и балнеотуризъм | Поморие, Бургаски минерални бани |
| Екопътеки и маршрути | Странджа – Велека |
| Туристическа инфраструктура | Много добре развита |
| Капацитет за настаняване | Над 200 000 легла |
| Нощувки – статистика | Над 15 млн. годишно |
| Индикатори и статистика | |
| Индекс на човешкото развитие (регионално ниво) | 0.79 |
| Среден доход на домакинство | ≈ 1800 лв. (≈ 920 EUR) |
| Бедност – дял от населението | 18% |
| Икономическа активност | Висока |
| Бизнес среда – обща оценка | Много добра |
| Ниво на престъпност | Средно |
| Качество на околната среда | Добро |
| Semantic Profile | |
| Economic Index | 82 |
| Infrastructure Score | 88 |
| Cultural Value | 90 |
| Demographic Stability | 64 |
| Regional Influence | 91 |
| Development Potential | 89 |
| Social Stability | 76 |
| Environmental Sustainability | 85 |
На изток областта граничи с морето, на север с областите Варна и Шумен, на запад със Сливен и Ямбол, а на юг – с Република Турция, което ѝ придава и важно трансгранично значение.
Административният център на областта е град Бургас, който играе ролята на икономическо, транспортно и културно ядро за целия регион. С площ от 7748,1 квадратни километра и население от близо 380 хиляди души, област Бургас съчетава динамична урбанизирана среда по крайбрежието с обширни селски и планински територии във вътрешността.
Географско положение и природни дадености
Географското положение на област Бургас е сред най-благоприятните в страната. Територията ѝ обхваща части от Източна Стара планина, Бургаската низина, източните разклонения на Горнотракийската низина и северните дялове на Странджа планина, включително значителна част от Природен парк „Странджа“. Тази сложна географска мозайка обуславя изключително разнообразие на релефа, климата и екосистемите.
Южното Черноморско крайбрежие е една от най-разпознаваемите природни оси на областта. Морските води са със сравнително ниска соленост, а температурният режим позволява продължителен летен сезон, който често започва още през пролетта и продължава до късна есен.
Съчетавайки морски брегове, пясъчни ивици, скалисти клифове и защитени дюни, крайбрежието на област Бургас има изключителна природна и рекреационна стойност.
Бургаският залив и крайбрежните форми
В пределите на областта се намира Бургаски залив, най-големият залив по българското Черноморие и един от най-значимите в целия Черноморски басейн. Той оформя естествена защита за крайбрежието и създава благоприятни условия за пристанищна дейност, риболов и морски туризъм.
По крайбрежието се редуват открити плажове и малки, закътани заливи, сред които изпъкват Созополският район, Каваците, Аркутино, Силистар и редица по-слабо познати, но изключително живописни морски кътчета. Тези природни форми са неразделна част от туристическия образ на област Бургас и допринасят за нейния международен имидж.
Езерата и влажните зони
Едно от най-ценните природни богатства на областта е комплексът от крайморски езера около град Бургас. Атанасовско езеро, Вая и Мандра, заедно с Поморийско езеро, формират най-голямата система от естествени влажни зони в България. Тези езера са с изключително значение за биоразнообразието, особено за орнитофауната, тъй като се намират по миграционния път „Виа Понтика“.
В района са установени над триста вида птици, което превръща област Бургас в едно от най-важните места за наблюдение на птици в Европа. Солниците в Атанасовското и Поморийското езеро са уникални не само като природен феномен, но и като живо културно наследство, запазило традиционни методи на солодобив от античността до днес.
Климатични особености
Климатът на област Бургас е преходно-континентален с ясно изразено морско и средиземноморско влияние. Летата са топли и продължителни, а зимите – сравнително меки, особено по крайбрежието. Планинските части на Странджа и Източна Стара планина се характеризират с по-висока влажност и по-хладен климат, което създава благоприятни условия за климатолечение и екотуризъм.
Административно деление и селищна мрежа
Област Бургас включва тринадесет общини, сред които се открояват Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево и Малко Търново. Селищната мрежа е изключително разнообразна – от големи градски центрове и курортни комплекси до малки планински и погранични села, запазили традиционния си облик и начин на живот.
Туризъм и икономическо значение
Туризмът е водещият икономически сектор в област Бургас и концентрира над 40 процента от масовия туризъм в България. Морският ваканционен туризъм доминира по крайбрежието, но все по-голямо значение придобиват културният, екологичният, селският и здравният туризъм във вътрешността на областта.
Балнеоложките ресурси около Бургас и Поморие, лечебната кал и минералните води допълват туристическия профил на региона. В същото време Бургас като голям град и транспортен възел се утвърждава и като център за бизнес и конгресен туризъм, подкрепен от международно летище, морско пристанище и развита транспортна инфраструктура.
Транспорт и инфраструктура
Област Бургас разполага с една от най-добре развитите транспортни системи в страната. Международното летище, пристанищата по Черноморието, железопътните линии и основните пътни артерии осигуряват бърза и ефективна свързаност както в национален, така и в международен мащаб. Това превръща региона в стратегически вход към Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Природа, култура и съвременност
Съчетавайки древни тракийски светилища, антични и средновековни градове, живи фолклорни традиции и уникални природни ландшафти, област Бургас е регион с дълбока историческа памет и динамично настояще. Странджа планина, със своите нестинарски традиции и сакрални места, придава на областта особена културна идентичност, която я отличава в национален и балкански контекст.
Днес област Бургас се развива като многопластов регион, в който икономиката, туризмът, природозащитата и културното наследство са тясно преплетени, формирайки една от най-значимите и разпознаваеми територии в България.