Област Враца се намира в северозападната част на България и е един от най-живописните и исторически значими райони в страната. Тя обединява разнообразен релеф – от Дунавската равнина до високите върхове на Западна Стара планина – и богато културно наследство, което свидетелства за хилядолетното присъствие на човека по тези земи.
| Област Враца | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Държава | България |
| Административен център | Град Враца |
| Географски координати | 43.200° с. ш., 23.550° и. д. |
| Площ | около 3 600 км² |
| Население | приблизително 150 000 жители |
| Гъстота на населението | около 42 жители/км² |
| Общини | 10 – Враца, Бяла Слатина, Мездра, Оряхово, Козлодуй, Криводол, Борован, Хайредин, Роман, Мизия |
| Големи градове | Враца, Мездра, Бяла Слатина, Козлодуй, Оряхово |
| Релеф | разнообразен – равнинен в северната част и планински в южната (Стара планина) |
| Най-висока точка | връх Околчица (1048 м) в Врачанския Балкан |
| Най-ниска точка | река Дунав при Оряхово (около 30 м) |
| Основни реки | Искър, Скът, Огоста, Лева |
| Езера и водоеми | язовир Огоста, язовир Стара Кресна, езера в района на Оряхово и Козлодуй |
| Климат | умереноконтинентален с ясно изразени сезони |
| Средна годишна температура | около 11°C |
| Годишни валежи | 550–700 мм |
| Почви | черноземни и канелени горски, алувиални по поречията |
| Флора | дъбови, букови и габърови гори, карстови тревни съобщества |
| Фауна | елени, сърни, диви свине, мечки, хищни птици, бухали |
| Основни природни паркове и резервати | Природен парк „Врачански Балкан“, резерват „Врачански карст“ |
| Икономика | енергетика, машиностроене, селско стопанство, туризъм |
| Основни отрасли | производство на електроенергия (АЕЦ Козлодуй), земеделие, транспорт, лека промишленост |
| Транспортна инфраструктура | жп линии София–Варна, път Е79, Дунавски транспорт при Оряхово, автомагистрала „Хемус“ (в строеж) |
| Образование | средни училища, професионални гимназии, филиали на университети |
| Култура | Драматично-куклен театър – Враца, музеи, фестивали, културен център „Възраждане“ |
| Туризъм | природен, културен и исторически туризъм – Врачански Балкан, Леденика, Околчица, Крушуна |
| Забележителности | пещера Леденика, връх Околчица, Врачански скали, Ритлите, АЕЦ Козлодуй |
| Природен потенциал | богати гори, минерални извори, пещери и реки с потенциал за екотуризъм |
| Етнически състав | българи, роми, малцинствени групи |
| Религии | православие, протестантизъм, католицизъм |
| Културно наследство | тракийски съкровища, възрожденски църкви, исторически музеи |
| Регионално значение | важен индустриален и енергиен център на Северозападна България |
| Екологичен статус | наличие на защитени територии и екопътеки в „Врачански Балкан“ |
| Местен празник | 1 юни – Ден на Враца |
| Регионални партньорства | сътрудничество с области Плевен, Монтана и София-област |
| Интернет домейн на институции | .vrc.bg (регионални администрации и общини) |
| Икономически центрове | Враца, Мездра, Козлодуй |
| Социално развитие | развита инфраструктура, активен бизнес сектор и културен живот |
| Природозащитни мерки | програми за опазване на биоразнообразието в карстовите райони и парковете |
Административен център на областта е град Враца, известен със своята величествена природа, древна история и като родно място на поета-революционер Христо Ботев.
Географско положение и граници
Област Враца заема площ от около 3600 кв. км и граничи: на север – с област Монтана и река Дунав, на изток – с област Плевен, на юг – с област София, на запад – отново с област Монтана.
Географското ѝ положение е стратегическо – тя се намира в централната част на Северозападна България и служи като връзка между Дунавската равнина и Софийското поле. През територията ѝ преминават важни транспортни коридори, които свързват България с Румъния и Западна Европа.
Релеф и природа
Релефът на област Враца е изключително разнообразен. Северната част представлява плодородна равнина, част от Дунавската хълмиста равнина, докато южната се издига в масивите на Западна Стара планина. Именно там се намира Врачанската планина, част от природния парк „Врачански Балкан“ – една от най-красивите и емблематични природни области в България.
Високият връх Околчица (1048 м) е символ на българската свобода, защото там загива Христо Ботев през 1876 г. Паркът обхваща още множество пещери, водопади и уникални скални образувания, сред които се откроява Леденика – една от най-посещаваните пещери в страната.
Природата в областта е богата – тук се срещат редки видове растения и животни, а територията включва защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Реките Искър, Лева, Ботуня и Огоста преминават през региона, осигурявайки водни ресурси и живописни пейзажи.
Климат
Климатът на област Враца е умереноконтинентален, с ясно изразени сезони. Лятото е топло и сухо, а зимата – студена със снеговалежи, особено в планинската част. Средногодишната температура е около 11°C, а валежите варират между 550 и 750 мм годишно.
Планините оказват влияние върху климата, като предпазват областта от силни северни ветрове, докато в равнинните части често се образуват мъгли през есента и зимата.
Административно деление
Област Враца се състои от 10 общини: Враца, Борован, Бяла Слатина, Козлодуй, Криводол, Мездра, Оряхово, Хайредин, Мизия, Роман. Административен център е град Враца, който е и най-големият град в региона. Други важни градове са Бяла Слатина, Мездра, Козлодуй и Оряхово.
Население
Област Враца има население от около 150 000 души (според последните данни от преброяването). Гъстотата на населението е неравномерна – по-голямата част от хората живеят в градовете, докато малките села страдат от обезлюдяване.
Етническият състав е предимно български, като в някои общини има и представители на ромската и турската общност. Демографските процеси в областта отразяват общите тенденции в Северозападна България – отрицателен прираст и миграция към по-големите градове.
История
Област Враца е регион с богата и древна история. Археологическите находки свидетелстват, че районът е бил населен още през праисторическата епоха. Тук са открити останки от тракийски селища, крепости и могили.
По време на Римската империя територията на днешна Враца попада в провинция Мизия, като през нея преминават важни пътища, свързващи Дунав с вътрешността на Балканите. В района на Мездра и Оряхово са открити останки от римски кастели и вили.
През Средновековието Враца е утвърден български град и важен търговски център. При османското владичество градът запазва своята роля на икономическо и духовно средище. През Възраждането Враца се превръща в център на българската просвета и култура – тук се откриват първите училища и читалища.
Враца остава завинаги в историята като градът на Ботев – мястото, откъдето през 1876 г. поетът-революционер тръгва към безсмъртие. След Освобождението областта се развива бързо – изграждат се фабрики, училища и железопътни линии.
Икономика
Икономиката на област Враца е разнообразна, но през последните десетилетия претърпява структурни промени. Основните отрасли са енергетика, машиностроене, химическа промишленост, земеделие и туризъм.
Град Козлодуй е център на енергетиката, благодарение на АЕЦ „Козлодуй“ – първата и единствена действаща атомна електроцентрала в България, която има стратегическо значение за националната енергийна система.
В Мездра се развиват металургия и строителни материали, а Враца е известен с производството на текстил, храни и изделия от камък – прочутият Врачански варовик се използва в строителството из цял свят.
Земеделието е добре развито в равнинните общини – отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, рапица и зеленчуци. Възможностите за развитие на еко-туризъм и селски туризъм са значителни, особено в подножието на Врачанския Балкан.
Култура и образование
Област Враца има силно културно присъствие. В града се намира Драматично-кукленият театър, Регионалният исторически музей, Художествената галерия „Иван Фунев“ и Етнографско-възрожденският комплекс.
Ежегодно се провеждат Ботеви дни – национален празник, който събира хиляди българи на връх Околчица в чест на Христо Ботев и неговата чета.
Областта е и важен образователен център – в град Враца функционира Медицински колеж, филиали на университети, множество гимназии и професионални училища. Всяка община разполага с читалище, което е пазител на местните традиции.
Туризъм
Туризмът във Врачанска област се развива динамично през последните години, особено в областта на екологичния, културния и приключенския туризъм.
Сред най-значимите туристически обекти са: Пещера „Леденика“ – с впечатляващи сталактити и сталагмити, дълга над 300 м, част от природен парк „Врачански Балкан“; Връх Околчица – национален паметник на свободата; Врачанското ждрело – грандиозен скален каньон, който е любимо място за катерачи и туристи.
Черепишкият манастир „Успение Богородично“, разположен по поречието на река Искър; Ботевата алея на безсмъртието – пътеката, по която Христо Ботев и неговата чета преминават през Врачанския Балкан; Крепостта „Калето“ в Мездра – археологически комплекс с останки от тракийско и римско време.
Тези забележителности превръщат област Враца в един от най-привлекателните райони за планински и културен туризъм в България.
Транспорт и инфраструктура
През област Враца преминава железопътната линия София – Варна, както и няколко важни първокласни пътища, свързващи Северна и Южна България. Централното разположение на областта позволява лесен достъп до столицата София, до Дунав и до западната граница.
Враца разполага с добре развита пътна и комуникационна мрежа, но някои второстепенни пътища в планинските райони се нуждаят от модернизация.
Природен парк „Врачански Балкан“
Особено място в областта заема Природен парк „Врачански Балкан“ – защитена територия с площ над 28 000 хектара. Паркът е дом на повече от 1000 растителни вида и 200 вида животни, сред които редки хищни птици и диви бозайници.
Тук се намират множество туристически пътеки, екопътеки, наблюдателни площадки и образователни маршрути. Паркът е признат като едно от най-добрите места за пешеходен и приключенски туризъм в България.