Област Хасково е една от най-значимите административни области в Република България, разположена в южната част на страната по протежение на историческия коридор между Европа и Азия.
| Област Хасково | |
 | |
| Местоположение | |
| Основна административна информация | |
| Област UID | region-oblast-haskovo-3566-63492a |
| Държава | България |
| NUTS 1 регион | BG4 - Югозападна и Южна централна България |
| NUTS 2 регион | BG42 - Южен централен район |
| NUTS 3 код | BG422 |
| Тип административна единица | Административно-териториална област |
| Административно ниво | NUTS 3 |
| Име на областта | Област Хасково |
| Официално име | Област Хасково |
| Административен център | Хасково |
| Водещи общини | Хасково, Димитровград, Свиленград, Харманли, Ивайловград, Тополовград, Любимец |
| Брой общини | 11 |
| Брой населени места | 261 |
| Брой градове | 10 |
| Брой села | 251 |
| Година на образуване | 1999 г. в съвременния областен административен формат |
| Правен акт на образуване | Административно-териториално устройство на Република България по действащата областна система |
| Исторически административни промени | Регионът преминава през тракийски, римски, византийски, средновековен български, османски и следосвобожденски административни форми; съвременната областна структура е утвърдена след административната реформа от края на XX век |
| Географски координати | 41.9340° с. ш., 25.5550° и. д. |
| Координатна система | WGS84 |
| Площ (km²) | 5543 km² |
| Дял от площта на България (%) | ~5.0% |
| Население (общо) | 205 702 души към 31 декември 2025 г. |
| Население – последно преброяване | 211 565 души към 7 септември 2021 г. |
| Гъстота на населението (д./km²) | ~37.1 д./km² |
| Административен код (НСИ) | 26 |
| ISO 3166-2 код | BG-26 |
| Регистрационен код на МПС | Х |
| Часова зона | EET (UTC+2) |
| Лятно часово време | EEST (UTC+3) |
| Официален език | Български |
| Официална валута | Евро (EUR) |
| GIS и каталожна идентификация | |
| OpenStreetMap Relation ID | Административна relation за Област Хасково в OpenStreetMap |
| Eurostat NUTS код | BG422 |
| NSI Territorial Code | 26 |
| География и природни дадености | |
| Географско положение | Южна България, между Горнотракийската низина, Източните Родопи, Сакар и държавните граници с Гърция и Турция |
| Географски райони | Горнотракийска низина, Източни Родопи, Сакар, долина на Марица, долина на Арда |
| Граничещи области | Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Кърджали |
| Релеф | Смесен равнинно-хълмист и нископланински релеф с преход от плодородни тракийски равнини към родопски и сакарски възвишения |
| Средна надморска височина | ~180-220 m |
| Минимална надморска височина | ~45-60 m в ниските части на долината на Марица |
| Максимална надморска височина | ~850-900 m в южните и югоизточните хълмисто-планински части |
| Най-висока точка | Възвишения в Източните Родопи и Сакар в южната част на областта |
| Най-ниска точка | Долинни участъци по поречието на Марица в източната част на областта |
| Основни планини и ридове | Източни Родопи, Сакар, Хасковски хълмове, южни тракийски възвишения |
| Основни равнини и полета | Горнотракийска низина, Хасковско поле, Харманлийско поле, Свиленградско поле, Димитровградска равнинна зона |
| Основни реки | Марица, Арда, Харманлийска река, Бисерска река, Банска река, Съзлийка в периферното северно влияние |
| Езера и язовири | Язовир Ивайловград, язовир Тракиец, язовир Студен кладенец в регионално влияние, малки напоителни и рибарски водоеми |
| Водосборни басейни | Източнобеломорски район, басейни на Марица и Арда |
| Почвени типове | Канелени горски почви, алувиално-ливадни почви, смолници, ерозирани хълмисти почви, кафяви горски почви в по-високите части |
| Геоложки особености | Седиментни, метаморфни и вулканогенни комплекси, свързани с Източните Родопи, Сакар и тракийската тектонска зона |
| Сеизмичност | Умерена сеизмичност, характерна за Южна България и периферията на Родопско-Тракийската област |
| Природни опасности | Летни засушавания, горски пожари, локални наводнения по речните долини, ерозионни процеси в хълмистите райони |
| Защитени територии | Защитени местности и природни зони в Източните Родопи, Сакар, долината на Арда и района на Маджарово |
| Природни паркове | Няма голям природен парк от национален тип, но има значими природозащитни зони и защитени местности |
| Резервати | Природозащитни обекти и местообитания с висока стойност в района на Източните Родопи и Сакар |
| Зони по Натура 2000 | Източни Родопи, Сакар, Маджарово, долина на река Арда, Марица и свързани защитени местообитания |
| Климат | |
| Климатичен тип | Преходноконтинентален със силно средиземноморско влияние |
| Климатични подрайони | Тракийски равнинен подрайон, Източнородопски хълмист подрайон, Сакарски сух и слънчев подрайон |
| Средногодишна температура (°C) | ~12.5-13.5°C |
| Средна януарска температура (°C) | ~0.5-2.5°C |
| Средна юлска температура (°C) | ~23.5-25.5°C |
| Абсолютен температурен минимум (°C) | ~-20°C в отделни екстремни зимни ситуации |
| Абсолютен температурен максимум (°C) | ~41-43°C в летни горещи периоди |
| Годишни валежи (mm) | ~500-700 mm според релефа и местоположението |
| Валежен режим | Преходен режим с пролетно-есенни максимуми и изразено лятно засушаване |
| Средна годишна влажност (%) | ~65-72% |
| Продължителност на снежната покривка | Кратка и непостоянна в равнините, по-продължителна в хълмистите и планински райони |
| Средногодишни часове на слънчево греене | ~2200-2400 часа |
| Доминиращи ветрове | Северозападни, североизточни и южни ветрове с локални долинни циркулации |
| Население и демография | |
| Население – градско | ~145 000 души |
| Население – селско | ~60 700 души |
| Демографска структура | Застаряващо население с концентрация в градовете Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград |
| Средна възраст | ~46-48 години |
| Естествен прираст | -9.1‰ за 2025 г. |
| Миграционен баланс | Слабо отрицателен до променлив, с вътрешна миграция към Хасково, Димитровград, Пловдив, София и чужбина |
| Основни етнически групи | Българи, турци, роми, по-малки общности от арменци, руснаци, гърци и други |
| Основни вероизповедания | Източно православие, ислям, протестантство, католицизъм, други малки религиозни общности |
| Ниво на урбанизация | ~70% |
| Демографски тенденции | Намаляване на населението, обезлюдяване на малки села, застаряване, относителна стабилност на по-големите градски центрове |
| Икономика и бизнес | |
| БВП на областта | 2 179 000 000 лв. за 2021 г. (~1 114 111 861 EUR при фиксиран курс 1 EUR = 1.95583 BGN) |
| Основни икономически сектори | Индустрия, земеделие, транспорт, логистика, търговия, услуги, туризъм |
| Основни отрасли | Химическа промишленост, енергетика, хранително-вкусова промишленост, строителни материали, земеделие, лозарство, гранична логистика |
| Индустриални зони и паркове | Индустриални територии в Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград и около международните транспортни направления |
| Безработица | ~5-8% според година, община и икономически цикъл |
| Средна брутна работна заплата | ~1900-2100 лв. месечно (~971-1074 EUR) в последните отчетни години, с различия по сектори и общини |
| Основни земеделски култури | Пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, тютюн, зеленчуци, лозя, овощни култури |
| Икономическо значение на туризма | Средно и нарастващо, с потенциал в културния туризъм, балнеотуризма, винения туризъм, екотуризма и трансграничните маршрути |
| Транспорт и инфраструктура | |
| Транспортно-географско положение | Стратегическо положение на европейско-азиатския сухопътен коридор между Централна Европа, Турция и Близкия изток |
| Основни пътни направления | София - Пловдив - Хасково - Свиленград - Капитан Андреево, Хасково - Кърджали, Хасково - Стара Загора, Свиленград - Гърция |
| Автомагистрали | Автомагистрала „Марица“ |
| Пътища I клас | I-5, I-8 и свързани национални направления към Пловдив, Свиленград, Кърджали, Стара Загора и Ямбол |
| Пътища II и III клас | Развита регионална мрежа към Ивайловград, Тополовград, Маджарово, Минерални бани, Любимец и граничните райони |
| Пътна гъстота | Средна до висока за Южна България, с най-добра свързаност по оста Хасково - Димитровград - Харманли - Свиленград |
| Железопътни линии | ЖП направления Пловдив - Димитровград - Свиленград - Турция и връзки към Стара Загора и Южна България |
| Основни ЖП възли | Димитровград, Свиленград, Харманли, Симеоновград |
| Летища | Няма действащо международно летище; най-близки големи летища са Пловдив, София и летища в съседни държави |
| Речен и морски транспорт | Неприложимо за областта; липсва плавателен речен или морски транспорт |
| Международни транспортни коридори | Коридор Европа - Турция - Азия, направление към ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Капитан Петко войвода - Орменион и ГКПП Ивайловград - Кипринос |
| Автобусен транспорт | Регионални, междуградски и международни автобусни връзки чрез Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград |
| Интернет и телекомуникационно покритие | Добро покритие в градовете и основните пътни коридори, по-ограничено в отделни планински и периферни села |
| Енергийна инфраструктура | Електропреносна мрежа, енергийни мощности в района на Димитровград, ВЕЦ и хидроенергийно влияние по Арда, газова и подстанционна инфраструктура |
| Образование и наука | |
| Детски градини | Развита мрежа от общински детски градини в Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград и останалите общински центрове |
| Училища | Основни, обединени, средни и профилирани училища във всички общини на областта |
| Професионални гимназии | Професионални гимназии по техника, икономика, транспорт, туризъм, селско стопанство, химични технологии и услуги |
| Университети и висши училища | Няма самостоятелен държавен университет със седалище в областта |
| Филиали на университети | Филиални, дистанционни и партньорски форми на висше образование според текущите образователни програми |
| Научни институти | Няма голям самостоятелен национален научен институт; научно-приложна дейност се свързва с образование, земеделие, екология, археология и регионални изследвания |
| Образователна инфраструктура | Училищна, професионална, културно-образователна и читалищна инфраструктура с концентрация в Хасково и Димитровград |
| Здравеопазване и социална среда | |
| Болници | Болнична мрежа с областно значение в Хасково и общински лечебни структури в големите градове |
| Многопрофилни болници | МБАЛ Хасково, МБАЛ Димитровград, МБАЛ Харманли и други лечебни структури с регионално обслужване |
| Специализирани лечебни заведения | Специализирани кабинети, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и частни лечебни практики |
| Центрове за спешна помощ | ЦСМП Хасково с филиали и обслужващи звена в областните общини |
| Аптеки | Добре развита аптечна мрежа в градовете, ограничена наличност в малки и отдалечени села |
| Социални услуги | Центрове за социална подкрепа, услуги за възрастни хора, хора с увреждания, деца и уязвими групи |
| Очаквана продължителност на живота | ~73-75 години, близка до средните стойности за Южна България |
| Култура, религия и спорт | |
| Културни институции | Регионални и общински културни институции, читалища, музеи, библиотеки, галерии и културни домове |
| Музеи | Регионален исторически музей - Хасково, музеи в Димитровград, Ивайловград, Свиленград, Харманли и местни музейни сбирки |
| Театри | Театрални сцени и културни зали в Хасково и Димитровград, включително драматично-куклени и гостуващи театрални формати |
| Галерии | Художествени галерии в Хасково, Димитровград и други градски центрове |
| Библиотеки и читалища | Регионална библиотека в Хасково, общински библиотеки и широка читалищна мрежа в градове и села |
| Културни събития и фестивали | Регионални празници, фолклорни събори, литературни прояви, празници на Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград и Ивайловград |
| Традиционни празници | Местни събори, църковни празници, празници на лозарството, фолклорни и общински празнични традиции |
| Религиозни храмове и манастири | Православни църкви, джамии, параклиси, манастирски комплекси и духовни обекти в населените места |
| Културно наследство | Тракийски, римски, византийски, средновековни български, османски и възрожденски пластове |
| Спортна инфраструктура | Стадиони, спортни зали, училищни спортни бази, футболни терени, плувни и тренировъчни съоръжения |
| Спортни клубове и дейности | Футбол, баскетбол, волейбол, борба, лека атлетика, бойни спортове, детско-юношески спорт и любителски спортни дейности |
| Туризъм и забележителности | |
| Туристически райони | Източни Родопи, Сакар, долина на Арда, долина на Марица, Хасковско, Ивайловградско, Маджаровско, Свиленградско |
| Основни туристически обекти | Вила Армира, крепост Мезек, крепост Лютица, Монумент Света Богородица в Хасково, Александровска гробница, Мандрица, Минерални бани, Маджарово |
| Природни забележителности | Долината на Арда, вулканичният район край Маджарово, Сакар, Източните Родопи, язовир Ивайловград, защитени местообитания на редки птици |
| Исторически забележителности | Тракийски светилища и гробници, римски археологически комплекси, средновековни крепости, възрожденски и османски архитектурни следи |
| СПА и балнеотуризъм | Минерални бани и свързаните лечебни минерални извори |
| Екопътеки и маршрути | Маршрути в Източните Родопи, Маджарово, Сакар, Ивайловградско, долината на Арда и край язовир Ивайловград |
| Туристическа инфраструктура | Хотели, къщи за гости, семейни хотели, туристически информационни точки, пътна достъпност до основните обекти |
| Капацитет за настаняване | Среден регионален капацитет, концентриран в Хасково, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани, Димитровград и около ключови туристически обекти |
| Индикатори и статистика | |
| Индекс на човешкото развитие | ~0.78-0.82 регионална оценка, съобразена с българските областни социално-икономически показатели |
| Среден доход на домакинство | ~2600-3200 лв. месечно (~1329-1636 EUR) според домакинство, населено място и година |
| Ниво на бедност | Средно към повишено спрямо по-развитите български области, с по-висок риск в малки и периферни населени места |
| Ниво на престъпност | Средно за страната, с повишено значение на граничния контрол и противодействието на трансгранични нарушения |
| Качество на околната среда | Добро до средно, с висока природна стойност в Източните Родопи и Сакар, но с локални индустриални и транспортни натоварвания около Димитровград, Хасково и главните пътни коридори |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Administrative Region |
| AbleBump Administrative Level | Regional |
| AbleBump Governance Class | Provincial Administrative Unit |
| AbleBump Economic Class | Mixed Industrial-Agricultural Border Economy |
| AbleBump Infrastructure Class | High Strategic Transport Connectivity |
| AbleBump Strategic Importance Class | Cross-Border European Gateway |
| AbleBump Development Class | Medium Developed Regional Economy |
| AbleBump Semantic Tier | Tier 2 Regional Core |
| AbleBump Archival Value Score | 88 |
| Semantic Profile | |
| Economic Index | 72 |
| Infrastructure Score | 86 |
| Cultural Value | 84 |
| Demographic Stability | 48 |
| Regional Influence | 81 |
| Development Potential | 78 |
| Social Stability | 67 |
| Environmental Sustainability | 74 |
Нейното местоположение на границата между континентални и средиземноморски влияния, между Горнотракийската низина и Източните Родопи, както и непосредствената ѝ близост до Гърция и Турция, определят ролята ѝ като важен икономически, транспортен и културен център на българския югоизток.
С площ над 5500 квадратни километра областта заема приблизително пет процента от територията на България и включва разнообразни природни ландшафти, богато културно наследство и населени места с многовековна история.
Административният център Хасково е сред водещите градове в Южна България, а останалите градски центрове като Димитровград, Свиленград, Харманли, Ивайловград и Тополовград оформят сложна мрежа от икономически и социални връзки, които поддържат развитието на региона.
Областта представлява своеобразна среща между древността и съвременността. Тук тракийски светилища съществуват редом с модерни индустриални предприятия, средновековни крепости се издигат над международни транспортни коридори, а природни резервати съжителстват с едни от най-натоварените гранични пунктове в Европа.
Географско разположение
Област Хасково се намира в югоизточната част на България и граничи с областите Стара Загора, Ямбол, Кърджали и Пловдив. На юг тя достига държавните граници с Република Гърция и Република Турция, което ѝ придава особено геополитическо значение.
Разположението на областта е определящ фактор за нейното развитие още от древността. През тази територия преминават естествени комуникационни коридори, които свързват вътрешността на Балканския полуостров с Егейско море, Проливите и Мала Азия.
В продължение на хилядолетия тези маршрути са използвани от търговци, армии, преселници и държавни администрации, превръщайки района в един от най-важните кръстопътища в Югоизточна Европа.
Близостта до две международни граници поставя областта сред най-важните външни региони на Европейския съюз. Това обстоятелство оказва влияние върху икономиката, сигурността, логистиката и международното сътрудничество в целия регион.
Релеф и природни дадености
Природният облик на област Хасково е изключително разнообразен. Северните части попадат в пределите на Горнотракийската низина, която представлява една от най-плодородните земеделски области в България. Тук се простират обширни равнинни пространства, благоприятни за мащабно земеделие и изграждане на транспортна инфраструктура.
На юг релефът постепенно се променя и преминава към хълмистите и планински райони на Източните Родопи. Този преход създава впечатляващо разнообразие от ландшафти, включващи речни долини, скални масиви, каньони и широки планински била.
Особено място заема Сакар планина, която се издига в югоизточната част на областта. За разлика от високите български планини, Сакар се характеризира с меки форми на релефа, просторни пасища и дъбови гори. Именно тук се срещат някои от най-ценните природни местообитания в България.
Районът на Маджарово и долината на Арда представлява един от най-живописните природни комплекси в страната. Скалните венци, речните меандри и запазените екосистеми създават пейзажи, които се отличават както с научна стойност, така и с изключителна туристическа привлекателност.
Климат
Климатът на област Хасково е сред най-благоприятните в България. Той има преходноконтинентален характер със силно изразено средиземноморско влияние, което прониква през долините на реките Марица и Арда.
Лятото е продължително, горещо и слънчево. Районът е сред местата с най-голям брой слънчеви дни в страната. Зимите обикновено са сравнително меки, особено в долините и южните части на областта.
Тези климатични особености създават отлични условия за развитие на земеделието. От векове местното население използва благоприятните природни условия за отглеждане на лозя, овощни насаждения, зеленчуци и разнообразни полски култури.
Средиземноморското влияние оказва въздействие и върху растителния свят. В някои райони се срещат растителни видове, характерни за по-южни части на Балканския полуостров, което прави флората на областта особено интересна.
Води и хидрография
Водната мрежа на област Хасково е доминирана от река Марица, която е най-голямата река в Южна България и една от най-важните на Балканите. Тя има ключово значение за земеделието, икономиката и развитието на населените места в северната част на областта.
В южните райони основна роля играе река Арда, която прорязва Източните Родопи и формира впечатляващи природни ландшафти. Нейните долини представляват важни екологични коридори и местообитания за множество растителни и животински видове.
Язовир Ивайловград е сред най-значимите водни обекти в областта. Освен че има важно енергийно значение, той играе роля за развитието на риболова, туризма и опазването на биологичното разнообразие.
Минералните извори в община Минерални бани са известни още от древността. Техните лечебни свойства привличат хора от различни части на България и създават предпоставки за развитие на балнеоложки туризъм.
Историческо развитие
Историята на област Хасково обхваща хилядолетия и е тясно свързана с развитието на цивилизациите на Балканския полуостров.
Първите следи от човешко присъствие датират от праисторическите епохи. Археологическите находки свидетелстват за съществуването на древни селища още през неолита и бронзовата епоха. Благоприятните природни условия и наличието на водни ресурси превръщат района в привлекателно място за заселване.
През първото хилядолетие преди новата ера областта е населявана от тракийски племена. Те оставят след себе си многобройни светилища, крепости, некрополи и могили. Източните Родопи са сред най-богатите на тракийски паметници райони в България.
След завладяването на Тракия от Римската империя регионът се превръща във важна част от римската провинциална система. Изграждат се пътища, мостове, крепости и луксозни резиденции. Най-впечатляващият паметник от този период е вила Армира край Ивайловград, която е сред най-представителните римски аристократични комплекси на Балканите.
През Средновековието районът се намира на границата между България и Византия. Поради това той често става сцена на военни конфликти, политически сблъсъци и стратегически операции. Множество крепости са изградени или разширени именно през този период.
След османското завладяване областта продължава да бъде важен търговски и земеделски район. Развиват се занаятите, животновъдството и международната търговия. През Възраждането тук възникват училища, читалища и културни центрове, които участват активно в българското национално възраждане.
След Освобождението регионът постепенно се модернизира. Особено значими промени настъпват през XX век с индустриализацията и изграждането на Димитровград като нов индустриален център.
Административно устройство и населени места
Област Хасково включва единадесет общини и над двеста и шестдесет населени места. Административният център Хасково е най-големият град и изпълнява ролята на регионален център за държавно управление, образование, здравеопазване и култура.
Димитровград е един от символите на индустриалното развитие на следвоенна България. Градът е създаден като мащабен индустриален проект и до днес остава сред водещите промишлени центрове на страната.
Свиленград е известен със своето стратегическо местоположение близо до границите с Гърция и Турция. Той играе важна роля в международния транспорт и търговия.
Харманли е исторически град с дълги традиции в земеделието и търговията, докато Ивайловград е сред най-богатите на археологически и природни забележителности райони в България.
Тополовград, Любимец, Симеоновград, Маджарово, Стамболово и Минерални бани допълват сложната структура на областта, като всяко от тези населени места има своя специфична роля в икономическия и културния живот.
Население и демографски процеси
Населението на област Хасково е резултат от дълъг исторически процес на взаимодействие между различни етнически, религиозни и културни общности. Преобладаващата част от жителите са българи, но значителни турски и ромски общности също са част от демографската картина на региона.
Подобно на много други области в България, Хасково се сблъсква с процеси на демографско намаляване, застаряване на населението и миграция към по-големи градове или чужбина. Най-силно засегнати са малките села в планинските райони, където населението намалява значително през последните десетилетия.
Въпреки тези тенденции областта продължава да поддържа активен обществен живот благодарение на сравнително добре развитата мрежа от градски центрове и икономически възможности.
Икономика и стопанство
Икономиката на област Хасково е сред най-разнообразните в Южна България. Тя съчетава силно земеделие, развита промишленост, международна търговия, транспортни услуги и туризъм.
Химическата промишленост има особено значение за региона. Димитровград е център на химическото производство и енергетиката. Предприятията в града осигуряват хиляди работни места и формират значителна част от икономическата продукция на областта.
Земеделието остава традиционен стълб на местната икономика. Плодородните почви и благоприятният климат позволяват производството на зърнени култури, слънчоглед, зеленчуци, грозде и плодове. Винарството има дълбоки традиции и постепенно се превръща в допълнителен фактор за развитие на туризма.
Търговията и логистиката също играят ключова роля. Близостта до международните граници превръща областта в един от най-важните логистични центрове в България.
Транспорт и международно значение
Транспортното значение на област Хасково трудно може да бъде надценено. През нейната територия преминават основни европейски транспортни коридори, които свързват Централна Европа с Турция и Близкия изток.
Граничният пункт Капитан Андреево е сред най-натоварените сухопътни гранични пунктове в света. През него ежегодно преминават милиони пътници и огромни количества стоки. Този пункт има не само национално, но и европейско значение за международната търговия и транспорт.
Автомагистрала „Марица“, железопътните линии и развитата пътна мрежа превръщат областта в естествен логистичен възел между Европа и Азия.
Култура, образование и духовност
Културният живот в област Хасково се основава на богати исторически традиции и активно съвременно развитие. Читалищата, музеите, библиотеките и културните институции съхраняват наследството на региона и го предават на новите поколения.
Хасково е известен със своята монументална статуя на Света Богородица, която се превръща в един от символите на града и региона. В областта функционират множество училища, професионални гимназии и културни организации, които играят важна роля за развитието на местното общество.
Православното християнство заема водещо място в духовния живот, но историческото развитие на региона е създало и значително религиозно разнообразие.
Туризъм и забележителности
Туристическият потенциал на област Хасково е изключително богат. Съчетавайки древна история, природни красоти и културно наследство, регионът предлага разнообразни възможности за различни видове туризъм.
Крепостите Мезек и Лютица са сред най-добре запазените средновековни крепости в България. Вила Армира представлява уникален паметник на римската архитектура. Районът на Мандрица пази специфично архитектурно наследство, свързано с албанската общност в България.
Маджарово е международно признат център за наблюдение на лешояди и редки грабливи птици. Източните Родопи привличат природолюбители от цяла Европа, а минералните извори край Минерални бани продължават да бъдат важен фактор за развитието на балнеоложкия туризъм.
Съвременно значение
Днес област Хасково е сред най-стратегическите региони на България. Нейното географско положение, икономически потенциал, транспортна инфраструктура и богато културно наследство я превръщат в ключов фактор за развитието на българския югоизток.
Съчетанието между древна история, динамична икономика, международно значение и уникална природна среда формира облика на област Хасково като регион, който едновременно пази наследството на миналото и активно участва в изграждането на бъдещето на България.