Организацията на обединените нации (ООН) е най-голямата и най-влиятелна международна организация в света, обединяваща почти всички суверенни държави на планетата. Създадена след края на Втората световна война с цел да предотвратява бъдещи конфликти и да насърчава мира, сигурността и сътрудничеството между народите.
| Организация на обединените нации | |
 |  |
|---|---|
 | |
| Общи данни | |
| Акроними | ООН |
| Тип | международна |
| Предшественик | Общество на народите |
| Основана | 24 октомври 1945 г |
| Седалище | Манхатън, Ню Йорк, САЩ |
| Езици | арабски, китайски, английски, френски, руски, испански |
| Ръководител | Антониу Гутериш |
| Заместник | Амина Мохамед |
| Членове | 193 държави членки |
| Отличия | Нобелова награда за мир (2002 г.) |
| - | |
ООН днес играе ключова роля в решаването на глобални проблеми – от опазването на човешките права и борбата с бедността, до защитата на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие. Организацията се е превърнала в символ на международния диалог, посредничество и колективна отговорност за бъдещето на човечеството.
История на създаването на ООН
ООН е основана на 24 октомври 1945 г., след ратифицирането на Устава на Организацията на обединените нации от основателните 51 държави. Идеята за създаването на такава организация възниква по време на Втората световна война, когато става ясно, че международният мир не може да се гарантира само чрез военни съюзи или дипломатически договори.
Първите стъпки към основаването на ООН са направени на конференцията в
Дъмбартън Оукс (1944 г.), където представители на САЩ, Великобритания, Китай и СССР изработват проект за нова международна организация.
На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско е подписан Уставът на ООН, който влиза в сила няколко месеца по-късно. Основната идея на организацията е да се предотвратят войни чрез колективна сигурност, като се създаде форум за мирни преговори и разрешаване на конфликти.
ООН е наследник на Обществото на народите, което не успява да предотврати Втората световна война, но предоставя ценен опит за изграждането на нова, по-ефективна структура за международно сътрудничество.
Основни цели и принципи
Основните цели на ООН са заложени в член 1 от нейния Устав. Те включват: Поддържане на международния мир и сигурност; Развиване на приятелски отношения между нациите, основани на равноправие и самоопределение на народите; Сътрудничество при решаването на международни проблеми с икономически, социален, културен или хуманитарен характер;
Насърчаване на зачитането на човешките права и основните свободи за всички без разлика. ООН действа на базата на няколко ключови принципа: суверенно равенство на всички членове, ненамеса във вътрешните работи на държавите, решаване на споровете по мирен път и въздържане от употреба на сила, освен в случаи на самоотбрана или с одобрението на Съвета за сигурност.
Структура и основни органи
ООН има сложна институционална структура, състояща се от шест основни органа: Общо събрание – това е основният представителен орган, в който участват всички държави-членки. То обсъжда глобални въпроси, приема резолюции и определя бюджета на организацията.
Съвет за сигурност – най-мощният орган на ООН, отговарящ за поддържането на международния мир и сигурност. Той може да налага санкции и да разрешава използването на сила. Състои се от 15 членове, от които пет са постоянни – САЩ, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство.
Икономически и социален съвет (ЕКОСОС) – координира икономическите, социалните и хуманитарните дейности на ООН и нейните специализирани агенции. Международен съд – главният съдебен орган на организацията, базиран в Хага, който решава правни спорове между държави и дава консултативни становища.
Секретариат – административният орган на ООН, ръководен от генералния секретар, който осигурява ежедневната работа и изпълнението на решенията на организацията. Съвет по настойничество – създаден за надзор над територии под попечителство, но след 1994 г. е практически неактивен, тъй като последната територия – Палау, получава независимост.
Генерални секретари на ООН
Постът на генерален секретар е един от най-престижните в света. От създаването на организацията до днес са служили различни личности, сред които Трюгве Ли (Норвегия), Даг Хамаршелд (Швеция), Курт Валдхайм (Австрия), Хавиер Перес де Куейяр (Перу), Бутрос Бутрос-Гали (Египет), Кофи Анан (Гана), Бан Ки-мун (Южна Корея) и Антониу Гутериш (Португалия), който е настоящият генерален секретар от 2017 г. насам. Тяхната роля включва посредничество при конфликти, управление на кризи и защита на принципите на ООН.
Членство и финансиране
Към днешна дата в ООН членуват 193 държави. Последната присъединила се страна е Южен Судан през 2011 г. Финансирането на организацията се осигурява чрез вноски на държавите-членки, изчислени според техния икономически капацитет. Най-големи донори традиционно са САЩ, Япония, Германия, Обединеното кралство и Китай. Освен редовния бюджет, има и мироопазващи мисии и хуманитарни програми, които се финансират отделно.
Мироопазващи операции
Една от най-видимите дейности на ООН са мироопазващите операции, започнали през 1948 г. с мисията в Близкия изток. Мироопазващите сили на ООН – известни като „сини каски“ – се състоят от военни и цивилни представители, предоставяни от държавите-членки. Те действат в конфликтни зони с цел наблюдение на примирия, защита на цивилното население, подпомагане на избори и възстановяване на държавни институции. Някои от най-значимите мисии са били в Камбоджа, Косово, Судан, Либерия и Конго.
Специализирани агенции и програми
ООН разполага с широка мрежа от специализирани агенции и програми, които работят в различни области: Световна здравна организация (СЗО) – координира международните усилия за опазване на здравето; ЮНЕСКО – насърчава образованието, науката и културата; УНИЦЕФ – защитава правата и благосъстоянието на децата по света;
Световна продоволствена програма (WFP) – бори се с глада; Международен валутен фонд (МВФ) и Световната банка – подкрепят икономическото развитие; Върховен комисариат за бежанците (UNHCR) – защитава и подпомага бежанците. Тези организации работят съвместно за изпълнението на Целите за устойчиво развитие, приети през 2015 г. като част от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
Ролята на ООН в защитата на човешките права
ООН е централен фактор в международната защита на човешките права. През 1948 г. Общото събрание приема Всеобщата декларация за правата на човека, която се превръща в универсален стандарт. По-късно са създадени важни международни договори като Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права.
Чрез Съвета по правата на човека и специалните докладчици организацията следи за нарушения, изпраща мисии и изготвя препоръки към държавите.
Критики и предизвикателства пред ООН
Въпреки огромния си принос, ООН често е подлагана на критика. Сред основните проблеми са бавните реакции при кризи, бюрократичните структури и зависимостта от интересите на големите сили. Особено спорен е възможният реформаторски модел на Съвета за сигурност, където правото на вето на постоянните членове често блокира решения при конфликти, като тези в Сирия или Украйна.
Други предизвикателства включват климатичните промени, миграцията, тероризма и неравенството между държавите. Независимо от това, мнозина смятат, че ООН остава незаменима платформа за международно сътрудничество и глобален диалог.
Ролята на България в ООН
България е член на ООН от 14 декември 1955 г. и активно участва в дейността на организацията. Страната е била непостоянен член на Съвета за сигурност няколко пъти и допринася за мироопазващи мисии. Български дипломати и експерти участват в редица международни програми, а през годините страната е избирана и в различни комисии на ООН.
Значение и бъдеще на организацията
ООН остава основният стълб на международния ред. Нейната роля е незаменима в епоха на глобализация, когато проблемите на света – от пандемии до войни и климатични катастрофи – изискват колективни решения. В бъдеще се очаква организацията да засили своята ефективност чрез дигитализация, подобряване на координацията между агенциите и по-активно включване на младите поколения.