Паметникът „Създатели на българската държава“ е един от най-впечатляващите монументални комплекси в България и представлява символично художествено въплъщение на българската държавност и историческа памет.
| Създатели на българската държава | |
 | |
| Местоположение | |
| Основна информация за обекта | |
| Monument UID | monument-sazdateli-na-balgarskata-darzhava-24553-59c378 |
| Официално име | Създатели на българската държава |
| Алтернативно име | 1300 години България |
| Тип обект | Архитектурно-скулптурен мемориален комплекс |
| Категория | Исторически монумент |
| Посветен на | 1300-годишнината от създаването на българската държава |
| Статут | Национален паметник на културата |
| Състояние | Добро |
| Функция | Мемориална, културна, туристическа и образователна |
| Откриване | 28 ноември 1981 г. |
| Период на изграждане | 1979 - 1981 г. |
| Височина | 52 м |
| Надморска височина | 450 м |
| Официален туристически сайт | visitshumen.bg |
| Местоположение и географски данни | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Шумен |
| Населено място | Шумен |
| Местност | Шуменско плато |
| Географски координати | 43.3° с. ш., 26.9° и. д. |
| Coordinate centroid | 43.3° с. ш., 26.9° и. д. (WGS84 decimal: 43.262500, 26.922222) |
| GIS референтна система | WGS84 |
| Релеф и местоположение | Разположен върху доминиращата височинна част на Шуменското плато, над града и над източните части на Дунавската равнина |
| Панорамно значение | Широк визуален контрол над Шумен и околния равнинен ландшафт |
| Природна среда | Карстово плато с горски масиви, скални форми и близост до пещери и защитени природни участъци |
| Близки забележителности | Шуменска крепост, пещера Бисерна, Астрономическа обсерватория, пещерите Охлюва, Тайните понори и Русалка |
| Архитектура и инженерни характеристики | |
| Архитектурен стил | Монументален късен модернизъм с мемориално-скулптурна експресия |
| Конструктивна система | Масивна стоманобетонна конструкция |
| Основни материали | Бетон, гранит, естествен камък, смалт, метални елементи |
| Използван бетон | Над 50 000 куб. м |
| Обемно-пространствено решение | Осем бетонни тела, оформящи две полузали и вертикално доминираща пластическа композиция |
| Главен композиционен акцент | Конната фигура на хан Аспарух и увенчаващият лъв |
| Скулптурна доминанта | Аспарух, забиващ меча си в земята като символ на държавното основаване |
| Връхна символна фигура | Стилизиран лъв на 52 м височина |
| Тегло на лъва | Около 1000 тона |
| Гранитни елементи на лъва | Около 2000 елемента |
| Инженерна сложност | Висока, поради мащаба, наклонения терен и сложната интеграция между конструкция, скулптура и мозайка |
| Автори и създаване | |
| Решение за изграждане | Разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет |
| Конкурс | Национален конкурс в два етапа |
| Брой колективи в първи етап | 15 |
| Жури | 17-членно, председателствано от проф. арх. Пейо Бербенлиев |
| Главни автори | арх. Благой Атанасов, скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, инж. Владимир Стамов |
| Съавтори и разширен екип | арх. Анета Каменова-Булант, арх. Георги Гечев, художниците Симеон Венов и Владислав Паскалев, инж. Преслав Хаджов и инж. Александър Василев |
| Предстроителни работи | Около 1000 сондажа за взривяване на скалните маси през 1979 - 1980 г. |
| Капсула на времето | На 31 януари 1979 г. е вградена капсула със „Завет към поколенията“ |
| Идеен контекст | Държавен юбилеен проект, свързан с официалното честване на 1300 години България |
| Историческа и художествена програма | |
| Исторически обхват | VII - X век |
| Основна тема | Създаване, утвърждаване, християнизация и културен разцвет на ранната българска държава |
| Основни владетели в композицията | Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I, Симеон I |
| Галерия на хановете | Тервел, Крум и Омуртаг |
| Зала „Златният век“ | Централно място на Симеон Велики и културно-духовния апогей на средновековна България |
| Християнизация | Представена чрез фигурата на княз Борис I и прехода към нов цивилизационен модел |
| Книжовна символика | Климент, Наум, Ангеларий, книжовници, боляри и воини |
| Надписи и текстове | Византийски хроники, символни фрази и цитати, свързани с българската държавност |
| Централно послание | Историческа приемственост, държавна устойчивост и културно величие на България |
| Мозайки и визуална символика | |
| Мозайчна програма | Триптих, представящ руническата писменост, глаголицата и кирилицата |
| Автори на мозайките | Симеон Венов и Владислав Паскалев, с участие на екип от 12 художници |
| Технология на изпълнение | Камъчета, смалт, лепило, плат, бял цимент и армиран бетон |
| Преобладаващи материали | Естествени камъни и изкуствен смалт в златно, сребърно, червено и черно |
| Първо пано | „Победителите“ и прабългарските знаци, включително знакът на Тангра |
| Второ пано | Глаголицата и трудният цивилизационен преход към християнството |
| Трето пано | Кирилицата, братята Кирил и Методий, учениците и книжовниците на Златния век |
| Допълнителна символика | Стилизирана пеперуда зад лъва като знак за метаморфоза и дълголетие |
| Достъп, туристическа функция и посещение | |
| Достъпност | Свободно достъпен външен мемориален комплекс |
| Стълбищен подход | 1300 стъпала от Шумен към монумента |
| Алея | Три части с тринадесет площадки, водни каскади, места за отдих и осветление |
| Информационен център | Наличен, с експозиция за монументалното българско изкуство от последните десетилетия на ХХ век |
| Експозиция от 2008 г. | Архивни снимки, конкурсни проекти, строителни етапи и интерактивно устройство за капсулата със завета |
| Туристически профил | Културно-исторически, панорамен, образователен и мемориален туризъм |
| Посещаемост | Висока за Североизточна България, особено при организирани ученически и туристически посещения |
| Най-добър сезон за посещение | Пролет, лято и ранна есен, когато панорамата и подходите са най-пълноценни |
| Културно значение и обществено въздействие | |
| Национално значение | Един от най-разпознаваемите паметници на българската държавност |
| Историографска стойност | Висока, като монументален разказ за ранносредновековната история на България |
| Образователна стойност | Изключително висока, поради ясната владетелска и цивилизационна програма |
| Художествена стойност | Висока, чрез синтез между архитектура, скулптура, мозайка и символен език |
| Идеологически контекст | Късносоциалистически държавен проект с национално-историческа реторика |
| Съвременна интерпретация | Възприема се едновременно като патриотичен символ, архитектурен феномен и важен туристически знак на Шумен |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Monument |
| AbleBump Cultural Object Class | National Memorial Complex |
| AbleBump Heritage Layer | Modern Bulgarian Monumental Heritage |
| AbleBump Historical Scope | Early Medieval State Formation |
| AbleBump Functional Type | Commemorative Cultural Landmark |
| AbleBump Symbolic Role | Statehood Identity Marker |
| AbleBump Tourism Role | Major Regional Cultural Attraction |
| AbleBump Architectural Class | Monumental Concrete Ensemble |
| AbleBump Interpretive Depth | High |
| AbleBump Archival Value Score | 91 |
| Semantic Profile - Physical & Socio-Environmental | |
| Environmental Sustainability Index | 72 |
| Ecological Stability Index | 74 |
| Site Accessibility Index | 83 |
| Structural Monumentality Index | 98 |
| Visitor Orientation Capacity | 80 |
| Landscape Integration Index | 92 |
| Semantic Profile - Cultural & Historical Impact | |
| Influence Index | 93 |
| Knowledge Depth Level | 95 |
| Legacy Strength | 96 |
| Historic Impact Score | 94 |
| National Recognition Index | 97 |
| Architectural Originality Index | 90 |
| Cultural Influence Index | 92 |
| Touristic Attractiveness Index | 88 |
Разположен на Шуменското плато над град Шумен, този внушителен архитектурно-скулптурен ансамбъл е изграден в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава, отбелязана през 1981 година. Комплексът е известен и под името „1300 години България“, което подчертава неговата национална и историческа символика.
Монументът се издига на приблизително 450 метра надморска височина, откъдето доминира над околния пейзаж на Дунавската равнина.
Със своите масивни бетонни форми, монументални скулптури и символични композиции, паметникът пресъздава ключови моменти от българската история между VII и X век, когато се оформя и утвърждава българската държава. Той представлява не само архитектурно произведение, но и своеобразна историческа хроника, изразена чрез скулптура, символи и монументална пластика.
Географско разположение
Паметникът се намира в североизточната част на България, на територията на Шуменското плато, което е природно възвишение в рамките на Дунавската равнина. Географските координати на комплекса са приблизително 43.2625° с. ш., 26.9222° и. д., което го поставя в непосредствена близост до град Шумен и го прави лесно достъпен за посетители.
Шуменското плато е характерен карстов масив с богата природна среда, включваща гори, пещери и разнообразни геоложки формации. От площадките около паметника се открива широка панорама към Шуменското поле и околните части на Дунавската равнина, което допълнително усилва въздействието на монумента.
Достъпът до комплекса се осъществява чрез впечатляваща алея с 1300 стъпала, символизиращи годините от съществуването на българската държава. Алеята започва от централната част на град Шумен и постепенно се изкачва към платото, преминавайки през серия от площадки и архитектурни елементи.
Исторически контекст и създаване
Идеята за изграждането на монумента възниква през 1970-те години, когато българската държава започва подготовката за честването на 1300 години от основаването на България. На 14 март 1977 година Министерският съвет взема решение за създаването на мащабен мемориален комплекс, който да увековечи това историческо събитие.
През 1978 година е обявен национален конкурс за архитектурен проект. В него участват 15 авторски колектива, а журито, съставено от 17 членове и председателствано от проф. арх. Пейо Бербенлиев, избира най-добрия проект след два етапа на оценяване.
Победител в конкурса става екип от архитекти, скулптори и инженери, сред които се открояват: арх. Благой Атанасов, скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, инж. Владимир Стамов. Впоследствие към проекта се присъединяват и други специалисти, включително архитекти, художници и инженери, които допринасят за реализацията на сложния архитектурен ансамбъл.
Строителството започва през 1979 година и продължава приблизително две години. За изграждането на монумента са използвани над 50 000 кубически метра бетон, което подчертава мащаба и монументалността на проекта.
Паметникът е тържествено открит на 28 ноември 1981 година, в рамките на националните чествания на 1300-годишнината от българската държавност.
Архитектура и композиция
Архитектурният комплекс представлява масивна композиция от осем бетонни тела, които образуват две основни полузали. Формите са силно геометризирани и характерни за монументалния модернизъм, доминиращ в архитектурата на края на XX век.
В центъра на композицията се намира най-впечатляващата фигура – хан Аспарух, основателят на българската държава. Скулптурата го представя на кон, с меч, забит в земята – символ на историческото решение за създаването на нова държава на Балканите.
Около него са разположени фигурите на други велики български владетели: хан Тервел, хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис I, цар Симеон Велики. Тези владетели олицетворяват различните етапи от изграждането и укрепването на българската държавност.
Скулптурната композиция на владетелите е съчетана с исторически надписи, символи и художествени детайли, които разказват историята на българския народ.
Галерия на владетелите
В отделна част на комплекса се намира така наречената галерия на хановете, където са представени владетелите Тервел, Крум и Омуртаг.
Фигурата на хан Тервел символизира дипломатическата мощ на България. Той е известен с това, че през 705 година помага на византийския император Юстиниан II да възстанови трона си и получава титлата кесар – една от най-високите титли във Византийската империя.
Хан Крум е представен като силен военен стратег и законодател. Неговите законодателни реформи и победите му над Византия са сред най-значимите събития в ранната българска история.
Хан Омуртаг е изобразен като строител и държавник, който сключва 30-годишен мирен договор с Византия, осигурявайки стабилност и развитие на държавата.
Залата „Златният век“
Особено впечатляваща е частта на комплекса, известна като залата „Златният век“, посветена на управлението на цар Симеон Велики. Този период се счита за апогея на средновековната българска култура, политика и духовност.
Скулптурата на Симеон е разположена в центъра на композицията и е заобиколена от фигури на книжовници и духовници, свързани със Златния век на българската култура. Сред тях са: Климент Охридски, Наум, Ангеларий.
Тези фигури символизират културния разцвет на България и развитието на старобългарската писменост и литература.
Мозайки и художествени елементи
Една от най-интересните художествени части на комплекса са монументалните мозайки, които представят развитието на българската писменост. Трите основни панела символизират: прабългарските рунически знаци, глаголицата, кирилицата.
Мозайките са създадени от екип художници и са изработени чрез сложна техника с естествени камъни и цветен смалт. В композицията доминират златни, червени и черни цветове, които подсилват символиката на историческото развитие.
Символика на лъва
Най-високата точка на монумента е увенчана със стилизиран каменен лъв, разположен на около 52 метра височина. Лъвът е традиционен символ на българската държавност, сила и независимост.
Тежащ приблизително 1000 тона, той е изграден от около 2000 гранитни елемента. Зад опашката му е оформена стилизирана пеперуда, която в източната символика е знак на преобразяване и дълголетие. Този детайл символизира историческите възходи и падения на българската държава.
Туристическо значение
Днес паметникът „Създатели на българската държава“ е сред най-посещаваните туристически обекти в Североизточна България. Комплексът привлича хиляди посетители всяка година, които идват както заради историческата му стойност, така и заради впечатляващата панорама към град Шумен.
В близост до монумента се намират редица други забележителности, сред които: Шуменската крепост, пещера Бисерна, Астрономическата обсерватория, няколко карстови пещери на Шуменското плато.
От 2008 година в информационния център към комплекса функционира експозиция, посветена на монументалното българско изкуство от втората половина на XX век, където посетителите могат да научат повече за създаването на паметника.
Културно значение
Монументът „Създатели на българската държава“ е не само архитектурно произведение, но и силен символ на българската национална идентичност. Той обединява история, изкуство и архитектура в един внушителен ансамбъл, който напомня за величието и устойчивостта на българската държава.
Днес този мемориален комплекс остава един от най-значимите монументи на съвременна България, свидетелство за историческата памет и културната традиция на българския народ.