Фламингото (Phoenicopterus roseus), наричано още розово фламинго, е една от най-емблематичните и изящни птици на планетата. С дългите си крака, извитата шия и неповторимото розово оперение, то изглежда като оживяла скулптура на грация и хармония.
| Фламинго | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Phoenicopterus roseus |
| Българско наименование | Розово фламинго |
| Таксономия | Царство: Animalia; Тип: Chordata; Клас: Aves; Разред: Phoenicopteriformes; Семейство: Phoenicopteridae |
| Подвидове | Няма подвидове, но съществуват близки видове – малко и чилийско фламинго |
| Разпространение | Южна Европа, Африка, Близък изток, Южна Азия |
| Срещаемост в България | Черноморско крайбрежие – Атанасовско, Поморийско, Шабленско езеро |
| Среда на обитание | Солени и бракични езера, лагуни, устия, влажни зони |
| Надморска височина | 0 – 500 м |
| Дължина на тялото | 120 – 145 см |
| Размах на крилете | 140 – 170 см |
| Тегло | 2 – 4 кг |
| Оперение | Светлорозово с червени акценти по крилете |
| Характерни белези | Дълги крака, извит клюн, розов цвят |
| Очна структура | Жълтеникави очи с добро зрение на дълги разстояния |
| Слух | Добре развит, използван при социални сигнали |
| Тип хранене | Филтриращо хранене (планктон, водорасли, ракообразни) |
| Диета | Микроорганизми, черупчести, водорасли |
| Активност | Дневна |
| Социално поведение | Изключително социален, живее на големи колонии |
| Размножаване | Веднъж годишно, 1 яйце |
| Гнездене | В кални колонии върху плитки водни повърхности |
| Малки | Излюпват се след 27–30 дни, хранят се със „секрет от гушата“ |
| Полова зрялост | 3–5 години |
| Продължителност на живота | 20 – 30 години, до 50 в плен |
| Миграция | Частично прелетен |
| Вид статус | Незастрашен |
| Защитен статус в България | Защитен по ЗБР |
| Международен статус (IUCN) | Least Concern (Най-малка загриженост) |
| Основни заплахи | Загуба на влажни зони, замърсяване, човешко безпокойство |
| Природозащитни мерки | Опазване на езера и солници, ограничаване на човешката дейност |
| Екологична роля | Филтрира водата, регулира микроорганизмите |
| Културно значение | Символ на любов, красота и елегантност |
| Символика | Хармония, грация, духовен баланс |
| Научна дисциплина | Орнитология, екология |
| Интересни факти | Розовият цвят идва от каротеноидите в храната; може да стои на един крак с часове |
Символ на красота, любов и духовно равновесие, фламингото е обитател на топли, влажни райони по света, където превръща езерата и лагуните в живи картини. В България се среща предимно като прелетен и зимуващ вид, главно по Черноморието и в района на Атанасовското езеро, което е едно от малкото места на Балканите, където може да се наблюдава тази удивителна птица.
Морфологични характеристики
Фламингото е голяма, висока и изключително стройна птица. Възрастните индивиди достигат височина от 120 до 145 см, с размах на крилете между 140 и 170 см и тегло около 2–4 кг. Най-впечатляващият му белег е розовото оперение – резултат от храненето с микроскопични ракообразни и водорасли, богати на каротеноиди.
Краката са дълги и тънки, розови на цвят, а клюнът е масивен и извит надолу – специално приспособен за филтриране на храна от плитките води. Очите са жълтеникави и изразителни, а шията – дълга и гъвкава, често извита във формата на „S“. Половият диморфизъм е слаб – мъжките са малко по-едри от женските, но с почти еднакво оцветяване.
Разпространение и местообитание
Розовото фламинго е широко разпространено в южна Европа, Африка, Близкия изток и Южна Азия. Най-големи колонии се срещат в Средиземноморието, Персийския залив, Индия и някои части на Африка.
В България видът се наблюдава предимно по Черноморското крайбрежие – в Атанасовско, Поморийско и Шабленско езеро, както и в Бургаския залив. Предпочита солени или бракични лагуни, езера и крайбрежни влажни зони, богати на микроорганизми и ракообразни. В някои години отделни индивиди остават у нас през цялата година.
Поведение и социален живот
Фламингото е изключително социална птица, която живее в големи колонии, наброяващи хиляди индивиди. Социалността му играе важна роля при защитата, размножаването и храненето. Колониите са динамични – птиците непрекъснато общуват чрез характерни звуци, движения и синхронни ритуали.
Едно от най-зрелищните поведения е колективният „танц“ – група от фламинги марширува и върти главите си в ритъм, демонстрирайки елегантност и сплотеност. Тези танци често предшестват размножителния период.
Хранене
Фламингото е специализиран филтриращ хранител. С клюна си, който е снабден с ламелни структури, то филтрира водата, за да отдели микроскопични организми – планктон, ракообразни, водорасли и дребни мекотели.
Храни се, потапяйки главата си надолу във водата, като движи клюна напред-назад. Розовият пигмент на перата идва от каротеноидите, съдържащи се в храната – колкото по-богата е диетата на фламингото, толкова по-интензивен става цветът му. В плен или в бедна среда оперението може да избледнее.
Размножаване и гнездене
Размножителният период започва през пролетта, когато фламингите се събират в огромни колонии. Гнездото представлява нисък конусовиден куп от кал, поставен на плитка вода или солено дъно. Женската снася едно яйце, което двамата родители мътят на смени около 27–30 дни.
Малкото се излюпва покрито с пух и с прав, сивкав клюн. То се храни първоначално със „секрет от гушата“ – специална хранителна течност, произвеждана от родителите, подобна на гълъбовото „мляко“. След няколко седмици малките се събират в групи, наречени „детски ясли“, където остават под надзора на възрастни. Те придобиват розовия цвят постепенно, обикновено след втората година от живота си.
Миграция
Фламингото е частично прелетен вид. Колониите в умерените ширини мигрират към по-топли региони през зимата. Българските популации са свързани с тези на Средиземно море и Черноморския басейн. В Атанасовското езеро и Поморийското езеро фламингите често остават през зимата, ако условията са меки.
Екологична роля
Фламингото играе важна роля в екосистемите на влажните зони. Чрез филтрирането на водата допринася за баланса на микроорганизмите и помага за естественото пречистване на водоемите. То също така е индикаторен вид – присъствието му показва чисти, стабилни и екологично здрави местообитания.
Културно и символно значение
От древността фламингото е символ на любов, красота и грация. В египетската митология е било свещена птица, свързана с бога Ра. В древен Рим розовите пера са се използвали за украса и ритуали.
В съвременната култура фламингото се възприема като олицетворение на екзотика, хармония и естетика. В българската природа то е символ на устойчивост и завръщане на редки видове, благодарение на усилията за опазване на влажните зони по Черноморието.