Чухал (Otus scops), наричан още обикновен чухал, е най-малкият представител на семейство Совови (Strigidae), обитаващ България и голяма част от Европа. Макар размерите му да са скромни, неговият характерен и ритмичен зов „чуууп… чуууп“ е един от най-разпознаваемите звуци на летните нощи.
| Чухал | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Otus scops |
| Общо име | Чухал (Обикновен чухал) |
| Семейство | Strigidae (Совови) |
| Разред | Strigiformes (Сови) |
| Дължина | 19–21 см |
| Размах на крилата | 47–55 см |
| Тегло | 60–120 г |
| Оперение | Сиво-кафяво, с петна и линии за камуфлаж |
| Очите | Жълти, големи |
| Хранене | Насекоми, дребни гризачи, жаби |
| Местообитание | Горски поляни, паркове, градини, лозови масиви |
| Разпространение | Европа, Близък изток, Северна Африка |
| Размножаване | 3–6 яйца, инкубация 25 дни |
| Миграция | Мигриращ вид, зимува в Африка |
| Активност | Нощна |
| Продължителност на живот | 6–10 години |
| Природозащитен статус | Защитен вид |
| Основни заплахи | Загуба на хралупи, пестициди, урбанизация |
| Екологична роля | Контрол на насекоми, биоиндикатор за здрави екосистеми |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде може да се чуе чухалът в България? 💬 Отговор: Чухалът се среща в цялата страна – в паркове, градини и горски поляни, като най-често се чува през летните вечери, когато издава характерното си „чуууп“. ❓ Въпрос: С какво се храни чухалът? 💬 Отговор: Храни се предимно с насекоми като щурци, скакалци и молци, а понякога и с дребни гризачи или жаби, които лови по време на нощните си ловове. | |
Тази дребна, но изключително очарователна сова съчетава в себе си мистерията на нощта, острото зрение на ловец и удивителна способност да се слива с околната среда. Чухалът е типичен мигриращ вид, който прекарва зимата в Африка, а пролетта се завръща в Европа, включително в България, за да отгледа своето поколение.
Морфологични особености
Чухалът е една от най-дребните сови в Европа – дължината му е едва 19–21 см, размахът на крилата достига 47–55 см, а теглото му варира между 60 и 120 грама. Въпреки малките си размери, той изглежда внушителен благодарение на правата си стойка и изразителните „ушни перца“, които изправя при възбуда или уплаха.
Оперението е изключително камуфлажно – сиво-кафяво, покрито с дребни петна и линии, наподобяващи кора на дърво. Това позволява на чухала да се слива напълно с околната среда и да остава незабелязан дори на открито. Очите са големи, жълти и блестящи, адаптирани за нощно виждане.
Клюнът е къс и силен, пригоден за разкъсване на плячка, а краката са покрити с фини пера до ноктите, което предпазва птицата от студ и драскотини.
Разпространение и местообитание
Otus scops има широко разпространение – среща се в Южна и Централна Европа, Близкия изток, Северна Африка и части от Централна Азия. През зимата мигрира към тропическа Африка, където климатът е по-благоприятен.
В България чухалът е обичаен летен гост, пристигащ през април и напускащ страната в края на септември. Обитава разнообразни местообитания – от равнинни земеделски зони и лозови масиви до паркове, градини и редки гори. Избира места с достатъчно стари дървета, в чиито хралупи може да гнезди. В градовете често се среща в паркове и дворове, където намира изобилие от храна и подходящи укрития.
Поведение и начин на живот
Чухалът е изцяло нощна птица – активен е след залез и обикновено ловува до зори. През деня стои неподвижно, притиснат към ствола на дърво, където е почти невъзможно да бъде забелязан.
Неговото най-забележимо поведение е пеенето. Мъжките издават ритмични, монотонни звуци „чуууп… чуууп…“, които могат да се чуват километри далеч през тихи нощи. Тези звуци служат за обозначаване на територията и привличане на женска.
Чухалът е силно териториален, особено по време на размножителния сезон. Ако се почувства заплашен, надига „ушите“ си, изправя тялото и разтваря крилете, за да изглежда по-голям.
Хранене
Менюто на чухала е разнообразно, но основно включва насекоми – щурци, скакалци, бръмбари, молци и други нощни безгръбначни. Понякога лови и дребни гризачи, жаби или малки птици.
Той е изключително ефективен ловец – излита безшумно от скривалището си и прихваща плячката във въздуха или на земята. Благодарение на безшумния си полет и отличния слух, чухалът може да улови дори най-лекото движение на насекомо в тревата.
Размножаване и развитие
Размножителният сезон започва през май. Мъжкият ухажва женската с непрекъснато пеене и поднасяне на храна. След като двойката се сформира, женската избира подходящо място за гнездо – обикновено хралупа на дърво, пукнатина в стена или дори старо гнездо на кълвач.
Не строи собствено гнездо, а снася яйцата си върху сухи листа или прах в кухината. Кладката съдържа 3–6 яйца, които се мътят около 25 дни, само от женската. През това време мъжкият я храни.
Малките се излюпват слепи и без пера, но растат бързо. На около три седмици напускат хралупата и започват да летят, а родителите продължават да ги хранят още около месец.
Миграция
Чухалът е мигриращ вид – през есента напуска Европа и отлита към Субсахарска Африка. Миграцията му е нощна и често се извършва на голяма височина. В България пристига в края на април и се задържа до края на септември.
Екологична роля и значение
Чухалът е важен естествен контролер на насекомите. Една птица може да унищожи стотици вредители за една нощ, което го прави ценен съюзник на земеделието. Същевременно служи като индикатор за здрави екосистеми – неговото присъствие показва наличие на богата фауна и ненарушен природен баланс.
Опазване и заплахи
В България чухалът е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие и е включен в Бернската конвенция и Директивата за птиците на ЕС.
Основните заплахи за вида са: унищожаване на старите дървета с хралупи; прекомерна употреба на пестициди, намаляваща броя на насекомите; урбанизация и загуба на местообитания; сблъсъци с автомобили по време на нощен лов.
Мерките за опазване включват запазване на стари гори и паркове, изграждане на изкуствени къщички за гнездене и ограничаване на химическите обработки на земеделски площи.