Шипоопашат гущер (Uromastyx acanthinura), известен още като северноафрикански шипоопашат гущер или „дъб“ (от арабското dhab), е едно от най-забележителните и емблематични пустинни влечуги на Сахара и Северна Африка.
| Шипоопашат гущер | |
![]() | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Uromastyx acanthinura |
| Общо име | Шипоопашат гущер, северноафрикански шипоопашат гущер |
| Семейство | Agamidae (Агамови гущери) |
| Разред | Squamata (Люспести) |
| Дължина на тялото | 25–45 см |
| Тегло | 300–700 г |
| Окраска | Сивокафява до оранжева или червена, с променлив оттенък |
| Особености | Опашка с остри шипове, широки челюсти, дневна активност |
| Местообитание | Каменисти пустини и полупустини |
| Разпространение | Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Мавритания |
| Хранене | Тревопасен – листа, цветове, семена |
| Размножаване | 10–20 яйца, инкубация 70–80 дни |
| Продължителност на живот | 15–30 години (в природата), до 35 в плен |
| Активност | Дневна, при високи температури |
| Природозащитен статус | CITES Приложение II, уязвим вид |
| Основни заплахи | Лов, нелегална търговия, загуба на местообитания |
| Екологична роля | Регулатор на растителността, семенораспространител |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде живее шипоопашатият гущер? 💬 Отговор: Шипоопашатият гущер обитава сухите каменисти пустини на Северна Африка – Мароко, Тунис, Алжир, Либия и Египет, където изкопава дълбоки подземни дупки. ❓ Въпрос: С какво се храни шипоопашатият гущер? 💬 Отговор: Той е тревопасен и се храни с листа, цветове и семена на пустинни растения, извличайки необходимата вода директно от храната си. | |
Със своето мощно тяло, бронеподобна опашка и способността си да оцелява при изключителни температури, този вид е истински символ на устойчивост и адаптация. Шипоопашатият гущер е обитател на едни от най-суровите места на планетата, където температурата на въздуха надвишава 45°C, а валежите са рядкост. И все пак, въпреки суровите условия, той успява да поддържа активен дневен живот, съчетавайки древна физиология и изключителна енергийна икономия.
Морфологични особености
Uromastyx acanthinura е среден до едър гущер с дължина от 25 до 45 см, като около една трета от нея заема характерната му опашка. Тялото е масивно, покрито с груби люспи, които служат като защита от пясъка и хищници.
Опашката е къса, силно сплескана и въоръжена с редици от твърди, заострени шипове – неин отличителен белег. При опасност гущерът я използва като оръжие, нанасяйки болезнени удари.
Оцветяването варира според пола, възрастта и температурата на околната среда. Младите са по-бледи – сиво-кафяви с жълтеникави ивици, докато възрастните мъжки могат да имат наситени оранжеви, жълти или червени тонове по гърба и главата. Тази цветова промяна има терморегулационна функция – светлите цветове отразяват топлината, а тъмните я поглъщат.
Главата е широка, с тъп муцуна и мощни челюсти, пригодени за смачкване на твърди растителни части. Очите са малки, а клепачите – добре развити, което ги предпазва от пясъчни зърна.
Разпространение и местообитание
Шипоопашатият гущер е типично северноафрикански вид, разпространен в Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Мавритания и Северен Чад. Среща се и в части от Сахел и Синайския полуостров.
Неговото местообитание включва сухи каменисти пустини, полупустини и хълмисти терени с рехава растителност. Предпочита райони с твърда почва и скални пукнатини, където може да изкопава дълбоки дупки – неговите убежища от жегата и хищниците.
Често се среща в райони с ниска растителност от треви и храсти от рода Artemisia и Acacia, които му осигуряват храна и подслон.
Поведение и начин на живот
Шипоопашатият гущер е типично дневен вид, активен в най-горещите части на деня – когато повечето животни търсят сянка. Той обича да се припича на камъни, като внимателно регулира телесната си температура чрез движение между слънце и сянка.
През нощта и при екстремна жега се укрива в дълбоки дупки, дълги до 1–2 метра, които сам изкопава. Тези тунели поддържат по-ниска температура и висока влажност – жизненоважни условия за оцеляването му.
Въпреки страховития си вид, Uromastyx acanthinura е миролюбив и рядко проявява агресия, освен при териториални конфликти между мъжки. Комуникира чрез поклащане на главата, позиция на тялото и промени в цвета.
Хранене
Шипоопашатият гущер е предимно растителнояден – рядко срещано явление сред пустинните влечуги. Храни се с листа, цветове, треви и семена, а при недостиг на растителност може да консумира сухи клонки или лишеи.
Неговата храносмилателна система е адаптирана за извличане на максимално количество вода от храната. Притежава специализирани черва, които ефективно разграждат целулозата.
В редки случаи, особено при млади индивиди, може да се наблюдава и консумация на насекоми, но това не е основна част от диетата.
Размножаване и развитие
Размножителният сезон настъпва в началото на пролетта, когато температурите се повишават. Мъжките проявяват ярко оцветяване и активно ухажват женските чрез треперене на главата и кръгови движения. След чифтосването женската снася от 10 до 20 яйца в изкопана камера, която запечатва. Инкубацията продължава около 70–80 дни, след което се излюпват малки гущерчета с дължина около 8 см. Младите растат бавно и достигат полова зрялост след 3–4 години.
