Шуменската крепост е един от най-значимите археологически и исторически паметници в Североизточна България. Тя се намира на територията на Шуменското плато, на около два километра западно от съвременния град Шумен, и представлява внушителен укрепен град, съществувал повече от три хилядолетия.
| Шуменска крепост | |
 | |
| Местоположение | |
 | |
| Основна информация за историческия обект | |
| Historical Site UID | historical_site-shumenska-krepost-24416-564be2 |
| Име на обекта | Шуменска крепост |
| Алтернативни имена | Старият град Шумен |
| Тип обект | Средновековна крепост и археологически резерват |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Най-близък град | Шумен |
| Географски координати | 43.26261° с. ш., 26.89465° и. д. |
| Надморска височина | Около 450 m |
| Географски район | Шуменско плато |
| Тип релеф | Карстово плато с варовикови скали |
| Близки природни обекти | Шуменско плато, Мадарско плато |
| Хронология и исторически периоди | |
| Първоначално заселване | XII век пр. Хр. |
| Основни култури | Тракийска, римска, византийска, българска, османска |
| Тракийски период | Около XII – V век пр. Хр. |
| Римски период | I – IV век |
| Ранновизантийски период | IV – VII век |
| Първа българска държава | VII – XI век |
| Втора българска държава | XII – XIV век |
| Османски период | 1388 – 1444 г. |
| Окончателно разрушение | 1444 г. |
| Причина за разрушение | Кръстоносен поход на Владислав III Ягело |
| Архитектура и структура | |
| Обща площ | Около 32 декара |
| Тип укрепление | Каменна крепост с отбранителни стени и кули |
| Основни крепостни стени | Римска, ранновизантийска и средновековна българска |
| Типове кули | Правоъгълни, U-образни, петоъгълни и триъгълни |
| Цитадела | Да |
| Брой църкви | 12 |
| Ранновизантийска баня | Да |
| Водоеми | 2 |
| Подградие | Разположено извън крепостните стени |
| Основни строителни материали | Камък, хоросан, варовик |
| Археологически проучвания | |
| Начало на археологическите разкопки | 1957 г. |
| Край на основните разкопки | 1987 г. |
| Най-активен период | 1974 – 1981 г. |
| Ръководител на проучванията | Вера Антонова |
| Археологическа институция | Регионален исторически музей Шумен |
| Открити културни пластове | Тракийски, римски, византийски, български, османски |
| Основни находки | Монети, сграфито керамика, златни и сребърни накити, църковна утвар |
| Важни надписи | Шуменски надпис на цар Иван Шишман |
| Специални археологически находки | Плочка с изображение на танцуващ мъж, ранни кирилски надписи |
| Туризъм и съвременно значение | |
| Статут | Историко-археологически резерват |
| Обект на БТС | №94 от Стоте национални туристически обекта |
| Музейна инфраструктура | Да |
| Управляваща институция | Регионален исторически музей Шумен |
| Достъп за туристи | Целогодишен |
| Образователно значение | Високо археологическо и историческо значение |
| Културно значение | Свидетелство за развитието на Североизточна България през античността и средновековието |
| Официален уебсайт | museum-shumen.eu |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Knowledge Domain | История и археология |
| AbleBump Category | Средновековни крепости |
| AbleBump Primary Topic | Историческа крепост |
| AbleBump Subcategory | Археологически резерват |
| AbleBump Geographic Scope | България |
| AbleBump Knowledge Type | Исторически и културен паметник |
| Semantic Profile | |
| Historical significance | 97 |
| Archaeological importance | 95 |
| Tourism importance | 90 |
| Cultural heritage relevance | 96 |
| Educational value | 92 |
| Scientific research value | 94 |
| Geographic prominence | 88 |
Археологическите изследвания показват, че мястото е било обитавано още през XII век пр. Хр., което превръща Шуменската крепост в един от най-древните урбанизирани центрове на територията на днешна България.
През различните исторически епохи крепостта е била важен военен, административен, търговски и културен център, като е преминала през тракийски, римски, византийски, български и османски период.
Разположението ѝ на стратегически кръстопът между Дунавската равнина, Черноморското крайбрежие и вътрешността на Балканския полуостров е определило нейното значение в продължение на векове. Днес Шуменската крепост е историко-археологически резерват и една от най-посещаваните туристически забележителности в региона.
Географско разположение
Шуменската крепост се намира на 43.26261° с. ш., 26.89465° и. д., върху високите скални масиви на Шуменското плато, което се издига над град Шумен. Платото представлява варовиково възвишение, характерно със стръмни склонове, карстови образувания и богати горски екосистеми.
Това стратегическо местоположение е позволявало контрол върху важни търговски и военни пътища. В древността тук се е пресичала мрежа от маршрути, свързващи Дунавския лимес при Силистра с Адрианопол и Константинопол, както и пътищата между Черноморското крайбрежие и вътрешността на Балканите.
Именно този географски фактор е превърнал крепостта в ключова отбранителна точка и важен административен център през различни исторически периоди.
Древни заселвания и тракийски период
Най-ранните следи от човешко присъствие на територията на Шуменската крепост датират от края на бронзовата епоха, около XII век пр. Хр. Първите заселници в района са били тракийски племена, вероятно гетите, които изграждат първоначално селище без укрепления.
С течение на времето това селище започва да се развива и постепенно придобива отбранителни функции. Предполага се, че около V век пр. Хр. е била изградена първата крепостна стена, макар че от нея не са запазени значителни археологически останки. Това ранно укрепление вероятно е служело за защита на местното население и за контрол върху околните пътища.
Римски период
След завладяването на североизточните балкански земи от Римската империя през I век, крепостта става част от римската отбранителна система. Около 15 година сл. Хр. римляните укрепват района и изграждат нова крепостна стена с използване на хоросан, както и кули с правоъгълна и U-образна форма.
През римския период укреплението изпълнява предимно военни функции, свързани със защитата на важните пътища в провинцията. Въпреки това, икономическото развитие на града остава по-ограничено в сравнение с близките големи центрове като Марцианопол (днешна Девня) и Абритус (днешен Разград).
Около 250 година крепостта е разрушена по време на готските нашествия, но по-късно е възстановена и продължава да функционира като укрепен център.
Византийски период
След разделянето на Римската империя през 395 година крепостта остава в границите на Източната Римска империя (Византия). В този период укрепленията са значително модернизирани. Византийците изграждат нова крепостна система със стени и петоъгълни кули, които са били по-устойчиви на обсадни машини.
По време на ранновизантийската епоха градът се превръща в значителен търговски и производствен център. Археологическите находки, включително голям брой монети, свидетелстват за активни търговски контакти с различни части на империята.
В периода между V и VII век регионът е засегнат от варварски нашествия, които водят до разрушаването и постепенното обезлюдяване на града.
Шуменската крепост през Първата българска държава
След създаването на Първата българска държава през VII век районът на крепостта попада в границите на българската държава. В началото на този период сред руините на античния град се появяват нови жилища, изградени под формата на землянки.
През IX и X век започва постепенно възстановяване на крепостта. Българите използват голяма част от съществуващите византийски укрепления, но извършват и определени архитектурни промени, включително изграждането на триъгълни кули, характерни за българската крепостна архитектура.
В този период е построена и цитадела, която служи като административен център и резиденция на управителите на града. Предполага се, че именно тогава се утвърждава и името Шумен, което по-късно се запазва и за съвременния град.
Разцвет през Втората българска държава
След въстанието на Асеневци в края на XII век започва нов период на развитие. През времето на Втората българска държава Шумен се превръща в един от важните градски центрове в североизточните български земи.
Икономическият живот процъфтява благодарение на развитото земеделие, занаятчийство и търговия. Особено известни са били местните майстори на сграфито-керамика, каменоделство и металургия. Археологическите находки показват високо ниво на художествена изработка на накити и предмети от мед, бронз, сребро и злато.
По време на управлението на цар Иван Александър в града вероятно е функционирала монетарница, което е свидетелство за значителното икономическо значение на крепостта. Известно е също, че цар Иван Шишман е посещавал Шумен, което потвърждава стратегическата роля на града в края на средновековната българска държава.
Османско завладяване и разрушение
През 1388 година, по време на похода на великия везир Али паша, крепостта е завладяна от османските войски. Археологическите данни показват, че превземането вероятно е станало без значителна съпротива, тъй като не са открити следи от разрушения от този период.
Окончателният край на Шуменската крепост настъпва през 1444 година, по време на последния кръстоносен поход срещу Османската империя. Тогава войските на крал Владислав III Ягело превземат крепостта след тридневна обсада. В резултат на сраженията тя е опожарена и разрушена, след което е окончателно изоставена.
Археологически изследвания
Систематичните археологически проучвания на Шуменската крепост започват през 1957 година и продължават до 1987 година, като най-интензивният период е между 1974 и 1981 година. Разкопките са ръководени от археолога Вера Антонова от Регионалния исторически музей в Шумен.
В резултат на тези изследвания са разкрити значителни части от укрепителната система, включително римската, ранновизантийската и средновековната крепостна стена. Открити са също цитадела, водоеми, баня, множество жилищни сгради и дванадесет църкви.
Сред най-ценните находки са Шуменският надпис на цар Иван Шишман, разнообразни предмети на християнския култ, сграфито-керамика, златни литургични съдове и множество монети от различни исторически периоди.
Крепостта в съвременността
Днес Шуменската крепост е обявена за историко-археологически резерват и представлява един от най-добре проучените средновековни градове в България. Общата площ на укрепената част е около 32 декара, като извън стените се е намирало обширно подградие, където е живяла значителна част от населението.
Крепостта е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, което я прави популярна туристическа дестинация. На място функционира музейна експозиция, която представя историята на крепостта и археологическите находки от района.
Днес руините на Шуменската крепост се издигат над зелените склонове на Шуменското плато и представляват внушителен символ на хилядолетната история на региона, свидетелство за културното и историческо наследство на България.