АЕЦ „Козлодуй“ е единствената действаща атомна електроцентрала в България и най-голямото енергийно предприятие в страната. Разположена на брега на река Дунав край град Козлодуй на координати 43.746139° с. ш., 23.770506° и. д., централата представлява стратегически елемент от националната електроенергийна система. Оператор е АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, дружество със 100% държавно участие чрез Български енергиен холдинг.
| АЕЦ „Козлодуй“ | |
 | |
| Основна идентификационна информация | |
| Facility UID | nuclearfacility-aets-kozloduy-24073-b594dc |
| AbleBump Internal ID | ablebump-nuclearfacility-aets-kozloduy-24073-b594dc |
| Официално наименование | АЕЦ „Козлодуй“ |
| Оператор | АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД |
| Собственик | Български енергиен холдинг (100%) |
| Тип обект | Атомна електроцентрала |
| Енергиен източник | Ядрена енергия |
| Статус | В експлоатация |
| Уебсайт | https://www.kznpp.org |
| Географски и пространствени данни | |
| Държава | България |
| Град | Козлодуй |
| Географски координати | 43.746139° с. ш., 23.770506° и. д. |
| Надморска височина | Около 35 m |
| Воден източник | Река Дунав |
| Площ на площадката | Над 400 ha |
| Сеизмична категория | Оценена и модернизирана според европейски стандарти |
| Историческо развитие | |
| Начало на строителство | 1969 г. |
| Първи енергоблок въведен | 1974 г. |
| Максимална достигната мощност | 3760 MW |
| Спиране на блокове 1 – 2 | 31 декември 2002 г. |
| Спиране на блокове 3 – 4 | 31 декември 2006 г. |
| Текуща действаща мощност | 2000 MW |
| Технически характеристики на действащите блокове | |
| Брой действащи блокове | 2 (5-и и 6-и) |
| Тип реактор | ВВЕР-1000, модел В-320 |
| Мощност на реактор | 1000 MW електрическа |
| Топлинна мощност | Около 3000 MW |
| Тип реакторна технология | Реактор с вода под налягане (PWR) |
| Гориво | Уранов диоксид (UO₂), обогатяване около 4% |
| Брой горивни касети | 132 |
| Контейнмънт | Стоманобетонна херметична обвивка |
| Налягане в първи контур | 15,7 MPa |
| Температура в първи контур | 290 – 322 °C |
| Напрежение към мрежата | 400 kV |
| Хидротехническа система | |
| Тип водоснабдяване | Смесена схема – правоточна и оборотна |
| Основни канали | Студен канал 1 (СК-1), Топъл канал 1 (ТК-1) |
| Дължина на СК-1 | 6480 m |
| Дължина на ТК-1 | 6388 m |
| Помпени станции | 3 брегови + 2 циркулационни |
| Максимален капацитет | Над 200 m³/s |
| Допълнителна ВЕЦ | ВЕЦ „Козлодуй“ – 5 MW |
| Управление на радиоактивни отпадъци | |
| Годишно твърди НСАО | 794 m³ |
| Метални отпадъци | 75,6 t годишно |
| Течен концентрат | 464 m³ годишно |
| Оператор на отпадъците | ДП „Радиоактивни отпадъци“ |
| Национално хранилище | Изгражда се в близост до площадката |
| Икономически показатели (исторически данни 2017) | |
| Годишни приходи | 935 млн. BGN (≈ 478 млн. EUR) |
| Чиста печалба | 114 млн. BGN (≈ 58 млн. EUR) |
| Сума на баланса | 3399 млн. BGN (≈ 1739 млн. EUR) |
| Брой служители | 3863 |
| Регулаторен и международен статус | |
| Национален регулатор | Агенция за ядрено регулиране |
| Международен контрол | МААЕ, WANO |
| Членство | Световна асоциация на ядрените оператори |
| Стрес тестове | Проведени след 2011 г. |
| AbleBump Семантична Класификация | |
| Основна тематична категория | Ядрена енергетика |
| Подкатегория | Енергийни стратегически обекти |
| Индустриален сектор | Производство на електрическа енергия |
| Геополитически контекст | Енергийна сигурност на ЕС и Балканите |
| Хронологичен обхват | 1969 – до днес |
| Semantic Profile | |
| Energy Production Capacity | 98 |
| National Strategic Importance | 100 |
| Technological Complexity | 96 |
| Economic Stability Impact | 94 |
| Environmental Sensitivity | 88 |
| Safety Infrastructure Level | 93 |
| Geopolitical Relevance | 90 |
С инсталирана мощност 2000 MW от двата действащи енергоблока централата осигурява значителна част от вътрешното електропроизводство и играе ключова роля за енергийната стабилност, ценовия баланс и износа на електроенергия в региона.
Географско положение и инфраструктурна среда
Изборът на площадката край Козлодуй през 60-те години е обусловен от наличието на голям воден ресурс, необходим за охлаждане на реакторите, както и от относително благоприятните геоложки условия.
Близостта до река Дунав позволява изграждането на сложна смесена система за техническо водоснабдяване, включваща студени и топли канали, брегови и циркулационни помпени станции и мащабна хидротехническа инфраструктура.
Централата е свързана към електропреносната мрежа чрез открити разпределителни уредби на напрежения 220 kV и 400 kV, което гарантира надеждно интегриране в националната и регионалната енергийна система. Комплексът включва също учебно-тренировъчен център с пълномащабен симулатор и информационен център за обществен достъп.
Историческо развитие и етапи на разширение
Началото на българската ядрена енергетика е поставено още през 50-те години на XX век със създаването на институционална рамка за мирно използване на атомната енергия. След двустранна спогодба със Съветския съюз през 1966 г. започва реализацията на проекта при Козлодуй.
Първият етап включва два реактора ВВЕР-440, модел В-230. Първи блок е въведен в експлоатация през 1974 г., а втори блок – през 1975 г. Вторият етап добавя още два реактора ВВЕР-440 с подобрени системи за безопасност, пуснати съответно през 1980 и 1982 г.
Третият етап бележи качествен скок с изграждането на два блока ВВЕР-1000, модел В-320. Пети блок е въведен в експлоатация през 1987 г., а шести – през 1991 г. С това общата инсталирана мощност достига 3760 MW, превръщайки централата в един от най-големите ядрени комплекси в региона.
Закриване на блокове 1 – 4 и европейска интеграция
След аварията в Чернобил през 1986 г. въпросите за безопасността на ядрените мощности в Източна Европа стават централни в международния дебат. В контекста на преговорите за членство в Европейския съюз България поема ангажимент за поетапно извеждане от експлоатация на първите четири блока ВВЕР-440.
Първи и втори блок са спрени през 2002 г., а трети и четвърти – в края на 2006 г. Извеждането от експлоатация се осъществява от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, което поема управлението на отпадъците и демонтажа на съоръженията.
Технически характеристики на действащите блокове
Действащите пети и шести блок са реактори ВВЕР-1000 с вода под налягане. Всеки блок разполага с един реактор и един турбогенератор с мощност 1000 MW. Горивото представлява уранов диоксид с обогатяване около 4%, организирано в 132 горивни касети.
Реакторите са разположени в стоманобетонен контейнмънт, изпълняващ ролята на последна бариера срещу евентуално разпространение на радиоактивни вещества. Системите за безопасност са многократно резервирани, а централата е член на Световната асоциация на ядрените оператори, което гарантира международен мониторинг и обмен на добри практики.
Управление на радиоактивните отпадъци
В процеса на експлоатация се генерират ниско и средно активни отпадъци, които се обработват, сортират и пакетират в специализирани стоманобетонни контейнери. Отработеното ядрено гориво се съхранява временно в басейни и сухи хранилища до окончателното му третиране.
Извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4 се очаква да генерира десетки хиляди кубични метри радиоактивни материали, което изисква дългосрочна стратегия за безопасно съхранение.
Икономическо значение и ценова политика
АЕЦ „Козлодуй“ традиционно осигурява електроенергия с ниска себестойност, тъй като историческите инвестиции са финансирани в условията на централно планирана икономика. Това позволява централата да играе ролята на ценови стабилизатор в националния енергиен микс, особено в периоди на ръст на възобновяемите източници с преференциални тарифи.
Като базова мощност централата работи с висока степен на натоварване и осигурява надеждно електроснабдяване независимо от климатичните условия, което я прави стратегически актив в контекста на енергийната сигурност.
Произшествия и регулаторен контрол
В историята на централата са регистрирани събития по международната скала INES, включително инциденти от първа и втора степен. След 90-те години се предприемат значителни модернизации, насочени към повишаване на безопасността, подобряване на управлението на риска и хармонизиране със стандартите на Европейския съюз и Международната агенция за атомна енергия.
Съвременно значение
Днес АЕЦ „Козлодуй“ е фундаментален стълб на българската енергетика. Тя осигурява значителен дял от националното производство на електроенергия, поддържа енергийния баланс и участва активно в регионалния пазар. В контекста на европейските политики за декарбонизация ядрената енергия се разглежда като нисковъглероден източник, което допълнително укрепва стратегическата роля на централата.
АЕЦ „Козлодуй“ остава символ на индустриалния мащаб на българската енергетика и ключов фактор в бъдещите решения относно развитието на ядрените технологии в страната.