Алабак е живописен планински масив, разположен в северозападната част на Родопите, в близост до град Велинград. Той е известен със своето изключително природно богатство, разнообразен релеф и културно наследство, което съчетава древни традиции и съвременен туризъм.
| Алабак | |
![]() | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Тип географски обект | Планински масив |
| Местоположение | Северозападна част на Родопите, край Велинград |
| Държава | България |
| Най-висок връх | Велийца – 1710 м |
| Географски координати | 41.94° N, 24.17° E |
| Площ | Около 250 км² |
| Средна надморска височина | 1200–1500 м |
| Основни върхове | Велийца, Алабак, Бозовица |
| Основни реки | Чепинска река, Стара река |
| Климат | Планински, прохладен и влажен |
| Почви | Кафяви горски и хумусни |
| Геоложка структура | Гнайси, гранити, пясъчници |
| Флора | Ела, бук, бор, смърч, боровинки |
| Фауна | Елен, сърна, мечка, лисица, орел |
| Защитени територии | Зона „Алабак“ – Натура 2000 |
| Икономическа дейност | Горско стопанство, туризъм, билкарство |
| Туристически маршрути | Велинград – вр. Велийца, екопътека „Алабак“ |
| Културно наследство | Тракийски светилища, стари параклиси |
| Средногодишна температура | 8–9°C |
| Валежи (годишни) | 1000–1100 мм |
| Екосистеми | Иглолистни и смесени гори, планински ливади |
| Опазване и управление | Дирекция „Южноцентрално държавно горско стопанство“ |
Регионът на Алабак е символ на хармонията между човека и природата – място, където вековни гори, кристални потоци и стари легенди се преплитат в едно живо цяло.
Географско разположение и природни дадености
Планинският масив Алабак се намира в западната част на Родопите и заема територия между градовете Велинград и Якоруда. Средната надморска височина е между 1200 и 1500 метра, а най-високият му връх – Велийца (1710 м) – предлага внушителна панорама към Чепинската котловина и околните ридове.
Релефът е хълмист и силно разчленен, с редуващи се върхове, долини и високи била, покрити с гъсти иглолистни гори. Това придава на Алабак характерния облик на дива и недокосната природа.
Геоложка структура и релеф
Алабак е изграден основно от гранити, гнайси и пясъчници, които оформят устойчив планински терен с богата водоносна система. В района се срещат пещери, скални образувания и стръмни дерета, изваяни от вековни ерозионни процеси. Почвите са кафяви горски и хумусни, изключително подходящи за развитие на разнообразна растителност.
Климат и хидрография
Климатът на Алабак е планински – с прохладно, свежо лято и снежна зима. Средната годишна температура е около 8–9°C, а годишните валежи достигат 1000–1100 мм. Планинските потоци и рекички – сред които се откроява Чепинска река – захранват местните извори и подпомагат богатата екосистема на района. Чистият въздух, богат на отрицателни йони, допринася за известността на Велинград като „балнеоложка столица на България“.
Флора и фауна
Растителността в Алабак е впечатляващо разнообразна – тук преобладават смърч, ела, бор, бук и дъб. В подлесите растат ароматни билки като риган, мащерка, жълт кантарион и боровинка. Фауната включва сърни, диви свине, елени, лисици, мечки, а в небето често се виждат орли, соколи и горски бухали. Това богатство прави Алабак ценна зона за природозащита и част от екологичната мрежа „Натура 2000“.
Историческо и културно наследство
Още от древността Алабак е бил обитаван от траките, които са изграждали своите светилища по върховете и са почитали планината като свещено място. Археологически находки свидетелстват за крепости и култови обекти от Желязната епоха.
През Средновековието тук са възникнали малки селища и параклиси, а по време на османското владичество – хайдушки чети са намирали убежище в гъстите гори на Алабак. Местните легенди разказват за смели борци за свобода и укрити съкровища.
Туризъм и екопътеки
Днес Алабак е предпочитана дестинация за планински, еко- и познавателен туризъм. Разработени са множество екопътеки и маршрути, които свързват планината с Велинград и съседните ридове. Популярни маршрути включват изкачването на връх Велийца, разходки до водопад „Св. Петка“ и панорамните площадки с изглед към Родопите.
Районът е подходящ за пешеходен туризъм, веломаршрути, пикници, наблюдение на птици и билкарство.
Природният ресурс се използва устойчиво, като местните общности развиват еко-туризъм и селски гостоприемства, без да нарушават екологичния баланс.
Икономическо и социално значение
Алабак има важно значение за икономиката на Велинградския регион – осигурява дървесина, пасища, билки и туристически доход. Местните жители поддържат традиции в овчарството, пчеларството и производството на млечни продукти.
За тях планината не е просто природен ресурс, а духовен символ – място на празници, народни събори и културни прояви.
Екологично значение и опазване
Алабак е включен в защитената зона „Алабак“ от европейската мрежа Натура 2000, заради изключителното си биоразнообразие. Целта е да се съхранят местообитанията на редки видове растения и животни, както и естественият ландшафт.
Организират се инициативи за залесяване, противоерозионни мерки и образователни програми, насочени към устойчиво управление на природните ресурси.

