България е държава, разположена в югоизточната част на Европа, на Балканския полуостров. Тя е страна с древна история, богата култура и разнообразна природа, съчетаваща планини, равнини, реки и морски бряг.
| България | |
 Знаме |  Герб |
|---|---|
| Девиз: „Съединението прави силата“ | |
| Химн: Мила родино | |
 Местоположение на България | |
 Физическа карта на България | |
| Административни данни | |
| Официално име | Република България (Republic of Bulgaria) |
| Основаване | 681 г. |
| Първо царство | 681 – 1018 г. |
| Второ царство | 1185 – 1396 г. |
| Трета българска държава | от 1878 г. |
| Тип географски обект | Държава |
| Държавно устройство | Парламентарна република |
| Президент | Румен Радев |
| Министър-председател | Росен Желязков |
| Столица | София |
| Официален език | Български |
| Официална азбука | Кирилица |
| Управление | |
| Държавен глава | Президент на Република България |
| Парламент | Народно събрание (еднокамарен, 240 депутати) |
| Информационна таблица | |
| Площ | 110 994 км² |
| Води | 2,16% |
| Население (приблизително) | 6,4 милиона души |
| Гъстота на нас. | 58 души/km² |
| Градско нас. | 73,7% |
| БВП (ППС, 2023) | 218 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 33 976 щ.д. (на 60-о място) |
| БВП (ном., 2023) | 102 млрд. щ.д. (на 68-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 15 854 щ.д. (на 61-во място) |
| ИЧР (2022) | 0,799 (висок) (на 56-о място) |
| Джини (2023) | 37,2 (среден) |
| Прод. на живота | 71,5 години (на 87-о място) |
| Детска смъртност | 7,1/1000 (на 26-о място) |
| Грамотност | 98,2% (на 50-о място) |
| Религия | 64,7 % християнство 9,8 % ислям 0,1 % други 15,9 % нямат или не се самоопределят 9,5 % неустановена |
| Демоним | българин |
| Географски координати на центъра | 42.7° N, 25.5° E |
| Най-висока точка | Връх Мусала – 2925 м |
| Най-ниска точка | Черно море – 0 м |
| Релеф | Разнообразен – равнини, хълмове, планини и долини |
| Основни планини | Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Витоша |
| Основни реки | Дунав, Марица, Искър, Струма, Арда |
| Големи езера | Бургаско, Варненско и Мандренско езеро |
| Климат | Умереноконтинентален с преходно-средиземноморско влияние на юг |
| Средногодишна температура | 10–12°C |
| Средногодишни валежи | 500–800 мм |
| Биологично разнообразие | Над 27% от територията е защитена; богата флора и фауна |
| Природни ресурси | Въглища, мед, цинк, олово, варовик, минерални извори, плодородни почви |
| Административно деление | 28 области и 265 общини |
| Основни градове | София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора |
| Икономика | Отворена, пазарно ориентирана икономика с развита индустрия, земеделие и услуги |
| БВП (приблизително) | 90 млрд. евро |
| Основни икономически отрасли | Машиностроене, енергетика, ИТ, туризъм, селско стопанство, химическа промишленост |
| Валута | Български лев (BGN) |
| Членство в международни организации | ЕС, НАТО, ООН, Съвет на Европа, Световна търговска организация |
| Основни религии | Източноправославно християнство, ислям, католицизъм, протестантство |
| Продължителност на живота | Средно около 74 години |
| Грамотност | Над 98% |
| Урбанизация | Около 73% от населението живее в градовете |
| Туризъм | Морски, зимен, културен, балнео- и еко туризъм |
| ЮНЕСКО обекти | Рилски манастир, Боянска църква, Мадарски конник, Несебър, Пирин, Казанлъшката и Свещарската гробница и др. |
| Национални символи | Трицветно знаме (бяло, зелено, червено), герб с лъв, химн „Мила Родино“ |
| Национален празник | 3 март – Ден на Освобождението |
| Образование | Задължително до 16 години, развита мрежа от университети и академии |
| Култура и изкуство | Богато наследство в литературата, музиката, фолклора и изобразителното изкуство |
| Местоположение | Югоизточна Европа, на Балканския полуостров |
| Граничи с | Румъния (север), Сърбия (запад), Северна Македония (югозапад), Гърция (юг), Турция (югоизток), Черно море (изток) |
| Дължина на границите | 2245 км (вкл. 354 км морска граница) |
| Транспорт и инфраструктура | Добре развита мрежа от пътища, жп линии, морски и въздушни връзки |
| Основни летища | София, Варна, Бургас, Пловдив |
| Регионално значение | Стратегически кръстопът между Европа, Азия и Близкия Изток |
| Средногодишен туристически поток | Над 9 милиона посетители годишно |
| Екологично значение | Богати природни паркове и резервати; 3 биосферни резервата под защита на ЮНЕСКО |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | EET (UTC+2) |
| Лятно време | EEST (UTC+3) |
| Формат на датата | дд.мм.гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | BG |
| Интернет домейн | бг, .bg |
| Телефонен код | +359 |
| ITU префикс | LZA-LZZ |
Република България е член на Европейския съюз, НАТО и редица международни организации, което я превръща в активен участник на европейската и световната сцена. Страната е наследник на една от най-старите държави в Европа, основана през 681 година, която запазва своето име и държавност до днес.
България е земя на контрасти – с древни крепости и модерни градове, с вековни традиции и динамично развитие. Нейната столица София е център на политическия, икономическия и културния живот, а останалите региони предлагат уникални природни богатства и исторически забележителности.
Географско разположение
България се намира в централната част на Балканския полуостров. Граничи с Румъния на север, Сърбия и Северна Македония на запад, Гърция и Турция на юг, а на изток се омива от Черно море. Общата ѝ площ е около 111 000 квадратни километра. Географското ѝ положение е изключително благоприятно – тя е естествена връзка между Европа и Близкия изток, между Средиземно и Черно море.
Релефът е изключително разнообразен: в северната част се простира Дунавската равнина, в центъра – величествената Стара планина, а южната половина е заета от Родопите, Рила и Пирин. Най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 м) в Рила планина.
България разполага с богата хидрографска мрежа – най-голямата река е Дунав, а по-важни вътрешни реки са Марица, Искър, Тунджа и Янтра. Страната има излаз на Черно море с плажна ивица над 350 км, където се намират едни от най-популярните курорти в региона – Златни пясъци, Слънчев бряг, Несебър и Созопол.
Историческо развитие
Историята на България обхваща повече от тринадесет века държавност и културно наследство, което я нарежда сред най-старите държави в Европа, съхранили името и идентичността си от създаването до днес. Територията на днешна България е била населена още от дълбока древност – археологически открития свидетелстват за неолитни и халколитни цивилизации, сред които най-известни са Варненският и Карановският некропол. Тук са се развивали култури, по-стари дори от египетските пирамиди, а регионът на Балканите е бил средище на ранна металургия, земеделие и духовна култура.
През античността по българските земи живеят тракийските племена, които създават могъщи царства като Одриския съюз. Те оставят след себе си впечатляващи гробници и златни съкровища, свидетелстващи за висока степен на художествено и духовно развитие. През I век пр.н.е. тракийските земи стават част от Римската империя, а по-късно – от Византия. През този период се изграждат градове, крепости, пътища и християнски базилики, които и до днес оформят културната карта на страната.
През VII век прабългарите, водени от хан Аспарух, преминават река Дунав и през 681 г. създават Първата българска държава, призната от Византия – събитие, което се смята за официалното начало на българската държавност. Обединението на прабългари и славяни полага основите на единен народ и култура.
През IX век при управлението на хан Борис I България приема християнството като официална религия (864 г.), а цар Симеон Велики превръща държавата в една от най-могъщите сили в средновековна Европа. Това е Златният век на българската култура – време на книжовни школи, разцвет на изкуствата и създаване на кирилицата.
След падането на Първото българско царство под византийска власт (1018 г.) държавността е възстановена през 1185 г. от братята Асен и Петър, които основават Второто българско царство със столица Търново. В този период България преживява нов културен подем, развитие на архитектурата, златарството и книжовността. Град Търново става духовен център, наричан „вторият Константинопол“.
През края на XIV век, след продължителни битки, България попада под османска власт, която трае близо пет века. Това време е белязано от упадък на държавността, но и от запазване на българската вяра, език и традиции чрез монашеските общности и народното творчество.
През XVIII и XIX век започва Българското възраждане – период на културно, просветно и национално пробуждане, който поставя основите на борбата за независимост. Появяват се първите светски училища, печатници и читалища, а революционери като Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски стават символи на свободата.
След Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) България възстановява своята държавност с подписването на Санстефанския мирен договор и последвалия Берлински конгрес, който очертава границите на новата държава. Учредяването на Княжество България (1879 г.) и приемането на Търновската конституция поставят началото на модерна парламентарна монархия.
В началото на XX век България преживява периоди на войни и национални идеали – Балканските войни (1912–1913 г.), Първата и Втората световна война, след които страната се оказва в съветската сфера на влияние. През 1946 г. монархията е премахната и е провъзгласена Народна република България, управлявана от Българската комунистическа партия. През следващите десетилетия страната преминава през индустриализация и социални промени, но и през ограничена политическа свобода.
След 1989 г. България поема по пътя на демокрацията и пазарната икономика. Промените водят до политически и икономически трансформации, а страната постепенно се интегрира в евроатлантическите структури. През 2004 г. България става член на НАТО, а през 2007 г. – на Европейския съюз.
Население и демографски характеристики
Населението на България представлява съчетание от дълбоки исторически корени, културно многообразие и съвременни демографски предизвикателства. Според последните статистически данни, в страната живеят приблизително 6,4 милиона души, което поставя България сред средно населените държави в Европа.
Демографските процеси в последните десетилетия се характеризират с намаляване на броя на населението, застаряване и миграционни движения, които оказват влияние върху социалната и икономическата структура на обществото.
България е държава с утвърдено етническо разнообразие и дългогодишни традиции в съвместното съжителство на различни общности. Основната част от населението – около 85% – се самоопределя като българска етническа група. Освен тях, в страната живеят и турци (около 9%), роми (около 5%), както и малки общности от арменци, евреи, власи, каракачани и други. Тази пъстра етнокултурна картина допринася за богатството на фолклора, традициите, езиците и религиозните практики в страната.
Официалният език в България е българският, който използва кирилица – една от трите официални азбуки в Европейския съюз. Българският език е част от южнославянската езикова група и има дълбока историческа и културна стойност, свързана с делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.
В религиозно отношение, България е предимно православна християнска държава, като Българската православна църква играе важна роля в духовния живот и националната идентичност. Съществуват също мюсюлмански, католически и протестантски общности, които са исторически интегрирани и съжителстват мирно в рамките на религиозната толерантност, характерна за страната.
България е една от държавите в Европа с най-изразен процес на демографско застаряване. Средната възраст на населението е около 45 години, а делът на хората над 65 години надхвърля 22%. В същото време, делът на младите хора под 18 години е под 16%, което поставя акцент върху необходимостта от активни политики за насърчаване на раждаемостта и задържане на младите в страната. Жените представляват около 51,5% от населението, а мъжете – 48,5%, като в градовете се наблюдава по-висока концентрация на население в активна трудова възраст.
България има сравнително висок процент на урбанизация – около 73% от населението живее в градове и големи населени места. Най-гъсто населени са районите около София, Пловдив, Варна и Бургас, докато северозападната и югоизточната част на страната имат по-ниска гъстота на населението.
София – столицата на България – е най-големият град с население от над 1,2 милиона жители, следвана от Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Въпреки урбанизацията, малките населени места и селата продължават да бъдат важна част от националната културна идентичност, макар и засегнати от процеси на обезлюдяване.
Миграцията е един от ключовите фактори, определящи демографската динамика на България през последните десетилетия. От 1990 г. насам се наблюдава отрицателен миграционен баланс, като много българи търсят работа и образование в други европейски държави. В същото време обаче се засилва и процесът на обратна миграция – завръщане на български граждани от чужбина, както и привличане на чуждестранни работници и инвеститори.
България има висока степен на грамотност – над 98% от населението е грамотно, а образованието е достъпно и задължително до 16-годишна възраст. В страната функционират множество университети и висши училища, концентрирани предимно в София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Образователното ниво на населението се повишава, но демографските тенденции – като намаляващ брой ученици и студенти – поставят предизвикателства пред системата.
Въпреки демографските трудности, България запазва своята социална устойчивост чрез силни семейни и общностни връзки. Традиционните празници, народната музика, кухнята и занаятите обединяват различните етнически и религиозни групи. Българското общество остава културно хомогенно, но отворено към европейските ценности и глобалните тенденции.
Основните предизвикателства пред България през XXI век са свързани с намаляващата численост на населението, ниската раждаемост и емиграцията на млади хора. Въпреки това, държавата предприема политики за подкрепа на младите семейства, социални реформи и насърчаване на завръщането на българи от чужбина. Благодарение на тези усилия, както и на стабилната икономика и членството в Европейския съюз, България има потенциал постепенно да стабилизира демографската си структура.
Икономика и бизнес
Икономиката на България е динамична, диверсифицирана и ориентирана към пазарни принципи, като съчетава индустриална традиция, модерни технологии и силен аграрен потенциал. След прехода към пазарна икономика в началото на 90-те години, страната извършва дълбоки структурни реформи, които я превръщат в стабилен и конкурентен член на Европейския съюз. Днес България се отличава със стратегическо географско положение между Европа и Азия, което я прави важен логистичен и търговски център в Югоизточна Европа.
Българската икономика се базира на три основни сектора – индустрия, услуги и земеделие. Секторът на услугите представлява най-голям дял от БВП – над 65%, като включва търговия, транспорт, туризъм, финанси и информационни технологии. Индустрията допринася с около 25–28% и обхваща машиностроене, електроника, автомобилни компоненти, металургия, фармацевтика и енергетика.
Земеделието, макар и с по-малък относителен дял (около 5–7%), запазва стратегическо значение чрез производството на зърно, плодове, зеленчуци, вино, тютюн и розово масло – емблематичен продукт за страната.
През последното десетилетие България поддържа стабилен икономически растеж, подкрепен от европейски инвестиции, износ и туризъм. Брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на над 90 милиарда евро, като средният годишен растеж варира между 2,5% и 3,5%.
Страната е известна с ниските данъчни ставки – корпоративният данък е 10%, което е едно от най-ниските нива в Европейския съюз. Това я прави атрактивна дестинация за чуждестранни инвестиции, особено в индустриалните зони около София, Пловдив и Бургас.
Индустрия – България притежава стабилно индустриално производство, базирано на традиции от времето на социалистическата индустриализация. Основни направления са машиностроенето, производството на автомобилни компоненти, електроника, металургия, химическа промишленост и текстил. Развиват се и нови високотехнологични отрасли – роботика, биотехнологии и зелена енергия.
Земеделие и хранителна промишленост – България е един от най-старите земеделски региони в Европа. Климатът и почвеното разнообразие позволяват отглеждането на пшеница, слънчоглед, царевица, лавандула и трайни насаждения. Южна България е известна с лозарството и винопроизводството, а Розовата долина – с производството на розово масло, което заема водещо място на световния пазар.
Енергетика – България е ключов енергиен център на Балканите. Осигурява около 35% от електроенергията си от АЕЦ „Козлодуй“, притежава добре развита мрежа от ТЕЦ и ВЕЦ мощности и активно развива възобновяеми енергийни източници – вятърни, слънчеви и водни централи. Страната има стратегическо значение като транзитен коридор за природен газ и нефт.
Информационни технологии и аутсорсинг – През последните години България се превърна в технологичен хъб на Балканите. София, Пловдив и Варна са водещи центрове на IT индустрията, като страната се нарежда сред първите в Европа по брой IT специалисти на глава от населението. Секторът на бизнес услугите и аутсорсинга (BPO и ITO) е един от най-бързо растящите, привличайки международни компании в областта на програмирането, киберсигурността и финансовите услуги.
Туризмът е важен икономически двигател и основен източник на приходи. България предлага изключително разнообразие – морски туризъм по Черноморието, зимен туризъм в планините Рила, Пирин и Родопите, балнео- и спа курорти, както и културно-исторически маршрути.
Популярни дестинации са Слънчев бряг, Златни пясъци, Боровец, Банско, Велинград и Пловдив. През последните години се развива и селският и еко туризъм, който привлича посетители с автентична кухня, архитектура и традиции.
България има отворена икономика, като Европейският съюз е основният ѝ търговски партньор – над 70% от износа е насочен към страни като Германия, Италия, Румъния и Гърция. Основните изнасяни стоки са машини, електрооборудване, зърно, фармацевтични продукти и минерални суровини. Вносът се състои главно от енергийни ресурси, транспортни средства, химикали и храни.
България предлага благоприятна бизнес среда, съчетаваща стратегическо разположение, достъп до европейския пазар, квалифицирана работна сила и стабилна финансова политика. През последните години се наблюдава увеличение на чуждестранните инвестиции в сектори като автомобилната индустрия, логистика, IT и недвижими имоти. Държавата развива мрежа от индустриални зони и технологични паркове, като „София Тех Парк“ и зоните в Пловдив и Бургас, които стимулират предприемачеството и иновациите.
България разполага със стабилна банкова система, контролирана от Българската народна банка. Националната валута – български лев (BGN) – е обвързана с еврото чрез валутен борд от 1997 г., което гарантира финансовата стабилност и ниската инфлация. Страната се подготвя за присъединяване към еврозоната, очаквано през следващите години.
Малкият и средният бизнес (МСП) е гръбнакът на българската икономика, като представлява над 99% от всички предприятия и осигурява повече от две трети от заетостта. Развиват се предприемачески инициативи, иновации, стартиращи компании и социални предприятия, подкрепяни от национални и европейски програми.
Икономическото развитие на България е неравномерно разпределено. Най-големи икономически центрове са София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, докато Северозападна България остава сред най-слабо развитите райони в ЕС. Европейските структурни фондове играят важна роля в намаляването на тези различия чрез инвестиции в инфраструктура, образование и иновации.
Образование и култура
България притежава дълбоки традиции в областта на образованието и културата, които са сред най-съществените белези на нейната национална идентичност. От създаването на писмеността от светите братя Кирил и Методий и техните ученици, през развитието на средновековните книжовни школи, до съвременната образователна система и културни институции, страната утвърждава ролята си като духовен център на славянската писменост и култура.
Системата на образованието в България е изградена върху принципите на достъпност, приемственост и високо качество. Тя обхваща няколко равнища – предучилищно, основно, средно и висше образование, като държавата гарантира безплатно обучение в държавните училища до завършване на среден курс.
Предучилищното образование (за деца от 3 до 6 години) има задължителен характер от 5-годишна възраст и осигурява първите стъпки в социализацията и ранното обучение. Основното образование продължава до VII клас и включва фундаментални дисциплини – български език и литература, математика, природни науки и история.
Средното образование е разделено на общообразователно и професионално, като в страната функционират стотици професионални гимназии, предлагащи обучение в области като технологии, изкуства, туризъм и икономика.
България разполага с добре развита мрежа от университети, академии и научни институти, концентрирани главно в София, Пловдив, Варна, Русе и Велико Търново. Сред най-престижните висши учебни заведения са: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – най-старият и водещ университет в страната;
Технически университет – София и Химикотехнологичен и металургичен университет – центрове за инженерно и технологично обучение; Медицински университети в София, Пловдив, Варна и Плевен – признати за висок стандарт на медицинско образование; Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – известни с хуманитарни и педагогически програми.
Научните изследвания са организирани в Българската академия на науките (БАН) – водещ научен център, основан през 1869 г., и в университетските лаборатории. Страната има традиции в областта на математиката, физиката, медицината, кибернетиката, земеделието и информационните технологии. Български учени участват активно в международни програми на Европейския съюз и в проекти към Европейската космическа агенция.
През последните години България активно модернизира образователната си система чрез дигитални технологии, дистанционно обучение и иновационни училища. Внедряват се електронни платформи, STEM кабинети и програми за дигитална грамотност. Висшите училища развиват партньорства с частния сектор, което стимулира научните изследвания и стартиращите компании.
България е страна с хилядолетна културна история, която съчетава тракийско, славянско, византийско и османско влияние, превърнали я в кръстопът на цивилизации. Културното наследство включва паметници от различни епохи – тракийски гробници, средновековни крепости, църкви, манастири и възрожденски градове.
В страната са включени 10 обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, сред които: Боянската църква – шедьовър на средновековното изкуство; Мадарският конник – уникален релеф от VIII век; Тракийската гробница в Казанлък и Свещарската гробница; Рилският манастир – духовен символ на българската нация; Старинният град Несебър и Национален парк Пирин.
Българската литература има дълбоки корени, датиращи от Златния век на Симеон Велики, когато са създадени първите преводи и оригинални произведения на старобългарски език. През Възраждането литературата става двигател на националното съзнание, а автори като Паисий Хилендарски, Христо Ботев и Иван Вазов полагат основите на модерната българска словесност. В съвременната епоха творци като Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов, Блага Димитрова и Георги Господинов разширяват българската литература с хуманистични и философски теми.
Музиката и сценичните изкуства са също дълбоко вплетени в културната тъкан на страната. България е известна със своя народен фолклор, полифонични песни и ритми, признати в целия свят – особено чрез хор „Мистерията на българските гласове“. Класическата музика има силно присъствие с композитори като Панчо Владигеров и Марин Големинов, както и с националните опери в София, Варна и Пловдив.
Театърът, киното и визуалните изкуства се развиват активно – в страната ежегодно се провеждат фестивали като София Филм Фест, Аполония, Варненско лято и Бургас и морето, които утвърждават България като център на културния обмен на Балканите.
Фолклорът е неизменна част от българската култура. В различните етнографски области се срещат уникални обичаи, носии, музика и танци, запазени през вековете. Сред най-популярните са нестинарството, вписано в нематериалното наследство на ЮНЕСКО, кукерските игри, коледарските песни, както и традиционните български празници – Баба Марта, Лазаровден, Гергьовден и Сирни заговезни. Тези обичаи продължават да се почитат и днес, превръщайки се в мост между миналото и настоящето.
България разполага с широка мрежа от музеи, галерии, читалища и библиотеки, които съхраняват и популяризират националното наследство. Националният исторически музей, Националната художествена галерия и Археологическият музей в София са сред водещите културни центрове на страната. В последните години се развива и съвременното изкуство – фотография, дизайн, дигитални инсталации и кино, като все повече български артисти получават международно признание.
Културната идентичност на България се основава на съчетанието между древност и модерност. Страната е призната за родина на кирилицата, която се използва от над 250 милиона души по света. България активно участва в международни културни програми на ЕС, ЮНЕСКО и Съвета на Европа, като популяризира своето наследство чрез изложби, концерти и фестивали по целия свят.