Българската фондова борса представлява централната инфраструктура на капиталовия пазар в България и е единствената лицензирана и действаща фондова борса в страната.
| Акция | Цена | Промяна | Обем |
|---|---|---|---|
| EXPAT Bulgaria SOFIX – BGX | 1,490 | +0,022 (1,50%) | 0 |
| Elana Agrocredit – EAC | 1,050 | 0,000 (0,00%) | 1 |
| Tchaikapharma – THQM | 18,000 | +0,100 (0,56%) | 27 |
| Agria Group Holding AD – AGH | 13,900 | 0,000 (0,00%) | 2 |
| Holding Nov Vek AD – HNVK | 20,400 | -1,600 (-7,27%) | 0 |
| CB Texim Bank AD – TXIM | 3,500 | 0,000 (0,00%) | 0 |
| Sila Holding AD – HSI | 3,160 | 0,000 (0,00%) | 0 |
| Chimimport AD – CHIM | 0,700 | +0,010 (1,45%) | 3 |
| Bulgarian Real Estate – BREF | 5,150 | 0,000 (0,00%) | 1 |
| Rodna Zemya Holding AD – HRZ | 3,180 | 0,000 (0,00%) | 4 |
| Sopharma Trading AD – SFT | 5,650 | +0,050 (0,89%) | 0 |
| Doverie United – DUH | 9,280 | +0,040 (0,43%) | 0 |
| Stara Planina Hold AD – SPH | 9,500 | 0,000 (0,00%) | 0 |
| Central Co Bank – CCB | 1,700 | 0,000 (0,00%) | 4 |
| Advance Terafun – ATER | 2,620 | -0,070 (-2,60%) | 10 |
| Holding Varna AD – HVAR | 48,200 | +0,200 (0,42%) | 0 |
| Velgraf Asset – VAM | 5,050 | +0,050 (1,00%) | 28 |
| M+S Hydraulic AD – MSH | 9,900 | -0,200 (-1,98%) | 0 |
| Eurohold Bulgaria AD – EUBG | 1,890 | -0,020 (-1,05%) | 2 |
| CB First Investment Bank AD – FIB | 5,000 | -0,080 (-1,57%) | 0 |
| Shelly AD – SLYG | 55,600 | -1,000 (-1,77%) | 0 |
| Българска фондова борса | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Официално име | „Българска фондова борса – София“ АД |
| Съкратено наименование | Българска фондова борса, БФБ, Bulgarian Stock Exchange (BSE) |
| Тип институция | Оператор на регулиран пазар на финансови инструменти (фондова борса) |
| Основна дейност | Организиране и поддържане на регулиран пазар на акции, облигации, дялове на дружества със специална инвестиционна цел, ETF и други финансови инструменти |
| Държава | Република България |
| Град седалище | София |
| Адрес на управление | гр. София, ул. „Три уши“ № 6 |
| Година на създаване (съвременна борса) | 1991 г. |
| Исторически предшественик | Софийска фондова борса (1914–1947 г.) |
| Правна форма | Публично акционерно дружество |
| Основен собственик | Държавата чрез Министерството на финансите |
| Приблизителен държавен дял | Около 50–51% от капитала |
| Борсов код на дружеството | BSE (акции на БФБ, търгувани на самата борса) |
| Регулаторен орган | Комисия за финансов надзор (КФН) |
| Основно приложимо законодателство | Закон за пазарите на финансови инструменти, Закон за публичното предлагане на ценни книжа и свързани подзаконови актове |
| Основна валута на търговия | Български лев (BGN) |
| Работно време на пазара | Предпазарна сесия, редовна търговия и следпазарна сесия в работни дни (без официални празници) |
| Основни пазари | BSE Main Market, BaSE Alternative Market |
| Специализирани платформи | Пазар beam за МСП, BSE International (MTF), платформа за заемане на финансови инструменти |
| Сегменти на основния пазар | Premium Segment, Standard Equity сегменти, сегменти за облигации и дружества със специална инвестиционна цел |
| Основни борсови индекси | SOFIX, BGBX40, BGTR30, BGREIT, CGIX, beamX |
| Брой листвани дружества на регулирания пазар (ок.) | Около 80 емитента на акции (2024 г.) |
| Общ брой листвани емитенти | Над сто емитента на различни видове ценни книжа, включително дружества със специална инвестиционна цел и облигации |
| Членство в международни организации | Пълноправен член на Федерацията на европейските борси (FESE), партньорска борса по инициативата за устойчиви борси (SSE) |
| Пазарна капитализация | Десетки милиарди лева в зависимост от текущите пазарни цени (приблизителен диапазон) |
| Годишен оборот (ориентир) | Около 975 млн. лв. за 2024 г., с ръст спрямо предходната година |
| Основни търгувани инструменти | Акции, корпоративни и държавни облигации, дялове на REIT, борсово търгувани фондове, структурирани продукти |
| Клиринг и сетълмент | Чрез Централен депозитар АД и свързани инфраструктури |
| Технологична платформа | Електронна система за търговия, съвместима с европейските стандарти за борсова търговия |
| Участници – посредници | Инвестиционни посредници и банки – членове на борсата |
| Основни групи инвеститори | Индивидуални инвеститори, пенсионни и взаимни фондове, застрахователни дружества, компании и институционални инвеститори |
| Образователни инициативи | Обучения, семинари, събития и партньорства с университети за повишаване на финансовата грамотност |
| ESG и устойчиви финанси | Участие в международни инициативи за устойчиви борси и насърчаване на ESG практиките |
| Стратегически приоритети | Повишаване на ликвидността, привличане на нови емитенти, развитие на пазара beam и по-дълбока европейска интеграция |
Тя изпълнява ролята на организиран пазар, където се сключват сделки с акции, облигации, дялове на дружества със специална инвестиционна цел, борсово търгувани фондове и други финансови инструменти.
Като регулиран пазар Българската фондова борса осигурява стандартизирани правила за търговия, прозрачност на цените, равнопоставен достъп за участниците и защита на инвеститорите. В съвременната финансова система тя е ключов механизъм за мобилизиране на спестяванията на домакинствата и институционалните инвеститори и превръщането им в дългосрочен капитал за компаниите и държавата.
Историческо развитие на капиталовия пазар в България
За да се разбере ролята на Българската фондова борса, е важно да се погледне по-широкият исторически контекст. Първата модерна българска борса е Софийската стоково-ценна борса, създадена с царски указ през 1914 г., като фактическият борсов търговски живот започва през 1918 г.
В периода между двете световни войни броят на листваните компании нараства, а през 30-те години пазарът достига относителна зрялост с десетки търгувани дружества и стабилен обем на сделките. След установяването на социалистическата система след Втората световна война капиталовият пазар е практически ликвидиран.
С национализацията на банковия и корпоративния сектор борсовата търговия става излишна и през 1947 г. старият борсов институт е официално закрит. В продължение на десетилетия в България не съществува фондов пазар в класическия смисъл, а финансирането на предприятията се осъществява централизирано чрез държавния план.
Преходът към пазарна икономика след 1989 г. налага възстановяване на капиталовия пазар. В началото на 90-те години възникват множество регионални борси и търговски платформи, но те работят в условия на фрагментация и слаба регулация.
Това води до приемането на специално законодателство за ценните книжа и до обединяване на отделните борси в единен национален пазар, което поставя основите на съвременната Българска фондова борса.
Създаване и институционален профил на Българска фондова борса
Съвременната Българска фондова борса в настоящия ѝ вид е учредена през 1991 г. като акционерно дружество, а впоследствие, чрез поредица от реорганизации и обединения, се превръща в единствената национална фондова борса.
Официалното ѝ наименование „Българска фондова борса – София“ АД отразява и местоположението, и институционалния ѝ статус като дружество, организиращо и управляващо регулиран пазар на финансови инструменти.
Седалището на борсата се намира в София, на ул. „Три уши“ № 6, в близост до основните финансови и административни институции на държавата. Това физическо присъствие е допълнено от изцяло електронна инфраструктура за дистанционна търговия, така че участниците могат да подават поръчки от всяка точка на света чрез своите инвестиционни посредници.
От гледна точка на собственост Българската фондова борса е публично дружество, чиито акции са листвани на самата борса под кода BSE. Мажоритарен собственик е държавата чрез Министерството на финансите, което държи около половината от капитала, докато останалата част е в ръцете на институционални и индивидуални инвеститори.
Този модел съчетава публичен контрол върху ключова пазарна инфраструктура и участие на частния сектор.
Правна рамка и регулация
Българската фондова борса функционира като регулиран пазар въз основа на лиценз, издаден от Комисията за финансов надзор – независимият надзорен орган, отговарящ за капиталовия, застрахователния и пенсионно-осигурителния пазар.
Правната рамка стъпва върху Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и множество подзаконови актове, които транспонират европейските директиви MiFID, MiFIR, MAR и други елементи от европейската регулаторна рамка.
На ниво вътрешна организация борсата работи по собствен Устав и комплект от Правила и регламенти, които уреждат членството, листинга на инструменти, търговията, управлението на риска, надзора над търговията и разрешаването на спорове.
Чрез тези правила се дефинират критериите за допускане на емитенти, задълженията за оповестяване на информация, процедурите при корпоративни събития и механизмите за защита при извънредни пазарни ситуации.
Пазарна структура и сегменти
Пазарната структура на Българската фондова борса е изградена така, че да отразява различната степен на зрялост, ликвидност и прозрачност на отделните инструменти и емитенти. Регулираният пазар включва два основни пазара – BSE Main Market и BaSE Alternative Market.
На основния пазар се търгуват по-големите и ликвидни дружества, докато алтернативният пазар предоставя по-гъвкава среда за по-малки компании и емитенти с по-кратка история. В рамките на основния пазар са обособени сегменти, като Premium Segment за емитенти, които отговарят на по-високи изисквания за свободно търгуем капитал, ликвидност и информационна прозрачност.
Наред с него съществуват Standard сегмент за останалите емитенти, специални сегменти за дружества със специална инвестиционна цел и за облигации, както и платформа за заемане на финансови инструменти.
Към борсата функционират и допълнителни пазари и платформи, като многостранната търговска система BSE International и пазара beam, насочен към малки и средни растящи компании с потенциал за бързо развитие. Чрез тези структури борсата се стреми да покрие широк спектър от потребности – от големи емитенти и институционални инвеститори до иновативни фирми в ранен етап на развитие.
Борсови индекси и пазарни показатели
Индексите на Българската фондова борса са основни ориентири за състоянието на пазара. Водещият бенчмарк е SOFIX – първият официален борсов индекс у нас, създаден през 2000 г. Той проследява цената на най-ликвидните и представителни компании, търгувани на борсата, и служи като индикатор за общото представяне на сините чипове.
Освен SOFIX борсата поддържа и други индекси, които отразяват различни сегменти на пазара. Индексът BGBX40 включва по-широк кръг от компании и дава по-комплексна картина на пазара на акции. BGTR30 е равнопретеглен индекс на 30 компании, който намалява влиянието на най-големите емитенти.
BGREIT е специализиран индекс за дружествата със специална инвестиционна цел в недвижими имоти, а CGIX следи компаниите с най-добри показатели по корпоративно управление. В по-ново време към тази гама се добавя и индексът beamX, който обхваща компании, листвани на пазара beam за растеж.
Индексите не само служат като ориентир за инвеститорите, но и като основа за структуриране на пасивни инвестиционни продукти. Върху SOFIX, например, е базиран първият български борсово търгуван фонд, което допълнително увеличава видимостта и значението на индекса както за местните, така и за чуждестранните инвеститори.
Участници на пазара и механизми на търговия
Участниците на Българската фондова борса могат да се разделят условно на три основни групи. Първата включва емитентите – публичните компании, дружества със специална инвестиционна цел, държавата и общините, когато предлагат облигации, както и емитентите на структурирани продукти и борсово търгувани фондове.
Втората група са инвестиционните посредници и банките – членове на борсата, които имат право да подават поръчки в търговската система и да сключват сделки от името на своите клиенти или за собствена сметка. Третата група са инвеститорите – индивидуални и институционални, включително пенсионни и взаимни фондове, застрахователни дружества и корпоративни инвеститори.
Търговията се осъществява изцяло електронно чрез модерна платформа, съвместима със стандартите на водещи европейски борси.
Работният ден на борсата е разделен на предпазарна сесия, редовна търговия и следпазарна фаза, като в рамките на редовната сесия се използват механизми на аукцион и непрекъсната търговия. Инвеститорите подават различни типове поръчки – лимитирани, пазарни, айсберг, стоп поръчки и други, а системата осигурява прозрачен ордербук и реалновремеви котировки.
Клиринговите и сетълментни операции се извършват основно чрез Централен депозитар АД, който води регистрите на ценните книжа и осигурява прехвърлянето на собствеността и плащанията при сключени сделки. Така се гарантира, че всяка борсова транзакция е подкрепена от надеждна инфраструктура за разплащане и съхранение на активите.
Икономическа роля и значение за българската икономика
Икономическата роля на Българската фондова борса далеч надхвърля рамките на ежедневните борсови котировки. Тя е ключов канал за дългосрочно финансиране на бизнеса, алтернатива на банковото кредитиране и инструмент за диверсификация на източниците на капитал.
Компаниите, които се листват на борсата, получават достъп до широк кръг инвеститори, възможност за набиране на средства чрез емисии на акции и облигации и по-висок публичен профил.
За икономиката като цяло борсата изпълнява функцията на механизъм за ценообразуване на корпоративния риск, за сигнализиране на очакванията на инвеститорите и за преразпределение на капитала към по-ефективни предприятия.
Чрез борсовите индекси и статистика за оборотите тя служи и като индикатор за общия инвестиционен климат в страната. Същевременно борсата има и важна институционална роля в регионален и европейски контекст, тъй като интегрира българския пазар в общия капиталов пазар на Европейския съюз, включително чрез сътрудничество с международни организации и други борси.
Ликвидност, обороти и пазарни тенденции
Ликвидността на Българската фондова борса традиционно е по-ниска в сравнение с големите западноевропейски пазари, но през последните години се наблюдават периоди на значителен ръст на оборотите.
По официални данни годишният оборот на борсата за 2024 г. достига около 975 млн. лв., което представлява увеличение с приблизително една четвърт спрямо 2023 г. Това подобрение се дължи както на повишен интерес към акциите, така и на активност в други сегменти като облигации и дружества със специална инвестиционна цел.
Броят на листваните дружества на регулирания пазар се е свил значително спрямо масовата приватизация в края на 90-те години, но към 2024 г. все още около 80 емитента на акции се търгуват на основния пазар, докато общият брой публични компании и емитенти на различни видове инструменти остава чувствително по-голям.
Тази консолидация отразява процеса на преструктуриране на икономиката и отпадането на неактивни или малко ликвидни дружества от борсовия екран. В последните години особено внимание привличат високотехнологични компании, дружества в секторите на ИТ, индустриална автоматизация и недвижими имоти, както и компаниите от пазара beam.
Това постепенно променя профила на борсата от наследената структура на постприватизационни холдинги към по-съвременен пазар с растящ дял на иновативни фирми.
Международна интеграция и членство в професионални организации
Българската фондова борса е пълноправен член на Федерацията на европейските борси (FESE), както и партньорска борса в рамките на инициативата на ООН за устойчиви борси (Sustainable Stock Exchanges Initiative).
Това членство включва участие в работни групи по регулации, устойчиви финанси, технологични стандарти и киберсигурност, както и ангажименти за насърчаване на устойчивото корпоративно управление и ESG практиките.
През годините борсата развива и двустранни партньорства с други европейски борси, включително сътрудничество по линия на търговски платформи, споделени технологии за електронна търговия и общи инициативи за привличане на инвеститори.
В по-нов период Българската фондова борса участва в европейски проекти за създаване на обща платформа за консолидирана лента на котировките, което е част от усилията за изграждане на Съюз на капиталовите пазари в ЕС.
Образование, инвестиционна култура и защита на инвеститорите
Една от дългосрочните задачи на Българската фондова борса е да подпомага повишаването на финансовата грамотност и инвестиционната култура в обществото. Борсата организира обучения, семинари и събития в сътрудничество с университети, професионални организации и държавни институции.
Тези инициативи имат за цел да обяснят основите на инвестирането, рисковете и възможностите на капиталовия пазар и да направят борсовата търговия по-достъпна за гражданите.
Заедно с Комисията за финансов надзор и Централния депозитар борсата участва в изграждането на механизми за защита на инвеститорите, включително чрез изисквания за разкриване на информация, правила против злоупотреби на пазара, системи за наблюдение на търговията и санкции при манипулации и вътрешна информация.
По този начин се укрепва доверието в пазара и се намалява асиметрията на информация между емитенти и инвеститори.
Предизвикателства и перспективи за развитие
Въпреки институционално утвърдената си позиция Българската фондова борса се изправя пред редица предизвикателства. Сред тях са относително ограничената ликвидност, ниският дял на индивидуалните инвеститори, конкуренцията от алтернативни форми на финансиране и сравнително малкият мащаб на българската икономика.
Всички тези фактори ограничават обема на търговията и броя на новите листинги, особено в сравнение с по-развитите борси в региона.
В същото време се очертават и значителни възможности за растеж. Потенциалните посоки включват разширяване на пазара beam за малки и средни предприятия, развитие на зелени и устойчиви финансови инструменти, по-активно участие в европейски инициативи за консолидиране на капиталовите пазари и задълбочаване на отношенията с институционални инвеститори, включително пенсионни фондове и международни управляващи дружества.
Партньорства с институции като Българската банка за развитие и създаването на специализирани фондове за листвани компании могат допълнително да активизират интереса на бизнеса към борсово финансиране.
В дългосрочен план трайното повишаване на финансовата грамотност, цифровизацията на услугите, развитието на нови пазарни сегменти и интеграцията в европейската пазарна инфраструктура ще определят бъдещата роля на Българската фондова борса като ключов стълб на българската икономика и важен елемент от капиталовия пейзаж на региона.