Бяла мура (Pinus peuce), известна още като „петигодишна мура“ или „македонска борина“, е едно от най-внушителните и ценни иглолистни дървета в България и Балканския полуостров.
| Бяла мура | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Pinus peuce |
| Българско наименование | Бяла мура |
| Таксономичен ранг | Вид |
| Домейн | Eukaryota |
| Царство | Plantae |
| Отдел | Pinophyta |
| Клас | Pinopsida |
| Разред | Pinales |
| Семейство | Pinaceae |
| Род | Pinus |
| Подсекция | Strobus |
| Подвидове | Няма признати подвидове, но има географски варианти |
| Разпространение | Балкани – България, Северна Македония, Гърция, Сърбия |
| Срещаемост в България | Рила, Пирин, Централен Балкан, Родопи |
| Среда на обитание | Субалпийски пояси, иглолистни гори |
| Надморска височина | 1300 – 2200 м |
| Максимална височина | 35 м |
| Дебелина на ствола | До 1.5 м |
| Кора | Тъмносиво-кафява, напукана |
| Игли | В снопчета по 5 |
| Шишарки | Дължина 8–12 см |
| Семена | Крилообразни, разпространяват се с вятъра |
| Продължителност на живота | До 1000+ години |
| Роля в екосистемата | Стабилизира почвата, регулира фауната и флората |
| Екологично значение | Вид с ключова екосистемна функция |
| Размножаване | Семенно – двугодишен цикъл на шишарките |
| Ниво на заплаха | Не е критично застрашена, но е закриляна |
| Климатична адаптация | Устойчив на студ, снежни бури, бедни почви |
| Природозащитен статус | Защитен вид, включен в Натура 2000 |
| Тип фотосинтеза | C3 |
| Научна дисциплина | Дендрология, ботаника, лесовъдство |
| Икономическо значение | Дървообработка, занаятчийство |
| Символика | Устойчивост, древност, национално наследство |
| Основни заплахи | Климатични промени, пожари, сеч |
| Опазване | В резервати, паркове, Международни списъци |
| Интересни факти | Байкушевата мура е над 1300 г. – една от най-старите в Европа |
Този древен вид, обитател на високопланинските гори, е реликт от ледниковия период и е оцелял във времето благодарение на своята издръжливост и забележителна приспособимост.
Среща се в страните от Централните Балкани, със значими популации в Рила, Пирин и Родопите, където формите на високопланинския релеф и специфичните климатични условия създават идеална среда за развитието му.
Едно от най-старите и величествени дървета в България – Байкушевата мура в Пирин – принадлежи на този вид и е на приблизително 1300 години. Това поставя бялата мура сред най-дълголетните видове в страната и символ на устойчивостта, заложена в природата на Балканите.
Ботаническа характеристика
Pinus peuce е вечнозелено иглолистно дърво от семейство Pinaceae. Характерният му облик се отличава с висока, правостояща цилиндрична корона, която в младостта си е по-тясна и конусовидна, а с възрастта се разширява и заобля.
Бялата мура достига височина от 25 до 35 метра, а дебелината на ствола ѝ може да надхвърли 1,5 метра в диаметър. Кората е тъмносиво-кафява, плитко напукана, придаваща старинен вид на по-възрастните дървета.
Името „петигодишна мура“ идва от начина, по който игличките ѝ са разположени – в снопчета от по пет. Те са зелени, леко синкавеещи, с дължина около 6–10 см, гъвкави и с лека лъскавина. Шишарките са яйцевидни, дълги от 8 до 12 см, и узряват за две години.
Семената са с малки крилца, което подпомага разпространението им посредством вятъра. Бялата мура е близка до други петигодишни борове като кедровите видове, но има уникална екологична ниша и растежен характер, характерен за Балканския регион.
Разпространение и екология
Alpine, ендемичен за Южна Европа вид, бялата мура се среща само на Балканския полуостров – в България, Северна Македония, Гърция, Сърбия, Черна гора и Косово.
В България най-големите естествени находища са в планините Пирин, Рила, Централна и Западна Стара планина и Родопите, където образува смесени и чисти гори, често в съчетание с бял бор (Pinus sylvestris) и ела (Abies alba).
Расте на надморска височина между 1300 и 2200 метра, като предпочита северни и североизточни склонове, където влажността е умерена, а температурите – по-ниски. Почвите обикновено са кисели, гранитни или метаморфни, с отлична дренажност. Кореновата система е силно развита и дълбока, което прави дървото устойчиво на ветрове и сурови климатични условия.
Биологична роля
Бялата мура е ключов вид в субалпийските екосистеми. Тя създава уникален микроклимат под покрива си, който осигурява условия за растеж на сенколюбиви растения, мъхове и редки гъби. Служи като местообитание за широк спектър от животни – диви кози, птици като кръсточовка, сови, черни кълвачи, а също и за множество безгръбначни видове.
Нейната висока екологична стойност произтича и от значителния принос в задържането на почвата, опазването на водните ресурси и намаляването на ерозията. Дървото участва активно в кръговрата на хранителни вещества и стабилизира горските екосистеми.
Размножаване и растеж
Pinus peuce се размножава чрез семена, които се освобождават от шишарките през есента на втората година след оплождането. Семената се разнасят основно от вятъра. Покълването се осъществява през следващата пролет при условия на прохлада и достатъчна влажност.
Разсадите имат бавен начален растеж, но с времето се превръщат в стабилни и здрави растения, способни да живеят столетия. Семенното възпроизводство е характерно за вида, но той може да регенерира и чрез коренища при природни повреди. Този механизъм увеличава шансовете на вида да се утвърждава в сурови условия.
Икономическо значение
Дървесината на бялата мура е светла, с прави влакна и средна плътност. Изключително устойчива е на гниене, което я прави търсена за производство на мебели, дограма, музикални инструменти, корабостроене, дърворезба и строителство. Поради недостига на ресурси и бавното ѝ възстановяване, добивът на мура е строго регулиран.
Освен в дървопроизводството, бялата мура има значение за туризма. Наличието на вековни гори привлича туристи, любители на природата, планинари и фотографи, а споменът за Байкушевата мура се е превърнал в един от символите на българското природно наследство.
Природозащитен статус
Във всички държави, където се среща, бялата мура е защитен и често приоритетен вид. Включена е в Приложение II на Бернската конвенция, което означава, че трябва да бъдат приложени специални мерки за опазването ѝ.
В България тя е защитена от Закона за биологичното разнообразие и е ключов елемент от Националната екологична мрежа – Натура 2000. Опазването на местообитанията ѝ се осъществява чрез обявяване на резервати, паркове и други защитени територии.
Най-голямата опасност за вида са климатичните промени, пожари, нелегална сеч и болести. Въпреки това, дървото проявява висока екологична издръжливост, което му е позволило да преживее дори ледниковата епоха.