Ридът Драгойца е едно от по-малко известните, но изключително живописни възвишения в Северозападна България. Разположен между градовете Берковица и Вършец, той представлява част от преходната зона между Западния Предбалкан и северните разклонения на Стара планина. Макар и сравнително нисък, Драгойца впечатлява с характерния си релеф, гористите склонове и природното си разнообразие.
| Драгойца | |
 | |
| Изглед | |
|---|---|
| Координати 43.067° с. ш. 24.083° и. д. | |
 | |
| Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България (Софийска област, област Враца, област Ловеч) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Нишана |
| Надм. височина | 956,5 m |
| Подробна карта | |
 | |
Местните жители често го наричат „зелената граница“ между равнината и планината, тъй като именно тук започват първите планински възвишения на Балкана, а климатът и природата вече носят планински черти.
Географско положение
Ридът Драгойца се намира в област Монтана, между северните склонове на Берковския Балкан и долината на река Ботуня, която се влива в Огоста. На изток той се свързва с рида Видлич, а на запад – с ниските хълмове, които плавно преминават към Ломската котловина.
Средната му надморска височина е около 600–700 метра, като най-високите му точки достигат около 900 метра. Макар и не голям по площ, ридът играе важна роля за местния релеф и представлява естествено продължение на старопланинската система. Най-близките селища са село Долна Бела речка, село Бързия и град Вършец – известен със своите минерални извори и курортен статут.
Геоложки строеж и релеф
Драгойца е изграден предимно от варовици, пясъчници и мергели от мезозойската ера. Геоложките пластове свидетелстват за дълга история на морско дъно и последващо издигане при тектонските движения на Стара планина. Варовиците са податливи на карстови процеси, което е довело до образуването на пещери, пропасти и понори, характерни за района.
Ридът има ясно изразено планинско-хълмисто очертание с плавни склонове, обрасли с гори, и по-стръмни участъци от южната страна. По билото се редуват по-ниски върхове и седловини, които образуват своеобразна верига с ориентация запад–изток.
В някои части се срещат скални откоси, които се извисяват над околните долини и разкриват красиви панорами към Берковица и околните ридове. Природата е сравнително запазена, а ерозионните процеси – умерени, благодарение на гъстата растителност.
Климат и природни особености
Климатът в района на рида Драгойца е умереноконтинентален с планински влияния. Зимата е хладна, понякога със значителна снежна покривка, а лятото е топло, но по-прохладно в сравнение с равнината. Средната годишна температура е около 10°C, а валежите варират между 700 и 900 мм, което осигурява благоприятни условия за горска растителност.
Височинните разлики и изложението на склоновете водят до разнообразие в микроклимата – южните склонове са по-сухи и осветени, докато северните запазват по-влажна среда.
Водите на рида са представени от множество малки потоци и изворчета, които се вливат в река Ботуня и нейните притоци. В някои части има карстови извори с чиста и студена вода, които местните жители използват от векове.
Растителен и животински свят
Драгойца е обрасъл с широколистни гори, в които доминират дъб, бук, габър, явор и липа. На по-ниските склонове преобладава дъбовата растителност, докато във високите части се срещат букови и смесени гори. Подлесът е богат на храсти – шипка, глог, дрян и леска, които през пролетта и лятото придават цветен облик на пейзажа.
Поляни и пасища се срещат по билните части, където често се наблюдават редки тревни видове и билки като риган, мащерка, жълт кантарион и маточина.
Животинският свят включва сърни, диви свине, лисици, язовци, а понякога се забелязват и вълци, спускащи се от съседните планински масиви. Сред птиците се срещат соколи, ястреби и бухали, както и множество пойни видове, които обитават горите и храсталаците.
Историческо и културно значение
Както повечето възвишения в Северозападна България, и ридът Драгойца има богато историческо минало. В района са открити следи от тракийски селища и светилища, както и антични находки, които свидетелстват за присъствието на римляни и славяни.
Недалеч от рида минавал древният римски път, който свързвал Сердика (София) с Видин и преминавал през района на днешния Вършец. По този маршрут са били изградени малки крепости и наблюдателни кули, които охранявали стратегическите проходи към Балкана.
В подножието на Драгойца се намират няколко села с богати традиции и жив фолклор – Долна Бела речка, Спанчевци и Бързия. Тук се съхраняват автентични български обичаи, като Лазаруване, Кукерски игри и Гергьовденски събори, които всяка година привличат гости от региона.
По време на Възраждането районът се включва активно в освободителните борби. Много местни жители участват в чети и революционни движения, а по-късно – и в Априлското въстание. Паметници и паметни плочи напомнят за героизма на тези времена.
Икономическо значение и съвременен живот
В миналото ридът Драгойца е бил използван главно за пасище и горско стопанство. Местното население се занимавало с дърводобив, въглищарство и животновъдство.
Днес горите се стопанисват по устойчив начин, като се съчетават опазването на природата и добивът на дървесина. В ниските части се отглеждат зърнени култури, лозя и овощни градини, а през последните години се развива и пчеларството.
Регионът около Драгойца има потенциал за развитие на селски и еко туризъм. Благодарение на близостта до курортния град Вършец, все повече туристи проявяват интерес към пешеходни маршрути, разходки сред природата и наблюдение на птици.
Туризъм и природни забележителности
Ридът Драгойца предлага отлични условия за пешеходен и велосипедeн туризъм. Множество пътеки и черни пътища го пресичат, свързвайки го с близките села и планински проходи.
От билните части се откриват живописни гледки към Вършецкия балкан, Берковската планина и Долината на река Огоста. По пътя може да се видят малки параклиси, стари чешми и оброци – свидетелство за дълбоката връзка на местните хора с природата.
Една от популярните туристически дестинации е местността „Големият камък“, разположена в западната част на рида. Това е естествен скален феномен – огромен варовиков блок, който според легендата е бил хвърлен от исполин по време на древна битка.
В близост до Драгойца се намира и Долна Бела речка, където всяка година се провежда международният фестивал за документално кино и социално изкуство „Бела речка Фест“ – събитие, което съчетава култура, природа и общност.
Екологично значение и опазване
Горите и поляните на рида Драгойца имат важно значение за екологичното равновесие на Северозападна България. Те предпазват от ерозия, регулират водния режим и служат като убежище за редица редки видове.
В последните години се обсъжда включването на част от територията му в защитената зона по европейската мрежа „Натура 2000“, с цел опазване на биологичното разнообразие.
Местни природозащитни организации и училища провеждат екоинициативи за залесяване и почистване на района, а интересът на туристи и фотографи спомага за популяризирането му.