Град Етрополе се намира в Западна България и е административен център на община Етрополе, част от Софийска област. Разположен е в южните склонове на Стара планина, в подножието на Етрополския дял на Балкана, на около 80 километра източно от София и 25 километра югоизточно от Ботевград. Градът е сгушен в живописна котловина на 530 метра надморска височина, през която протича река Малък Искър – един от притоците на голямата река Искър.
| Етрополе | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Софийска област |
| Община | Етрополе |
| Географски координати | 42.833° с. ш., 24.000° и. д. |
| Надморска височина | 620 м |
| Площ на града | около 35 км² |
| Население | около 10 500 жители |
| Пощенски код | 2180 |
| Телефонен код | 0720 |
| Регистрационен код на МПС | СО |
| ЕКАТТЕ код | 27454 |
| Климат | Планински, умерено-континентален |
| Средна годишна температура | 9.5°C |
| Годишни валежи | 800–900 мм |
| Релеф и местоположение | Разположен в полите на Централна Стара планина, в Етрополската котловина, по долината на река Малък Искър |
| Основни водни обекти | Река Малък Искър, водопад Варовитец, Етрополски минерални извори |
| Почви | Канелени горски и хумусно-карбонатни |
| Биогеографска зона | Старопланинска, преходна между континентална и планинска |
| Флора | Дъб, бук, габър, клен, орех, липа |
| Фауна | Сърна, елен, дива свиня, заек, белка, ястреб |
| Икономика | Лека промишленост, дървообработване, машиностроене, туризъм |
| Основни отрасли | Металообработка, производство на електронни компоненти, дърводобив |
| Местни предприятия | „Етропал“ АД, малки мебелни и хранителни фирми |
| Трудова заетост | Основно в промишлеността и услугите |
| Инфраструктура | Развита пътна и комунална мрежа, модерни обществени сгради |
| Транспортни връзки | Шосе София–Тетевен–Троян, свързващо града със столицата и Стара планина |
| Железопътен транспорт | Гара Етрополе – част от линията София–Мездра |
| Образование | Средно училище „Христо Ясенов“, професионална гимназия, детски градини |
| Култура и изкуство | Читалище „Тодор Пеев“, етнографски музей, литературни и фолклорни събития |
| Здравеопазване | Многопрофилна болница, поликлиника, стоматологични и аптечни услуги |
| Религия и духовност | Православен храм „Св. Архангел Михаил“, Етрополски манастир „Св. Троица“ |
| Туризъм и забележителности | Етрополски манастир, водопад Варовитец, старинни възрожденски къщи |
| Природа и околна среда | Сгушен в планински район с чист въздух, гори и водопади |
| Екологичен статус | Висока степен на опазване на природната среда, включен в НАТУРА 2000 зона „Етрополски Балкан“ |
| Обществен живот | Активна община, културни клубове, фестивали и спортни прояви |
| Местен празник | 28 октомври – Ден на град Етрополе |
| Историческо развитие | Основан през XII в. като рударско селище; важен духовен и просветен център през Възраждането |
| Етнически състав | Преобладаващо българско население |
| Образователна степен | Висока грамотност, активна културна среда |
| Културно наследство | Етрополска книжовна школа, старобългарски ръкописи, възрожденска архитектура |
| Спорт и отдих | Футболен клуб „Чавдар“, спортна зала, плувен басейн, туристически маршрути |
| Административна структура | Център на община Етрополе, включваща още 10 населени места |
| Регионално значение | Икономически и културен център на Западния Предбалкан |
| Опазване и управление | Общински екопроекти и природозащитни инициативи |
| Местна кухня и традиции | Етрополски сирена, мед, билкови чайове, традиционни гозби от Стара планина |
| Комуникации | Високоскоростен интернет, мобилни оператори, кабелна телевизия |
| Енергийна система | Свързан с националната електропреносна мрежа и водоснабдителна система |
| Регионални партньорства | Побратимен с градове от Сърбия и Румъния в рамките на Балкански културни програми |
| Администрация | |
| Кмет | - |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| - | |
| Изглед | |
 Исторически музей Часовникова кула | |
Районът около Етрополе е изключително богат на природни ресурси – гъсти букови и иглолистни гори, планински извори, плодородни долини и красиви местности. Климатът е умерено-континентален, със сравнително мека зима и прохладно лято.
Това съчетание от планински въздух, чисти води и богата флора и фауна превръща Етрополе в едно от най-здравословните и привлекателни места за живот в региона. В близост до града се намират редица природни забележителности, включително водопадът „Варовитец“, който се счита за символ на Етрополе.
В района има множество екопътеки, хижи и панорамни гледки, които привличат любители на планинския туризъм, фотографията и природата.
Историческо развитие
Историята на Етрополе е древна и дълбоко вплетена в българската историческа памет. Археологически находки показват, че районът е бил обитаван още през неолита. В античността тук се заселват тракийските племена, които развиват земеделие и рудодобив.
Благодарение на богатите залежи от желязна руда, районът става важен икономически център още по времето на Римската империя. По време на римската епоха в близост до днешния град е минавал важният път, свързващ Сердика (София) с Никополис ад Иструм и северните провинции на империята.
От този период са запазени останки от селища, рудници и металургични съоръжения. В Средновековието Етрополе се превръща в значим духовен и културен център. Особено важно значение има Етрополският манастир „Св. Троица“, основан през XII–XIII век, който през вековете се превръща в средище на книжовност, просвета и българска духовност.
В манастира е създадена известната Етрополска книжовна школа, дала на България десетки ръкописни книги, украсени с миниатюри и орнаменти, които днес се съхраняват в големи библиотеки и музеи. По време на османското владичество Етрополе успява да запази своя български дух благодарение на икономическата си сила. Рудодобивът, металургията и занаятите осигуряват стабилен поминък, а градът се развива като търговски център.
През XIX век Етрополе става важен участник в националноосвободителните борби. Много местни жители се включват в революционните комитети, а градът подпомага Левски и неговите съратници. След Освобождението през 1878 година Етрополе продължава да се развива като занаятчийски и културен център, а в началото на XX век се модернизира с изграждането на училища, читалище и обществени институции.
Население и културна идентичност
Днес Етрополе има население от около 10 000 души. Жителите му са известни с трудолюбието, гостоприемството и патриотизма си. Културната идентичност на етрополци се корени в богатата история и силните традиции, които се предават от поколение на поколение.
Градът е съхранил своя възрожденски облик – тесни калдъръмени улички, стари къщи с каменни основи и дървени чардаци, които напомнят за времето, когато Етрополе е било един от най-будните градове в България.
Местните традиции са живи и днес. Празници като Бабинден, Сирни заговезни, Гергьовден и Илинден се отбелязват с народна музика, хора и обичаи, запазени в автентичния им вид. В града се организират множество фолклорни фестивали, които събират участници от цялата страна.
Етрополе е родно място на редица известни личности – писатели, учени, общественици и духовници, сред които се открояват имената на поета Христо Ясенов, художника Симеон Велков и редица дейци на Българското възраждане.
Икономика и поминък
Икономиката на Етрополе традиционно се опира на рудодобива, занаятите и земеделието. Още през Средновековието градът е известен като един от най-големите центрове на рударството и металургията в България.
В миналото тук се добивала желязна руда, която се обработвала в местните пещи, а произведеното желязо било търсено в цялата Османска империя. В съвремието рудодобивът и металургията отстъпват място на други отрасли – хранително-вкусовата промишленост, дървообработването и строителството.
Малки и средни предприятия осигуряват заетост на населението, а земеделието и животновъдството запазват своето значение. Плодородните долини около града се използват за отглеждане на зърнени и зеленчукови култури, както и овощни градини.
Също така, благодарение на чистата природа и благоприятния климат, в региона се развива екотуризъм и селски туризъм, който привлича посетители от страната и чужбина. Общината активно работи за привличане на инвестиции, развитие на екологични проекти и създаване на устойчиви икономически възможности за младите хора.
Образование, култура и духовен живот
Етрополе е град с дълбоки просветни традиции. Още през XVIII век в Етрополския манастир е действувало килийно училище, което е подготвяло духовници и писари. След Освобождението просветното дело продължава да се развива и днес в града функционират няколко училища, сред които Средно училище „Христо Ясенов“, известно със своите литературни и музикални постижения.
Културният живот на града е активен и разнообразен. Народно читалище „Тодор Пеев – 1871“ е основен културен център, който организира театрални представления, изложби, концерти и фолклорни събития. В него работят множество школи – по музика, танци, изобразително изкуство и литература.
Духовността на етрополци е силно свързана с Етрополския манастир „Св. Троица“, разположен само на 5 километра от града. Манастирът е не само религиозен, но и културно-исторически център, пазещ безценни икони, ръкописи и стенописи.
Градът има и Исторически музей, който представя археологически находки, етнографски предмети и документи, разказващи за миналото на региона.
Забележителности и туризъм
Етрополе е град, който съчетава история и природа по изключителен начин. Сред основните забележителности е водопадът „Варовитец“, разположен само на километър от центъра. Водопадът е с височина около 15 метра и се спуска по варовикови скали, образувайки живописен пейзаж.
Етрополският манастир е друга емблема на града – архитектурен и духовен шедьовър, съхранил духа на българщината през вековете. Той е заобиколен от вековни гори и предлага тиха и благословена атмосфера, която привлича поклонници и туристи.
Старият квартал на Етрополе е като музей на открито – възрожденски къщи, тесни улички и старинни църкви като „Св. Архангел Михаил“ и „Св. Георги“, които впечатляват с архитектурата си.
Околностите предлагат и множество възможности за планински туризъм. Изградени са туристически маршрути към върховете Чукава и Мургаш, както и екопътеки, които водят през гори, реки и живописни поляни.
Транспорт и инфраструктура
Етрополе е удобно разположен на важен пътен възел, свързващ Северна и Южна България. През града преминава главният път Ботевград – Троян, който осигурява връзка с автомагистрала „Хемус“ и с други големи градове.
Градът разполага с добре развита инфраструктура – асфалтирани улици, обществени сгради, паркове и спортни съоръжения. През последните години общината инвестира в благоустрояване, модернизация на училища и обновяване на културните институции.
Съвременен живот и развитие
Днес Етрополе е модерен, но съхранил традициите си град. Той съчетава уют и история с динамиката на съвременния живот. Жителите му поддържат активна обществена дейност и с гордост пазят своето културно наследство.
Благодарение на природата, културата и доброто местоположение, градът се превръща в притегателен център за туризъм и инвестиции. Етрополе продължава да бъде символ на българската духовност, възрожденска памет и планинска красота – едно място, където миналото и бъдещето се срещат в хармония.