Жълтокоремна жаба, известна с латинското си наименование Bombina variegata, е вид земноводно, принадлежащо към семейство Bombinatoridae.
| Жаба (жълтокоремна) | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Bombina variegata |
| Българско наименование | Жълтокоремна жаба |
| Таксономия | Царство: Animalia • Тип: Chordata • Клас: Amphibia • Разред: Anura • Семейство: Bombinatoridae • Род: Bombina |
| Подвидове | Bombina variegata variegata и Bombina variegata pachypus |
| Разпространение | Централна и Южна Европа – от Франция и Германия до Балканския полуостров; в България широко разпространена в планинските и предпланински райони |
| Срещаемост в България | Почти във всички планински райони до 1700 м надморска височина – Рила, Пирин, Родопи, Стара планина, Осогово |
| Среда на обитание | Влажни ливади, малки потоци, временни езерца, планински поляни и горски локви |
| Надморска височина | От 200 до 1800 м |
| Дължина на тялото | 3.5 – 5.5 см |
| Тегло | 5 – 10 грама |
| Окраска и оперение | Гръбът е сивкав или кафяв с петна, а коремът е ярко жълт с черни петна – характерен предупредителен цвят |
| Характерни белези | Плоско тяло, грапава кожа, жълто-черен корем, къси задни крайници и малка глава |
| Очна структура | Големи, издадени очи с хоризонтални зеници – адаптация за блатиста среда |
| Слух | Добре развит, с отчетливо „кукане“ в размножителния период |
| Тип хранене | Хищник (инсективорен) |
| Диета | Насекоми, ларви, червеи, паяци и други дребни безгръбначни |
| Ловно поведение | Лови плячката си чрез бързо изстрелване на лепкав език; активна предимно през нощта |
| Активност | Дневна и привечерна; силно активна след дъжд |
| Социално поведение | Обикновено самостоятелна; събира се на групи само по време на размножаване |
| Размножаване | През пролетта; мъжките издават характерни звуци от водни локви, женските снасят 80–300 яйца, прикрепени по водни растения |
| Гнездене / развитие | Яйцата се развиват за около 7–10 дни; поповите лъжички се превръщат във възрастни след 6–8 седмици |
| Малки | Ларви (попови лъжички), които се хранят с водорасли и органични частици |
| Полова зрялост | Настъпва на 2–3 години |
| Продължителност на живота | Средно 10 – 15 години, понякога до 20 години в благоприятни условия |
| Зрение | Добре развито, с чувствителност към движение и цветове |
| Поведение при заплаха | Изпъва тялото и обръща корема си нагоре, показвайки яркия жълт цвят – предупредителна апосематична поза („unkenreflex“) |
| Полет / движение | Не може да скача високо; движи се с кратки подскоци или пълзене |
| Вид комуникация | Звукови сигнали, предимно мъжки в размножителния сезон |
| Вид статус | Местен вид с ограничено разпространение в Европа |
| Защитен статус в България | Защитен по Закона за биологичното разнообразие |
| Международен статус (IUCN) | „Near Threatened“ – почти застрашен |
| Основни заплахи | Унищожаване на местообитания, замърсяване на водите, урбанизация, пресъхване на малки водоеми |
| Природозащитни мерки | Опазване на влажните зони, мониторинг на популациите, включване в защитени територии |
| Екологична роля | Регулира популациите на насекоми и служи като храна за водни птици и змии |
| Поведенчески особености | Бавно подвижна, предпазлива; предпочита спокойни водоеми без риби |
| Миграция | Сезонна – премества се към по-дълбоки води през размножителния сезон |
| Температурна адаптация | Активна при температури над 10°C; изпада в зимен сън под 5°C |
| Предпочитана температура | 15–25°C |
| Екосистемна функция | Част от трофичната верига на водните екосистеми |
| Естествени врагове | Змии, щъркели, таралежи, някои бозайници и водни насекоми |
| Символика | Символ на чистите водоеми и биоразнообразието на Европа |
| Културно значение | Представяна в народни вярвания като предвестник на дъжд |
| Научна дисциплина | Херпетология |
| Интересни факти | Кожата отделя отровен секрет с неприятен мирис; цветът на корема е уникален за всеки индивид като „отпечатък“ |
| Генетичен код | 2n = 24 хромозоми |
| Среден размер на територията | Около 50–100 кв. м около постоянен воден източник |
| Активни часове | Сумрачни и нощни часове |
| Възстановителни програми | Европейски програми за опазване на земноводни и възстановяване на влажни местообитания |
| Най-големи популации в Европа | Карпатите, Алпите и Балканите |
| Най-близки сродници | Червенокоремна жаба (Bombina bombina) |
| Роля в народните вярвания | Свързвана с дъжд и плодородие |
| Примерни звуци | Меко, приглушено „ууу-ууу“, наподобяващо кратък вой |
| Общо значение за екосистемата | Индикаторен вид за чисти, незамърсени водни екосистеми |
Тази жаба е широко разпространена в различни региони на Европа и Азия, и е известна с характерния си цвят, поведението си и уникалната си екология.
Таксономия и морфология
Жълтокоремната жаба е част от реда Anura, който включва всички жаби и краставици. Таксономично, Bombina variegata принадлежи към семейство Bombinatoridae, което обхваща само няколко рода и видове. В рамките на рода Bombina се различават няколко подвидa, но жълтокоремната жаба е най-разпространена и характерна за региона.
Тялото на жълтокоремната жаба е сравнително малко и компактно, с дължина около 4 до 8 см. Характерен за този вид е яркият жълт или оранжев цвят на корема, който е покрит с черни петна. Тази окраска не е само за естетическо удоволствие; тя играе важна роля в защитата на жабата.
Ярките цветове сигнализират на хищниците, че жабата е отровна или неприятна на вкус, въпреки че всъщност Bombina variegata не е опасна за хората. Кожата на жълтокоремната жаба е гладка и влажна, което е типично за много земноводни.
Тя е адаптирана към водния и наземен живот, позволявайки на жабата да диша не само през белите дробове, но и чрез кожата. Това е особено важно в сухи условия, където жабата трябва да запази влагата.
Разпространение и местообитания
Жълтокоремна жаба е разпространена в централната и югоизточната част на Европа, като се среща в страни като България, Унгария, Чехия, Словакия и Румъния. Тя предпочита влажни местообитания, включително блата, блатисти полета и краища на гори с налични водоеми.
Често може да бъде намерена около малки реки и езера, където условията за размножаване са идеални. Този вид е особено чувствителен към измененията в околната среда, поради което неговото разпространение е силно повлияно от човешката дейност.
Урбанизацията, замърсяването на водите и обезлесяването са фактори, които значително влияят на местообитанията на жълтокоремната жаба, като намаляват наличието на безопасни места за размножаване и оцеляване.
Поведение и хранене
Жълтокоремна жаба е активна през нощта, което е типично за много земноводни. Тя се храни главно с насекоми и други малки безгръбначни, които ловува в близост до водни тела. Хранителният режим на Bombina variegata включва разнообразие от видове, като мухи, мравки и паяци, което я прави важен компонент в хранителната верига на своето местообитание.
Поведение на жълтокоремната жаба е интересно и разнообразно. При заплаха, тя може да изпълни характерна "позата на защитата", при която се обръща с корема нагоре, показвайки ярките си цветове. Това поведение служи за предупреждение на хищниците и е форма на мимикрия.
В допълнение, жълтокоремната жаба е известна със своите звуци, които варират от грухтене до звуци, наподобяващи свирене, особено по време на размножителния сезон.
Размножаване и развитие
Размножителният сезон на жълтокоремната жаба обикновено започва през пролетта, когато температурите се повишават и водоемите се запълват с вода. Мъжките жаби привличат женските чрез характерно "квакане", което може да бъде чуто на значително разстояние.
След като женските се привлекат, мъжките ги оплождат в водата, което е типично за много видове жаби. Яйцата на Bombina variegata са малки и прозрачни, и обикновено се оплождат във водата. Те се излюпват след около 1-2 седмици, в зависимост от температурата на водата.
Ларвите, известни като жабчета, преминават през серия от етапи на развитие, преди да се трансформират в възрастни жаби. Този процес може да отнеме от няколко месеца до година, в зависимост от условията на околната среда.
Заплахи и опазване
Въпреки че жълтокоремната жаба е приспособима и гъвкава, тя среща множество заплахи, които могат да доведат до намаляване на популацията. Основните заплахи включват загубата на местообитания поради човешка дейност, замърсяването на водоемите, климатичните промени и инвазивните видове, които могат да конкурират за ресурси.
Предприетите мерки за опазване на жълтокоремната жаба включват създаването на защитени зони и резерватни райони, където местообитанията на жабата са запазени. Освен това, проекти за възстановяване на местообитания, които включват възстановяване на влажни зони и подобряване на качеството на водата, също са от съществено значение за опазването на този вид.