Жълтоцветният аспрут (Carthamus lanatus), познат още като вълнест аспрут или вълнест шафран, е тревисто едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Родината му е Средиземноморският басейн, откъдето се е разпространил в Централна и Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка. В България се среща по сухи, тревисти и каменисти места в равнините и предпланините, най-често като диворастящ вид.
| Жълтоцветният аспрут | |
 | |
|---|---|
| Характеристика | Описание |
| Научно наименование | Carthamus lanatus |
| Семейство | Сложноцветни (Asteraceae) |
| Популярни имена | Жълтоцветен аспрут, вълнест аспрут |
| Произход | Средиземноморие |
| Тип растение | Едногодишно тревисто растение |
| Височина | 30–100 см |
| Цветове | Жълти, тръбести, събрани в кошнички |
| Плодове | Малки орешковидни семена с хвърчилка |
| Период на цъфтеж | Юни – август |
| Химичен състав | Етерични масла, флавоноиди, танини, горчиви вещества |
| Лечебни свойства | Подобрява храносмилането и чернодробната функция |
| Разпространение в България | Дунавска равнина, Тракия, Добруджа |
| Противопоказания | Не се препоръчва при бременност и стомашна чувствителност |
| Законодателен статус | Включен в Закона за лечебните растения в България |
Растението е известно със своята издръжливост на суша и бедни почви. Неговият бодлив външен вид, с гъсти власинки и златистожълти цветове, му придава характерен „вълнест“ облик. Макар често да се разглежда като плевел, жълтоцветният аспрут има важно екологично значение и е признат за лечебно растение в българското законодателство.
Ботаническо описание
Жълтоцветният аспрут е едногодишно тревисто растение, достигащо височина между 30 и 100 сантиметра. Стъблото му е изправено, разклонено в горната част и покрито с фини белезникави власинки, които му придават вълнест вид. Листата са последователни, ланцетни, с бодливи краища, а повърхността им е кожеста и също покрита с власинки.
Цветовете са събрани в кошнички, разположени на върха на стъблото или по разклоненията. Цветчетата са тръбести и яркожълти, като придават на растението декоративен вид. Периодът на цъфтеж е от юни до август. Плодът е дребен, яйцевиден орешек, снабден с хвърчилка, която спомага за разпространението му чрез вятъра.
Жълтоцветният аспрут има добре развита коренова система, която му позволява да преживява в сухи и каменисти почви, където малко други растения могат да се развиват успешно.
Разпространение и местообитание
Растението е типично за сухите и топли райони на Средиземноморието, но днес се среща и в други региони с подобен климат. В България жълтоцветният аспрут е разпространен в Дунавската равнина, Тракийската низина, Добруджа и предпланинските части на Южна България.
Той предпочита открити, слънчеви места с добре дренирана почва. Обикновено расте по пътища, край ниви, пасища и изоставени терени. Благодарение на своята устойчивост на засушаване, растението се смята за характерен вид на сухите степни екосистеми. В някои страни, като Австралия, Carthamus lanatus се счита за инвазивен вид, който се разпространява бързо и измества местната флора.
Химичен състав и активни вещества
Жълтоцветният аспрут съдържа редица биологично активни съединения, които определят неговите лечебни свойства. В растението се откриват етерични масла, горчиви вещества, флавоноиди и танини. Семената му съдържат мазнини, протеини и фитостероли.
В някои региони аспрутът се използва като източник на естествени багрила и масла, подобно на културния шафран (Carthamus tinctorius), с когото е тясно свързан. Макар концентрацията на активни вещества в дивия вид да е по-ниска, той се разглежда като потенциален източник на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества.
Лечебни свойства и приложение
В народната медицина жълтоцветният аспрут се използва от векове като лечебно средство. Цветовете и надземните части на растението се прилагат под формата на чай, настойка или прах за стимулиране на храносмилането и подобряване на жлъчната функция.
Растението е известно със своите противовъзпалителни, потогонни и пречистващи свойства. То подпомага организма при леки чернодробни и жлъчни смущения, както и при стомашни неразположения. Някои билкари използват жълтоцветния аспрут като помощно средство при простуди и трески, поради способността му да стимулира потоотделянето.
Благодарение на съдържащите се флавоноиди и антиоксиданти, растението оказва защитно действие върху клетките и подпомага обмяната на веществата. Въпреки това употребата му трябва да бъде умерена и съгласувана със специалист, тъй като научните изследвания върху неговото действие са ограничени.
Отглеждане и събиране
Жълтоцветният аспрут се размножава чрез семена, които се засяват директно в почвата през пролетта. Растението изисква пълно слънчево изложение и добре дренирана, бедна почва. То е устойчиво на суша и не се нуждае от специални грижи, което го прави подходящо за натурализирани градини и сухи терени.
Билковата суровина се събира по време на цъфтеж, когато цветовете са напълно развити. След откъсване цветовете се сушат на сенчесто и проветриво място. Сухият материал се съхранява в платнени торбички или стъклени съдове на сухо и тъмно място, за да се запазят ароматът и активните вещества.
Екологично значение
Освен лечебната си стойност, жълтоцветният аспрут има и екологично значение. Като сухоустойчив вид той играе роля в стабилизирането на почвата и предотвратява ерозията. Цветовете му привличат пчели и други опрашители, което допринася за биоразнообразието на сухите екосистеми.
Предпазни мерки и противопоказания
Жълтоцветният аспрут не е токсичен, но не бива да се приема в големи количества без консултация с лекар или фитотерапевт. Поради съдържанието на горчиви вещества може да предизвика раздразнение на стомаха при чувствителни хора. Не се препоръчва по време на бременност и кърмене, както и при деца под 12 години.
Интересни факти
Жълтоцветният аспрут е близък родственик на културния шафран (Carthamus tinctorius), от който се добива популярното шафраново масло. В миналото и този див вид е използван за оцветяване на тъкани и храни. Неговата устойчивост на суша и бодливи листа го правят отличен пример за адаптация на растенията към неблагоприятни условия.