Град Земен се намира в Западна България и е административен център на община Земен, част от област Перник. Разположен е в красивата котловина по долината на река Струма, на около 70 километра югозападно от София и на 35 километра от Перник.
| Земен | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община | Земен |
| Географски координати | 42.473° с. ш., 22.751° и. д. |
| Надморска височина | 580 м |
| Площ на града | ~27 км² |
| Население | Около 1 300 души |
| Пощенски код | 2440 |
| Телефонен код | 07741 |
| Регистрационен код на МПС | РК |
| ЕКАТТЕ код | 30018 |
| Климат | Умерено-континентален с планинско влияние |
| Средна годишна температура | +10°C |
| Годишни валежи | 650–700 мм |
| Релеф и местоположение | Планински район по течението на река Струма, обграден от планините Конявска и Земенска |
| Основни водни обекти | Река Струма, Земенско дефиле, Земенски язовир |
| Почви | Канелени горски и планинско-ливадни |
| Биогеографска зона | Западнобалканска |
| Флора | Дъб, бук, габър, орех, бреза |
| Фауна | Сърни, диви свине, орли, кълвачи, язовци |
| Икономика | Земеделие, животновъдство, дърводобив и туризъм |
| Основни отрасли | Селско стопанство, транспорт, малък бизнес |
| Местни предприятия | Семейни ферми, занаятчийски ателиета |
| Трудова заетост | В общинската администрация, селското стопанство и услугите |
| Инфраструктура | Добре развита пътна и железопътна връзка |
| Транспортни връзки | Път Перник – Кюстендил и жп линия София – Кулата |
| Железопътен транспорт | Гара Земен – важна спирка по жп линията София – Благоевград |
| Образование | Основно училище и детска градина |
| Култура и изкуство | Народно читалище „Светлина – 1924“, местни фестивали и културни събития |
| Здравеопазване | Медицински пункт и аптека |
| Религия и духовност | Православно християнство – църкви „Св. Николай“ и Земенска църква |
| Туризъм и забележителности | Земенска църква (XI в.), Земенското дефиле, река Струма, манастир „Св. Йоан Богослов“ |
| Природа и околна среда | Планински терени с чист въздух и екологична среда |
| Екологичен статус | Слабо индустриализиран район с висока природна чистота |
| Обществен живот | Културни и религиозни празници, активна местна общност |
| Местен празник | 17 септември – Ден на град Земен |
| Историческо развитие | Селище с древен произход, известно още през Средновековието; важен духовен център с уникална архитектура |
| Етнически състав | Предимно българи |
| Образователна степен | Основно и средно образование |
| Културно наследство | Средновековна Земенска църква с оригинални стенописи |
| Спорт и отдих | Планински преходи, риболов, колоездене |
| Административна структура | Кмет и общински съвет |
| Регионално значение | Туристически и исторически център в Западна България |
| Опазване и управление | Общински програми за културно наследство и инфраструктура |
| Местна кухня и традиции | Домашен хляб, боб чорба, месни специалитети |
| Комуникации | Интернет, мобилна връзка и радио покритие |
| Енергийна система | Електроснабдяване и водоснабдяване |
| Регионални партньорства | Сътрудничество с Перник, Радомир и Кюстендил |
| Администрация | |
| Кмет | - |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| ул. „Христо Ботев“ №3 п.к. 2440 тел.: + 359 7741/2290; + 359 7741/2377 | |
| Изглед | |
 Поликлиниката | |
Надморската му височина е около 580 метра, а околният терен е обграден от планините Конявска, Земенска и Краище, което придава на района живописен и защитен характер.
Природата около Земен е изключително красива и разнообразна. Река Струма прорязва дълбок живописен пролом – Земенския пролом, известен със своите стръмни скални масиви, пещери и уникална флора и фауна.
Тук могат да се наблюдават редки видове птици и растения, което прави района особено привлекателен за любителите на екотуризма и природната фотография.
Климатът е умерено-континентален, с прохладно лято и сравнително мека зима, характерен за високопланинските котловини на Западна България. Тази комбинация от климат, природна красота и чист въздух превръща Земен в едно от най-живописните и спокойни кътчета на региона.
Историческо развитие
Историята на Земен е древна и дълбоко вплетена в българската културна и духовна традиция. Археологически находки показват, че районът е бил обитаван още от праисторически времена. В землището на града са открити останки от тракийски селища, некрополи и римски пътища, свидетелстващи за активен живот още преди новата ера.
През античността и ранното средновековие тук минавали важни пътища, свързващи Софийската котловина с долината на Струма и Егейско море. Това стратегическо положение превръща Земен в търговски и културен център още в древността.
През IX–X век, по времето на Първото българско царство, в района възниква селище, наречено Землино, което по-късно дава името на днешния град. По това време се изгражда и една от най-значимите културни ценности на България – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“.
Манастирът е основан вероятно през XI век и е запазил изключително ценни стенописи от XI–XII век, считани за едни от най-старите и най-добре съхранени примери на средновековното българско изкуство.
По време на османското владичество селището запазва своята българска идентичност. Жителите му се занимават със земеделие, животновъдство и дърводобив. Манастирът остава духовен център, където се преписват книги и се пазят български традиции и обичаи.
След Освобождението през 1878 година Земен влиза в пределите на новата българска държава и постепенно се развива като административно и стопанско средище. През 1969 година селището е обявено за град, което бележи нов етап в неговото развитие.
Население и културна идентичност
Днес Земен има население от около 1500 души. Макар и малък по размер, градът е със силно чувство за общност и принадлежност към традициите на Краище. Местните жители са известни със своята работливост, гостоприемство и обич към природата.
Културната идентичност на Земен е дълбоко свързана с духовното наследство на района и особено със Земенския манастир, който е символ на местната култура и духовност. Хората тук пазят старите си обичаи и празници – Коледа, Лазаровден, Гергьовден и Илинден се честват с музика, танци и народни носии, предавани от поколения.
В града действа Народно читалище „Светлина – 1934“, което е център на културния живот. Там се организират театрални представления, фолклорни концерти, литературни четения и изложби. Самодейните състави на читалището участват в национални фестивали и пазят жив фолклора на краищенския край.
Икономика и поминък
Икономиката на Земен се базира основно на земеделие, животновъдство и туризъм. В плодородните долини по течението на река Струма се отглеждат зърнени култури, зеленчуци и плодове, а животновъдството осигурява месо, мляко и млечни продукти за местния пазар.
Земен има потенциал и за развитие на еко и културен туризъм, благодарение на богатото си природно и историческо наследство. Градът се намира на железопътната линия София – Кулата, което осигурява добър достъп за туристи от страната и чужбина.
През последните години в района се развиват и малки семейни бизнеси в областта на дървообработването, пчеларството и селския туризъм. Общината работи активно по европейски програми за развитие на инфраструктурата и подкрепа на местното предприемачество.
Образование, култура и духовен живот
Земен е малък, но с утвърдени просветни традиции. В града функционира Основно училище „Христо Ботев“, което подготвя децата от града и околните села. В него се съчетават съвременни методи на обучение с уважение към традиционните ценности и родолюбивия дух.
Културният живот е оживен благодарение на читалището, местните самодейци и активните жители. Провеждат се празници, посветени на Деня на Земен, Деня на будителите и различни културни фестивали, които събират хора от целия регион.
Религиозният живот в Земен има особено значение. Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е не само духовен център, но и историческо съкровище. Манастирската църква е уникална със своите стенописи от XI век, които изобразяват не само библейски сцени, но и светски личности – нещо изключително рядко за онова време.
Манастирът е включен в списъка на културните паметници с национално значение и е обект на поклоннически и културен туризъм.
Забележителности и туризъм
Град Земен и неговите околности предлагат изключително богато културно и природно наследство. Безспорно най-известната забележителност е Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“, разположен само на два километра от града.
Манастирът е един от най-древните в България и впечатлява с уникалната си архитектура, стенописи и атмосфера. Друга природна забележителност е Земенският пролом – едно от най-живописните кътчета на река Струма. Тук природата е създала величествени скални масиви, тесни клисури и пещери.
Мястото е любимо на туристи, катерачи и фотографи, а през последните години са изградени екопътеки и наблюдателни площадки.
Сред другите забележителности на района са църквата „Св. Никола“ в центъра на града, старите мостове над Струма, както и селата наоколо, които пазят автентичната атмосфера на Краище. Природните дадености позволяват развитие на селски, ловен и приключенски туризъм.
Транспорт и инфраструктура
Земен има важно транспортно значение в региона. През града преминава железопътната линия София – Кюстендил – Кулата, която осигурява директна връзка с столицата и с южните части на страната. Освен това пътната мрежа свързва Земен с Перник, Радомир, Кюстендил и Дупница.
Градът разполага с основни обществени услуги, магазини, здравен център и модернизирана инфраструктура. През последните години са реализирани проекти за благоустрояване на парковете, обновяване на училището и подобряване на туристическите маршрути.
Съвременен живот и развитие
Днес Земен е спокоен, живописен и духовно богат град, който съчетава вековна история с природна красота. Макар и малък по размер, той притежава голямо културно значение и се развива като туристическа и духовна дестинация.
Жителите на Земен съчетават уважение към традициите с отвореност към съвременните тенденции. Общината насърчава развитието на туризма, местните занаяти и културните инициативи, с цел да превърне града в устойчив и привлекателен център в сърцето на Краище.