Каменарката (Podarcis muralis), наричана още стенен гущер, е едно от най-разпространените и адаптивни влечуги в Европа. Със своята бързина, гъвкавост и способност да се катери по отвесни повърхности, тя е символ на оцеляване и приспособимост.
| Каменарка | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Podarcis muralis |
| Българско наименование | Каменарка, стенен гущер |
| Таксономия | Клас: Reptilia; Разред: Squamata; Семейство: Lacertidae |
| Подвидове | Над 10 подтипа в различни региони на Европа |
| Разпространение | Почти цяла Европа и Мала Азия |
| Срещаемост в България | Повсеместно, особено в планински и каменисти райони |
| Среда на обитание | Скалисти терени, зидове, руини, пътища, сухи каменни огради |
| Надморска височина | До 2000 м |
| Дължина на тялото | 12–20 см |
| Тегло | 10–25 г |
| Окраска | Кафеникаво-сивкава с тъмни петна, коремът – бял, жълт или червен |
| Характерни белези | Дълга опашка, стройно тяло, оцветяване по гърлото при мъжките |
| Очна структура | Отлично зрение, адаптирано към движение |
| Слух | Ограничен, възприема вибрации |
| Тип хранене | Хищен (инсективорен) |
| Диета | Насекоми, паяци, гъсеници, червеи |
| Ловно поведение | Активно ловуване по камъни и стени |
| Активност | Дневна, особено в топли часове |
| Социално поведение | Териториално, активни в размножителния период |
| Размножаване | Снася 3–10 яйца през пролетта |
| Гнездене | В почвата, под камъни или в цепнатини |
| Малки | Напълно самостоятелни след излюпване |
| Полова зрялост | 2 години |
| Продължителност на живота | 6–8 години |
| Вид комуникация | Чрез визуални сигнали и пози |
| Вид статус | Незастрашен |
| Защитен статус в България | Защитен по Закона за биологичното разнообразие |
| Международен статус (IUCN) | Least Concern |
| Основни заплахи | Урбанизация, замърсяване, хищници |
| Природозащитни мерки | Мониторинг и опазване на хабитати |
| Екологична роля | Контрол на насекомите, биоиндикатор |
| Поведенчески особености | Автотомия, отличен катерач, хибернация |
| Температурна адаптация | Отлична, активен при 25–35°C |
| Екосистемна функция | Поддържа баланса на дребните хищници и насекоми |
| Естествени врагове | Змии, птици, котки, таралежи |
| Символика | Символ на устойчивост и промяна |
| Културно значение | Присъства в народните поверия като предвестник на топлина |
| Научна дисциплина | Херпетология |
| Интересни факти | Може да се катери по отвесни повърхности благодарение на специални люспи |
| Среден размер на територията | До 100 кв. м |
| Активни часове | От изгрев до залез |
| Възстановителни програми | Не са необходими – стабилна популация |
| Най-големи популации в Европа | Балканите, Италия, Франция, Германия |
| Най-близки сродници | Зелен гущер (Lacerta viridis), пясъчен гущер (Lacerta agilis) |
| Роля в народните вярвания | Предвестник на пролетта и живота |
| Примерни звуци | Беззвучен, при опасност съска слабо |
| Общо значение за екосистемата | Контрол на насекоми и индикатор за екологично здраве |
В България каменарката е обичаен обитател на планински райони, селски зидове и каменисти склонове. Нейното поведение, външен вид и екологична роля я превръщат в неотменна част от пейзажа на нашата природа.
Морфология и външен вид
Каменарката е сравнително дребен гущер с дължина на тялото между 12 и 20 см, от които около половината се пада на опашката. Тялото ѝ е стройно, покрито с дребни люспи, а опашката – дълга и гъвкава. Оцветяването варира според пола, възрастта и средата, но най-често гърбът е кафеникаво-сив с тъмни петна и ивици, докато коремът може да бъде бял, жълтеникав или червеникав.
При някои мъжки през размножителния период гърлото става оранжево или синеещо. Каменарката умее да се слива със средата си благодарение на добър камуфлаж.
Разпространение и местообитание
Podarcis muralis се среща почти в цяла Европа – от Пиренейския полуостров до Балканите и чак до Южна Русия. В България е широко разпространена, особено в планински и полупланински райони. Обитава скалисти терени, каменни зидове, рушащи се стени на сгради, сухи каменни огради, жп насипи и пътеки.
Тя предпочита слънчеви места, където може да се припича, но се укрива бързо при опасност. Често се среща и в близост до населени места, като се възползва от човешките постройки като идеални укрития.
Поведение и начин на живот
Каменарката е дневно активно животно. Обича да се грее на слънце върху камъни, стени или дъски. При най-малкото движение в близост мигновено се шмугва в цепнатина или под камък. Тя е изключително пъргава и може да се движи вертикално по почти отвесни повърхности.
Притежава добре развита автотомия – при опасност може да откъсне опашката си, която продължава да се движи, за да разсее хищника.
През размножителния сезон мъжките стават по-териториални и често се бият помежду си, като показват доминантност чрез движения на главата и ярко оцветяване на гърлото. През зимата каменарките изпадат в хибернация, укривайки се в дълбоки цепнатини, под камъни или корени.
Хранене
Каменарката е типичен инсективор – храни се предимно с насекоми, паяци, гъсеници и други дребни безгръбначни. Ловува активно, използвайки бързи движения и прецизен захват. Улавя плячката си с език и я поглъща цяла. Освен че е добър ловец, тя играе важна роля в контролирането на популациите на насекоми, което я прави полезен вид за екосистемите и дори за човешките поселения.
Размножаване
Брачният сезон започва през април и май, когато мъжките започват да ухажват женските с характерни поклони и поклащане на тялото. След оплождането женската снася между 3 и 10 продълговати яйца в мека почва, под камъни или в цепнатини. Инкубационният период е около 6–8 седмици, след което се излюпват малките, които са напълно самостоятелни. Те растат бързо и достигат полова зрялост на втората година.
Зрение и сетивност
Каменарките имат отлично зрение, което им помага да засичат движение от голямо разстояние. Очите им са разположени странично и позволяват широк зрителен ъгъл. Слухът е слабо развит, но те възприемат вибрации по повърхността, върху която се намират. Обонянието и осезанието също играят роля при ориентацията им.
Естествени врагове
Сред естествените врагове на каменарката са змии, таралежи, грабливи птици и някои бозайници като котки и невестулки. Основна заплаха за вида остава човешката дейност – разрушаване на местообитания, употреба на пестициди и замърсяване. Въпреки това видът се адаптира успешно и често оцелява дори в урбанизирани среди.
Защитен статус
Каменарката не е застрашен вид, но е защитена от Закона за биологичното разнообразие в България. Тя е включена в Приложение III на Бернската конвенция. Нейната адаптивност и широка екологична толерантност ѝ позволяват да поддържа стабилни популации в по-голямата част от ареала си.
Културно значение
В народните вярвания гущерите, включително каменарките, често са смятани за предвестници на топлото време и символ на оживлението на природата. В съвременния свят те все по-често се разглеждат като биоиндикатори за екологичното състояние на околната среда – тяхното присъствие свидетелства за здрава и балансирана екосистема.