Град Койнаре се намира в Северна България и е част от община Червен бряг, област Плевен. Разположен е в западната част на Дунавската равнина, на двата бряга на живописната река Искър, която преминава през града и придава особен чар на местния пейзаж. Намира се на около 50 км северозападно от град Плевен, на 15 км от Червен бряг и приблизително 130 км от столицата София.
| Койнаре | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
| Координати: 43.355699° с. ш. 24.143577° и. д. | |
 Изглед | |
 Местоположение на картата на България | |
 Местоположение на картата на Област Плевен | |
| Общи данни | |
| Население | 2781 души (31 декември 2024 г.) 34,1 души/km² |
| Землище | 81,574 km² |
| Надм. височина | 78 m |
| Пощ. код | 5986 |
| Тел. код | 06573 |
| МПС код | EH |
| ЕКАТТЕ | 37863 |
| Демоним | - |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община | Червен бряг |
| кмет | Атанас Атанасов |
| Кметство | - |
| кмет | Денислав Луканов Динов |
| Адрес на общината | |
| - | |
| - | |
Койнаре е изграден на равнинен терен, с леко хълмисти околности, характерни за севернобългарските земи. Надморската височина е около 100 метра, което благоприятства развитието на земеделие и животновъдство. Районът е известен с плодородните черноземни почви, които осигуряват отлични условия за производство на зърнени и технически култури.
Климатът е умереноконтинентален, с топло лято, мека есен и студена, но не сурова зима. Средната годишна температура е около 11°C, а валежите са умерени, което прави природните условия изключително благоприятни за земеделски стопанства.
Река Искър, минаваща през града, е не само природно богатство, но и важен фактор за екосистемата. По нейното поречие се развиват риболов, земеделие и рекреационни дейности. В района около Койнаре има и живописни горски масиви, предоставящи възможности за лов и екоразходки.
Историческо развитие
Койнаре е град с дълбоки исторически корени. Археологически находки свидетелстват, че територията му е била населена още от древността – тук са открити останки от тракски и римски селища, керамични съдове и монети, доказващи активен живот по поречието на Искър.
През Средновековието районът е бил част от Първото и Второто българско царство, като се е ползвал с важно стратегическо значение заради близостта си до реката и удобните пътища, свързващи Дунавската равнина със Стара планина.
По време на османското владичество Койнаре остава предимно земеделско и занаятчийско селище, в което жителите запазват силно развито чувство за общност и българска идентичност. През XVIII–XIX век тук се развиват занаяти като грънчарство, тъкачество, дърводелство и ковачество.
Селището взема активно участие в Българското възраждане. През 1864 г. е построена първата църква – „Св. св. Кирил и Методий“, а скоро след това се открива и първото училище. Местните жители участват в борбата за църковна и национална независимост, а по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) много койнарчани се включват като доброволци в опълчението.
След Освобождението Койнаре се развива динамично. Земеделието се превръща в основен поминък, а с изграждането на железопътната линия Червен бряг – Оряхово в началото на XX век, градът получава сериозен икономически тласък. През 1974 г. селището официално получава статут на град.
Население и културна идентичност
Град Койнаре има население от около 4 500 души. Жителите му са известни с трудолюбието си, почтеността и дълбоката си връзка със земята и традицията. Общността е сплотена и активно участва в културния и обществения живот.
Културната идентичност на Койнаре се оформя под влиянието на тракийската и севернобългарската народна култура. Местните празници и обичаи се спазват и днес – Бабинден, Лазаровден, Гергьовден и Димитровден са сред най-тачените дни, когато улиците се изпълват с народни песни, танци и традиционни ястия.
В града действа Народно читалище „Христо Ботев – 1899“, което е център на културния живот. В него се провеждат театрални постановки, изложби, литературни четения и фестивали. Фолклорният ансамбъл към читалището представя Койнаре на национални и международни сцени, популяризирайки местния автентичен фолклор.
Жителите на града почитат и своя празник – Денят на Койнаре, който се отбелязва с богата културна програма, концерти, панаир и фолклорни събития.
Икономика и поминък
Икономиката на Койнаре традиционно се основава на земеделие, животновъдство и преработвателна дейност. Благодарение на плодородните земи и благоприятния климат, районът е един от най-продуктивните в Плевенска област. Отглеждат се пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и фуражни култури, а напоследък се развива и зеленчукопроизводството.
Животновъдството също заема важно място – стопаните отглеждат крави, овце, кози и свине, а местното млекопроизводство е известно с високото си качество.
В града има земеделски кооперации, зърнобази, мандри и малки производствени предприятия, които осигуряват работни места и стимулират икономическото развитие. Наблюдава се и ръст на малкия бизнес – магазини, кафенета, автосервизи и услуги, насочени към ежедневните нужди на населението.
Река Искър и околностите ѝ предоставят възможности за риболов и екотуризъм, което също допринася за местната икономика. През последните години се развиват и семейни къщи за гости, предлагащи селски туризъм и традиционна кухня.
Образование, култура и духовен живот
Образованието в Койнаре има дълбоки традиции. Първото училище е открито още през Възраждането, а днес функционира Средно училище „Христо Ботев“, което предлага качествено образование и разнообразни извънкласни дейности. В града има и детска градина, библиотека и културен дом, които подпомагат образователната и духовна дейност.
Културният живот в Койнаре е оживен. Читалището организира празници на изкуствата, изложби на местни художници, литературни вечери и фолклорни фестивали. Всяка година се провеждат и детски фолклорни събори, които насърчават младото поколение да опознава и пази националните традиции.
Духовността на койнарчани се отразява в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, която е архитектурен и религиозен символ на града. Храмът е построен с усилията на местните жители през XIX век и продължава да бъде средище на вяра, мир и общност.
Забележителности и туризъм
Койнаре и неговите околности предлагат разнообразие от природни и културно-исторически забележителности. Най-значимата природна красота е река Искър, която преминава през града, създавайки живописни гледки и места за отдих. Бреговете ѝ са подходящи за пикници, спортен риболов и разходки.
Недалеч от Койнаре се намират интересни природни местности и обекти като скалния феномен „Калето“, останки от древни селища и римски пътища. Районът е подходящ за еко и културен туризъм, а местните хора с радост посрещат гости, желаещи да опознаят техния бит и традиции.
Сред културните забележителности се открояват църквата „Св. св. Кирил и Методий“, сградата на старото училище, както и централният площад с паметника на загиналите във войните жители на Койнаре.
Транспорт и инфраструктура
Койнаре е важен транспортен възел в Северна България. През града минава железопътната линия София – Варна, която осигурява бърза връзка с големите градове в страната. Също така, добрата пътна мрежа свързва Койнаре с Червен бряг, Плевен, Оряхово и Луковит.
Инфраструктурата е добре развита – асфалтирани улици, водоснабдителна и канализационна система, модерни обществени сгради и спортни съоръжения. В последните години общината инвестира в благоустрояване на паркове и обновяване на централните части на града.
Съвременен живот и развитие
Днес Койнаре е спокоен и уреден град, който съчетава богатата си история с модерно развитие. Хората живеят в близост до природата, поддържат връзка с традициите и същевременно се стремят към напредък и иновации.
Градът се развива като земеделски и културен център на района, привличащ инвеститори и туристи. Местните жители активно участват в обществения живот и инициативи за опазване на природата и културното наследство.
Койнаре е пример за български град, в който традицията, трудолюбието и вярата вървят ръка за ръка, превръщайки го в едно от най-живите и обичани места в Северна България.