Коперниций е един от най-новите, най-редки и най-слабо изучени елементи в периодичната система, носещ атомно число 112 и принадлежащ към групата на така наречените свръхтежки елементи. Той се намира в края на седмия период, в областта, където класическите химични модели започват да губят своята предсказателна сила и където релативистичните ефекти, породени от огромния положителен заряд на ядрото, стават определящ фактор за електронната структура и химичното поведение.
| Коперниций | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Име на елемента (български) | Коперниций |
| Латинско / международно наименование | Copernicium |
| Химичен символ | Cn |
| Пореден номер (атомно число) | 112 |
| Период и група в таблицата | Период 7, Група 12 |
| Блок (s, p, d, f) | d-блок, трансактиноид |
| Категория / тип елемент | Радиоактивен свръхтежък синтетичен елемент |
| Атомна маса | ~285 u |
| Изотопи | Cn-277 до Cn-286 |
| Средна атомна маса | Липсва |
| Плътност | Теоретично ~14–17 g/cm³ |
| Температура на топене | Неизвестна |
| Температура на кипене | Много ниска (възможно газообразен елемент) |
| Кристална структура | Вероятно хексагонална или кубична |
| Цвят / външен вид | Теоретично метален |
| Агрегатно състояние при 20°C | Теоретично газ или ултра-летлив метал |
| Откривател / година на откриване | JINR Дубна, 1996 |
| Място на откриване | Дубна, Русия |
| Етимология на името | В чест на Николай Коперник |
| Химическа формула | Самостоятелен елемент |
| Окислителни степени | +2, рядко +1 |
| Електронна конфигурация | [Rn] 5f¹⁴ 6d¹⁰ 7s² |
| Електроотрицателност | ~1.9 (теоретична) |
| Йонизационна енергия | ~8.4 eV |
| Ковалентен радиус | ~122 pm |
| Атомен радиус | ~119 pm |
| Топлопроводимост | Неизвестна |
| Електрическа проводимост | Вероятно ниска за метал |
| Магнитни свойства | Неопределени |
| Състояние на електрони при възбуждане | 7s → 7p преходи |
| Спектрален цвят / линии | Частични данни |
| Честота в земната кора | Нулева |
| Наличие във Вселената | Нулево |
| Основни минерали и съединения | Не съществуват |
| Разпространение в природата | Не се среща естествено |
| Начини за получаване / добив | Обстрелване на олово-208 с цинк-70 |
| Основни производители в света | Дубна, Дармщат, Бъркли |
| Основни приложения | Само научни изследвания |
| Участие в сплави / съединения | Няма |
| Биологично значение | Липсва |
| Токсичност и безопасност | Силно радиоактивен |
| Пределно допустима концентрация | Не е определена |
| Влияние върху човешкия организъм | Радиационно опасен |
| Роля в биохимичните процеси | Няма |
| Използване в индустрията | Няма |
| Използване в електрониката / енергетиката | Няма |
| Използване в медицината / фармацията | Не се използва |
| Ядрени свойства | Алфа-разпад, спонтанно делене |
| Полуживот на радиоактивни изотопи | Cn-285 ~30 сек. (най-стабилен) |
| Тип радиоактивен разпад | Алфа-излъчване |
| Енергия на връзката | Теоретична |
| Наличие в атмосферата / океаните | Нулево |
| Влияние върху околната среда | Няма екологично значение |
| Методи за рециклиране / повторна употреба | Невъзможни |
| Глобално годишно производство | Единични атоми |
| Годишна консумация | Научни центрове |
| Основни вносители / износители | Ускорителни лаборатории |
| Историческо значение | Кръстен на Коперник като символ на научна революция |
| Научна дисциплина | Ядрена химия, релативистична химия |
| Интересни факти | Може да бъде първият газообразен свръхтежък елемент |
| CAS номер | 54084-26-3 |
| PubChem CID | 56951746 |
| UN номер / код за транспортна безопасност | Не се транспортира |
| Периодични тенденции | Подобен на живак, но много по-летлив |
| Спектър на излъчване | Ограничени данни |
| Енергийно ниво на външния електрон | 7s |
| Промишлени рискове и мерки за безопасност | Строги радиационни протоколи |
| Състояние при стандартни условия (STP) | Газ или ултра-летлив метал (теоретично) |
| Класификация по IUPAC | Радиоактивен трансактиноид |
| Символика и културно значение | Посветен на Коперник и научната революция |
Макар да е поставен формално в група 12, редом с цинк, кадмий и живак, коперниций не следва изцяло тенденциите в тази група. Всичко, което знаем за него, е резултат от анализ на единични атоми, създадени в ускорителни инсталации и живеещи едва части от секундата.
Тази крайна нестабилност прави коперниций изцяло научна конструкция, част от стремежа на човечеството да разбере как изглежда химията отвъд познатите граници. Елемент 112 е кръстен на Николай Коперник — ученият, който променя из основи представата за Вселената, поставяйки Слънцето в центъра на космическата система.
Името е символично, защото коперниций стои в центъра на съвременната научна революция, която изследва крайностите на материята и възможностите на атомните ядра. Той се превръща в своеобразен мост между класическата химия, която познаваме от векове, и екстремната химия на супер-тежките атоми, в която фундаментални закони се огъват под натиска на релативистичните корекции.
История на откриването
Коперниций е синтезиран за първи път на 9 февруари 1996 година в Обединения институт за ядрени изследвания (JINR) в Дубна, Русия. Екипът, ръководен от Юрий Оганесян, използва реакция между ускорени ядра на цинк-70 и мишена от олово-208.
При успешното сливане на двете ядра се образува коперниций-277, който се разпада почти мигновено чрез алфа-емисия. С напредъка на технологиите през следващите години става възможно синтезирането на по-тежки изотопи, включително коперниций-283 — най-стабилният известен изотоп.
След международно обсъждане между JINR, GSI Дармщат и Бъркли IUPAC официално признава откритието през 2009 година, а името „Copernicium“ е прието през 2010 година. Това го поставя сред най-младите членове на периодичната система и едно от най-скорошните допълнения към таблицата.
Атомна структура и релативистични особености
Електронната конфигурация на коперниций се приема за [Rn] 5f¹⁴ 6d¹⁰ 7s², което формално го поставя в същата група като живак. В класическия модел би било логично коперниций да бъде тежък метал с ниска температура на топене, подобно на живака.
Но при атоми с толкова голямо ядро скоростта на вътрешните електрони достига значителни проценти от скоростта на светлината, което води до релативистично свиване на 7s орбиталите и до неочаквани промени в енергийните нива.
Това означава, че коперниций може да бъде много по-летлив, отколкото предвижда класическата химия. Някои теоретични модели дори предполагат, че коперниций може да бъде газ при стайна температура, което би го направило първият елемент с толкова високо атомно число в газообразно състояние.
Въпреки това експериментите с единични атоми подсказват, че най-вероятно е различна форма на летлив метал или полуметал с изключително ниска точка на кипене.
Физични и химични свойства
Поради краткия полуразпад на коперниций никое от физичните му свойства не е измерено директно. Теоретичните модели предполагат, че той би бил или ултра-летлив метал, или газообразен елемент с много стабилизирани 7s електрони.
Смята се, че атомният му радиус е малък за елемент от тази група, което е още едно доказателство за релативистичните корекции. От химическа гледна точка коперниций вероятно образува съединения в степен на окисление +2, подобно на живака, но неговите комплекси може да бъдат нестабилни или с необичайни свойства.
Експерименти показват, че коперниций образува летливи дихлориди, които наподобяват поведението на живак(II), но различията в летливостта подсказват, че химията на елемента е по-сложна и не следва класическите закономерности.
Изотопи и радиоактивност
Най-стабилният изотоп на коперниций е Cn-285, с период на полуразпад около 30 секунди — значително дълго време за свръхтежък елемент. Това позволява на учените да проучват химията на елемента чрез методи на атомна радиохимия.
Повечето други изотопи се разпадат в диапазона от милисекунди до няколко секунди чрез алфа-излъчване и спонтанно делене.
Изотопите на коперниций са важни за разбирането на структурата на свръхтежките ядра и местоположението на т.нар. „остров на стабилността“ — хипотетична зона, в която се предполага, че може да съществуват ядра със значително по-голяма устойчивост.
Производство и научно значение
Коперниций може да бъде произведен единствено в ядрени ускорители, използващи техники за синтез чрез студени ядрени реакции. Тези реакции са редки и изискват изключителна прецизност, защото вероятността от успешно сливане на двете ядра е изключително ниска. Всяко образувано ядро представлява уникален научен обект.
Научното значение на коперниций се изразява преди всичко в това, че е един от най-крайните примери за химия, управлявана от релативистични явления. Той служи като критичен тест за квантово-химичните модели и компютърните симулации, използвани за прогнозиране на свойствата на елементите отвъд познатите граници на таблицата. Той е и междинна стъпка към още по-тежки елементи като флеровий, московий и ливерморий.
Историческо и културно значение
Коперниций носи името на един от най-великите учени в историята — Николай Коперник. Кръщаването на елемента е символично признание за човек, който променя представата за космоса и освобождава човешкото мислене от догмите на Средновековието. По този начин елементът се превръща в мост между революциите на XVI век и модерната научна революция, която изследва границите на материята.
Името придава на елемента културно значение, което надхвърля чисто научния му характер. Коперниций се превръща в символ на интелектуалната смелост, способността на науката да преосмисля своята собствена основа и желанието на човечеството да проникне в непознатото.