Град Котел е разположен в живописната Котленска котловина, в североизточната част на Сливенска област. Той се намира на около 49 километра от областния център Сливен и на 330 километра от столицата София. Разположен е на средна надморска височина от 600 метра, в сърцето на Източна Стара планина.
| Котел | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
| Координати: 42.88628° с. ш. 26.449964° и. д. | |
 Изглед | |
 Местоположение на картата на България | |
 Местоположение на картата на Област Сливен | |
| Общи данни | |
| Население | 4674 души (31 декември 2024 г.) 35,5 души/km² |
| Землище | 131,519 km² |
| Надм. височина | 643 m |
| Пощ. код | 8970 |
| Тел. код | 04534 |
| МПС код | CH |
| ЕКАТТЕ | 39030 |
| Демоним | - |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община | Котел |
| кмет | Коста Каранашев |
| Кметство | - |
| кмет | - |
| Адрес на общината | |
| пл. „Възраждане“ 1 тел.: 004534/20 40, 00453/23 – 36 факс: 04534/25 – 40 | |
 Изглед към Котел, 1932 Храм „Св. Троица“ Пантеон на Георги Стойков Раковски Пощенска картичка от Котел преди 1932 г. | |
Това местоположение осигурява на Котел прохладно лято и сравнително мека зима, което го прави привлекателен за отдих през всички сезони. Климатът е умерено-континентален с отчетливо планинско влияние, а районът е известен с чистия си въздух и лечебен климат.
През града протича малката, но живописна река Сухойка, която придава свежест и естествено очарование на околността. Наоколо се простират гъсти букови и дъбови гори, част от които влизат в границите на Природен парк „Сините камъни“. Фауната и флората са изключително богати – срещат се редки видове растения, птици и бозайници. Природата около Котел предлага отлични условия за еко и планински туризъм, с множество маршрути и туристически пътеки, водещи към върхове, пещери и панорамни площадки.
Историческо развитие
Котел има древна и славна история. Първите следи от живот в района датират още от тракийската епоха, когато местността е била населена от племето котелеи. Според преданието името „Котел“ произлиза от формата на котловината, която наподобява котел, заобиколен от високи планински хребети. През Средновековието местността попада в пределите на Първото и Второто българско царство, а по-късно – под османска власт.
През османския период Котел се утвърждава като важно средище на търговията, занаятите и просветата. Неговото отдалечено планинско разположение го предпазва от постоянен контрол, което го превръща в убежище за български книжовници, учители и революционери. През XVIII и XIX век градът преживява културен и икономически разцвет. Той става един от най-ярките центрове на Българското възраждане, където се раждат и израстват редица бележити личности.
По време на борбите за национално освобождение Котел играе ключова роля. Тук се оформя революционна мрежа, подготвяща почвата за бъдещото въстание. Градът дава на България личности като Георги Раковски – идеологът на националната революция, Неофит Бозвели, Сава Филаретов, Петър Берон и други просветители, които с делото си оставят траен отпечатък в историята.
Културно и образователно наследство
Котел е истинска люлка на българската просвета и култура. Още през XVIII век тук възникват първите килийни училища, а през 1812 година е открито и едно от първите взаимни училища в България. Образованието в Котел се превръща в символ на стремежа към знание и духовно пробуждане. Тук се издават и преписват книги, развива се книжовна дейност, а градът се превръща в средище на духовници и учители, които по-късно разнасят просветата из цялата страна.
Днес символ на образователната традиция в града е Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, създадено през 1967 година. То подготвя музиканти, певци и танцьори, които продължават да съхраняват и популяризират българския фолклор по света. В училището се обучават млади таланти от всички краища на България, а Котел се превръща в средище на музикалния и танцовия дух на нацията.
Архитектурно и историческо наследство
Котел е един от най-добре запазените възрожденски градове в България. Централната част на града е обявена за архитектурен и исторически резерват. Калдъръмените улички, високите каменни зидове и старите къщи с дъсчени чардаци и орнаментирани врати пресъздават атмосферата на XIX век.
Сред най-известните забележителности на Котел са Пантеонът на възрожденците, където са събрани портрети и документи на български герои, Историческият музей, представящ развитието на града през вековете, Природонаучният музей, в който са изложени редки експонати от местната флора и фауна, и Домът-музей на Георги Раковски. Особено очарование носи и кварталът „Галатанско ханче“ – музейна зона, която пресъздава живота и архитектурата на възрожденския Котел.
В околностите на града се намират още редица природни и културни забележителности, сред които пещерата „Карандилска“, Котленският проход и историческите села Жеравна, Медвен и Градец – също архитектурни резервати, свързани с духовната и културна история на региона.
Икономика и занаяти
В миналото Котел е бил прочут със своите занаятчии. Кожарството, тъкачеството, дърворезбата и вълнарството са били основните поминъци на местното население. Котленските килими и тъкани са се славели из цялата Османска империя със своето качество и изящност. Местните майстори създавали уникални дърворезби, които украсявали църкви, иконостаси и мебели в цяла България.
Днес занаятите продължават да се поддържат чрез малки семейни ателиета и кооперации, които произвеждат традиционни изделия. Туризмът също има важно значение за икономиката на града. Благодарение на богатото културно наследство, природните дадености и гостоприемството на местните хора, Котел се утвърждава като предпочитана туристическа дестинация.
Развиват се екотуризмът, културният и образователният туризъм. В района има множество къщи за гости, хижи и еко пътеки. Местните производители предлагат натурални продукти като мед, сирена, билки и вълнени изделия, които се радват на голям интерес от туристите.
Фолклор, традиции и празници
Котел е прочут с богатия си фолклор и живи традиции. Градът е сред най-важните центрове на народното творчество в България. Местната музика, танци и носии носят уникални особености, характерни за Котленския край. Тук народната песен е дълбока, мелодична и често разказва за исторически събития, любов и живот сред природата.
Ежегодно в Котел се провеждат редица културни събития, сред които най-значим е Националният събор на народното творчество. Съборът събира изпълнители, певци и танцьори от всички региони на България и се превръща в истински празник на българската идентичност. Котел е и родното място на композитора Филип Кутев – създателя на първия професионален ансамбъл за народни песни и танци в страната, който носи неговото име.
Местните жители пазят ревностно традициите – празниците се отбелязват с народни хора, гайдари и пъстри носии, а занаяти като предене, тъкане и дърворезба се предават от поколение на поколение.
Туризъм и забележителности в околностите
Котел и неговият район предлагат изключително богати възможности за туризъм. Туристите могат да разгледат не само музеите и архитектурните паметници в самия град, но и да се отправят към околните природни маршрути.
Сред най-посещаваните обекти са Природонаучният музей, който представя над 30 000 експоната от флората и фауната на региона, и Пантеонът на възрожденците, където посетителите могат да се докоснат до героичното минало на България. В близост се намират и историческите села Жеравна, Медвен и Градец, които допълват автентичната атмосфера на региона.
Любителите на природата могат да се насладят на екопътеките около града, да посетят местните водопади и пещери или да се изкачат до Котленския проход, откъдето се разкрива панорамна гледка към Балкана.