Морската костенурка Chelonia mydas, известна като зелена морска костенурка, е едно от най-внушителните океански създания, чието присъствие носи чувство на древност, тишина и устойчивост.
| Морска костенурка | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Chelonia mydas |
| Българско наименование | Зелена морска костенурка |
| Таксономия | Животни → Хордови → Влечуги → Костенурки → Морски костенурки |
| Подвидове | Няма признати подвидове, но има две морфологични популации |
| Разпространение | Атлантически, Индийски и Тихи океан; тропични и субтропични води |
| Срещаемост в България | Случайни редки наблюдения в Черно море |
| Среда на обитание | Плитки заливи, лагуни, морски тревни ливади, коралови рифове |
| Надморска височина | Морско равнище |
| Дължина на тялото | 80–120 cm |
| Размах на плавниците | До 150 cm |
| Тегло | 100–200 kg (понякога > 230 kg) |
| Оперение / външен вид | Тъмнозелена/маслинена коруба, жълтеникав пластрон |
| Характерни белези | Гладка аеродинамична черупка, големи предни плавници |
| Очна структура | Големи очи с прозрачна мембрана за защита под вода |
| Слух | Умерено развит – възприема вибрации във водата |
| Тип хранене | Тревопасен при възрастните |
| Диета | Морски треви, водорасли; младите: медузи, мекотели, ракообразни |
| Ловно поведение | Не е хищник; пасе морски треви |
| Активност | Дневна; извършва периодични дълбоки гмуркания |
| Социално поведение | Самотници през по-голямата част от живота |
| Размножаване | Снасяне на яйца на родните плажове (филопатрия) |
| Гнездене | Пясъчни плажове в тропиците |
| Малки | 80–120 яйца; излюпване след 50–70 дни |
| Полова зрялост | На 20–35 години |
| Продължителност на живота | 60–90 години |
| Зрение | Отлично; адаптирано за морска светлина |
| Полет / придвижване | Плува с мощни предни плавници; миграции хиляди километри |
| Вид комуникация | Вибрации, химически сигнали, пространствена памет |
| Вид статус | Застрашен (Endangered) |
| Защитен статус в България | Защитен по Закона за биологичното разнообразие |
| Международен статус (IUCN) | EN – Endangered (Застрашен) |
| Основни заплахи | Пластмаса, риболовни мрежи, загуба на плажове, климатични промени |
| Природозащитни мерки | Защитени плажове, мониторинг, ограничаване на пластмасите |
| Екологична роля | Поддържа морските тревни ливади и рифови екосистеми |
| Поведенчески особености | Филопатрия, дълбоки гмуркания, бавен метаболизъм |
| Миграция | Хиляди километри между места за хранене и гнездене |
| Температурна адаптация | Тропични и субтропични води |
| Предпочитана температура | 20–28°C |
| Екосистемна функция | Регулация на морските треви и биологично равновесие |
| Естествени врагове | Акули, хищни риби, хищници по плажовете (лисици, птици) |
| Символика | Дълголетие, устойчивост, мъдрост |
| Културно значение | Присъства в митологии на Полинезия, Азия и Карибите |
| Научна дисциплина | Херпетология, морска биология |
| Интересни факти | Температурата на пясъка определя пола на малките |
| Генетичен код | Diploid 2n=56 |
| Среден размер на територията | Мигриращ вид с огромен ареал |
| Активни часове | Най-често активна през деня |
| Възстановителни програми | Международни програми за гнездови плажове (UNEP, WWF) |
| Най-големи популации в Европа | Средиземноморие – Кипър, Турция |
| Най-близки сродници | Chelonia agassizii (черна костенурка) |
| Роля в народните вярвания | Олицетворява океана и вечността |
| Примерни звуци | Не издава същински звуци; отделя въздушни вибрации |
| Общо значение за екосистемата | Ключов индикаторен вид за здравето на океаните |
Тя принадлежи към най-старите групи гръбначни животни, живели на Земята от над 100 милиона години, като е оцеляла през геоложки катастрофи, климатични промени и еволюционни сътресения. Морската костенурка е символ на морската екосистема и в същото време – вид, изправен пред сериозни заплахи, предизвикани от човека.
Нейното поведение, биология и пътешествия през океаните пораждат уважение към едно създание, което е едновременно крехко и устойчиво.
Анатомични и биологични характеристики
Морската костенурка Chelonia mydas се отличава със забележително тяло, оформено за живот в океана. Корубата ѝ е изгладена, аеродинамична, оцветена в различни нюанси от тъмнозелено до маслинено, като при възрастните индивиди придобива по-светъл, мраморен оттенък.
Долната част, наречена пластрон, е по-светла, често жълтеникава. Възрастните могат да достигнат до 160 kg, а при изключителни екземпляри – и над 200 kg, което ги прави едни от най-едрите морски костенурки в света.
Крайниците им са силно преобразени във форма на гребни перки, позволяващи дълги миграции и стабилно движение дори в силни течения. Дъхът им е белодробен, но способността им да пестят кислород позволява продължително пребиваване под вода – понякога повече от два часа.
Разпространение и местообитание
Chelonia mydas е космополитен вид, обитаващ тропичните и субтропичните води на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Предпочита плитки крайбрежни зони, лагуни и морски тревни полета, където се намира основната ѝ храна.
Размножителните плажове са добре известни по света – Карибите, Мексико, Оман, Австралия, Средиземно море, а отделни индивиди достигат и до Черно море.
Миграциите са удивително дълги: някои популации изминават хиляди километри между местата за хранене и местата за гнездене, следвайки древни навигационни пътища, които се предават през поколенията.
Хранене и екологична роля
Една от най-уникалните черти на зелената морска костенурка е преходът от всеядна диета при младите към почти изцяло растителна диета при възрастните индивиди. Основната храна са морски треви и водорасли, благодарение на което видът играе ключова роля в поддържането на здрави тревни екосистеми.
Те предотвратяват обрастването на морските ливади и стимулират техния растеж, което влияе положително върху множество други морски видове.
При младите костенурки храненето е по-разнообразно – медузи, ракообразни, мекотели и малки риби. С напредването на възрастта организмът им се приспособява към растителна диета, което е необичайно за морските костенурки като цяло.
Размножаване и жизнен цикъл
Размножаването е сред най-зрелищните етапи в живота на Chelonia mydas. Женските, често след изминати огромни разстояния, се завръщат към точно същия плаж, на който са се излюпили. Това поведение се нарича филопатрия и е сред най-впечатляващите миграционни феномени в животинския свят.
Гнездата се изкопават в топлия пясък през нощта, където женската снася между 80 и 120 яйца. Инкубационният период трае около 50–70 дни, а температурата на пясъка определя пола на новоизлюпените.
Малките костенурчета се излюпват през нощта и започват драматичното си бягство към океана, ръководени от светлината, отразена от вълните. Оцеляването им е изключително ниско – смята се, че само една на хиляда достига зряла възраст.
Но тези, които успяват, могат да живеят повече от 80 години, превръщайки се в могъщи океански номади.
Поведение и адаптации
Зелените морски костенурки са спокойни и издръжливи плувци. Способни са да се гмуркат дълбоко и да запазят енергия, намалявайки сърдечния ритъм почти до нулево ниво. Това им позволява да издържат дълги периоди без кислород.
Притежават отлично чувство за ориентация и използват магнитното поле на Земята, за да намират пътя си през океаните. Уникални са и с това, че почиват на дъното на лагуните, често под коралови образования, а млади индивиди могат да спят близо до повърхността, прикрепени за морски треви.
Заплахи и опазване
Макар да е древен и устойчив вид, Chelonia mydas днес е поставена под изключително високо напрежение, основно по вина на човешката дейност. Сред най-сериозните заплахи са замърсяването с пластмаса, в която костенурките често се заплитат или поглъщат, обърквайки я с медузи.
Също толкова опасни са риболовните мрежи, в които попадат като страничен улов, и урбанизацията на плажовете, която пречи на гнезденето. Светлините от крайбрежните комплекси объркват посоката на новоизлюпените малки, които вместо към морето тръгват към сушата.
Изменението на климата допълнително усложнява ситуацията, променяйки температурния баланс на пясъка, което води до непропорционална поява на женски индивиди. Заради тези фактори зелена морска костенурка е класифицирана като застрашен вид според IUCN. Световни програми за възстановяване, защитени зони и активен мониторинг са ключови за оцеляването ѝ.
Значение за човека и културата
В много култури по света морската костенурка е символ на дълголетие, мъдрост и устойчивост. В митологиите тя често представлява връзката между земята и морето, а в съвременната екология е един от най-важните индикаторни видове за здравето на океаните.
Присъствието ѝ е маркер за чисти, жизнени морски екосистеми, а изчезването ѝ би означавало сериозно нарушаване на природния баланс.