Област Велико Търново е една от административно-териториалните единици на Република България, разположена в северната част на страната. Тя заема централно място в северната част на Балканския полуостров и е една от областите, съчетаващи богато историческо наследство, разнообразна природа и добре развита икономика.
| Област Велико Търново | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Държава | България |
| Административен център | Велико Търново |
| Тип административна единица | Област |
| Общини | 10 общини – Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол |
| Най-големи градове | Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Павликени |
| Географски координати | 43.083° с. ш., 25.650° и. д. |
| Площ | 4 662 км² |
| Население | около 230 000 души |
| Гъстота на населението | ~49 души/км² |
| Релеф | Предимно хълмист, с части от Предбалкана и Дунавската равнина |
| Надморска височина (средна) | 200–400 м |
| Основни реки | Янтра, Росица, Студена, Веселина |
| Езера и язовири | Язовир Йовковци, язовир Алфатар |
| Климат | Умерено-континентален с четири ясно изразени сезона |
| Средна температура (годишна) | около 11°C |
| Валежи (годишни) | 550–650 мм |
| Природни ресурси | Горски и земеделски територии, варовик, глина, минерални извори |
| Икономика | Селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, машиностроене, туризъм |
| Основни културни центрове | Велико Търново, Елена, Свищов |
| Исторически забележителности | Царевец, Трапезица, Арбанаси, Никополис ад Иструм |
| Образование | Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов |
| Култура и духовност | Богата традиция на възрожденска архитектура, книжовност и православие |
| Туризъм | Културно-исторически, религиозен, еко- и селски туризъм |
| Транспортна мрежа | Добре развита пътна и железопътна инфраструктура (главна жп линия София–Варна) |
| Основни пътища | E772 (София–Варна), I-5 (Русе–Стара Загора) |
| Съседни области | Плевен, Ловеч, Габрово, Сливен, Търговище, Русе |
| Регионално значение | Исторически, културен и духовен център на България |
| Етнически състав | Българско мнозинство, малки турски и ромски общности |
| Религия | Предимно източноправославна |
| Празник на областта | 22 март – Ден на освобождението на Велико Търново |
| Регистрационен код на МПС | ВТ |
| Пощенски кодове | 5000–5199 |
| Телефонен код | 062, 0617, 0618 |
| ЕКАТТЕ диапазон | 10400–10999 |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Кои са най-известните туристически забележителности в област Велико Търново? 💬 Отговор: Сред най-известните забележителности са крепостите Царевец и Трапезица, архитектурният резерват Арбанаси, Никополис ад Иструм, град Елена и музеите във Велико Търново и Свищов. ❓ Въпрос: Какви са основните икономически отрасли на област Велико Търново? 💬 Отговор: Основните отрасли са селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, туризмът и услугите, като регионът е известен и с активен културен и образователен живот. | |
Административен център на областта е град Велико Търново — бивша столица на Второто българско царство и един от най-важните културно-исторически центрове на България.
Географско положение и граници
Област Велико Търново се намира в централната част на Северна България. Граничи с областите Русе и Търговище на североизток, Шумен на изток, Сливен на югоизток, Стара Загора и Габрово на юг, както и Плевен и Ловеч на запад.
Територията ѝ е около 4660 квадратни километра, което я нарежда сред средно големите области в страната. През областта преминават части от Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина, което обуславя голямото разнообразие на релефа, почвите и растителността.
Районът е прорязан от множество реки, като най-значимите са Янтра, Росица, Дряновска, Лефеджа и Беляковска. Река Янтра, третата по дължина в България, играе ключова роля за формирането на ландшафта и е важен природен ресурс за региона.
Релеф и природа
Релефът на област Велико Търново е изключително разнообразен – от равнинни и хълмисти райони в северната и източната част до планински и предпланински зони в южната.
Северната част попада в Дунавската хълмиста равнина с плодородни черноземни почви, подходящи за земеделие. Южната част, към Балкана, е по-гориста и представлява преход към планинския релеф. Тук се издигат масивите на Елено-Твърдишкия Балкан, част от Стара планина, с най-висок връх Чумерна (1536 м), намиращ се близо до южната граница на областта.
Природата е богата и разнообразна. Областта разполага с множество защитени територии – резервати, природни паркове и местности. Сред тях се открояват Природен парк „Българка“, обхващащ части от южните склонове на Стара планина, и резерват „Червената стена“, известен със своите редки растителни видове. Освен това в района има десетки вековни гори и карстови образувания.
Климат
Климатът е умереноконтинентален. Зимите са сравнително студени, но не сурови, а летата – топли и сухи. Средногодишната температура е около 10–11°C, а годишното количество валежи – около 600 мм. В по-високите части на Стара планина се наблюдава планинско влияние, което смекчава температурните крайности и благоприятства развитието на горска растителност.
Административно деление
Област Велико Търново се състои от 10 общини:
- Велико Търново
- Горна Оряховица
- Елена
- Златарица
- Лясковец
- Павликени
- Полски Тръмбеш
- Свищов
- Стражица
- Сухиндол
Най-големите градове са Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов, които представляват икономически, транспортни и културни центрове. Областта включва и множество села с богата история и традиции.
Население и демографски особености
Населението на област Велико Търново е около 220 000 души (по данни от последните преброявания). То е неравномерно разпределено – най-гъсто населени са районите около трите големи града, докато в планинските общини, като Елена и Златарица, се наблюдава демографско обезлюдяване.
Етническият състав е предимно български, като в някои общини има малцинства от роми и турци. Регионът се отличава с високо културно ниво и дълбоки традиции в образованието.
История
Великотърновският регион е сред най-исторически значимите в България. Населен е още от праисторически времена – открити са следи от неолитни и тракийски селища. През Античността районът попада в границите на Римската империя, като тук възникват важни римски пътища и градове.
Най-значимият период от историята на областта настъпва през Средновековието, когато Велико Търново става столица на Второто българско царство (1185–1393 г.). Именно тук братята Асен и Петър вдигат въстание срещу византийското владичество и възстановяват българската държава. През XIII–XIV век Търново е наричан „втори Константинопол“ и се превръща в духовен и политически център на средновековна България.
След падането на България под османска власт областта запазва своето значение като културно средище. През Възраждането тук се развиват занаяти, търговия и книжовност. От Търново произхождат редица видни възрожденци и революционери. През 1879 г. в града е приета Търновската конституция – първият основен закон на свободна България.
Икономика
Икономиката на област Велико Търново е разнообразна и балансирана. Основните отрасли включват машиностроене, хранително-вкусова промишленост, транспорт, строителство и туризъм.
Горна Оряховица е индустриалното сърце на областта, със силно развита железопътна инфраструктура и предприятия в металообработването и хранителната индустрия. Свищов, разположен на брега на Дунав, е важен търговски и пристанищен център с дълга традиция в образованието и финансите. Павликени и Сухиндол са известни с лозарството и винарството.
Земеделието също заема значителен дял. Плодородните равнини около Полски Тръмбеш и Стражица се използват за зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдство.
Култура и образование
Област Велико Търново е културен център с национално значение. Най-голямата образователна институция е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, който подготвя кадри в областта на хуманитарните, обществени и педагогически науки. В региона има множество училища, читалища и музеи, които съхраняват местното културно наследство.
Културният живот е оживен, особено в столицата на областта, където се провеждат Международен фестивал на историческите реконструкции „Средновековен Търновград“, театрални постановки и изложби. Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ и Археологическият музей пазят безценни артефакти от българската история.
Туризъм
Туризмът е един от водещите отрасли. Велико Търново е един от най-посещаваните градове в България, благодарение на крепостта Царевец, църквите „Св. Четиридесет мъченици“ и „Св. Петър и Павел“, както и на живописния стар квартал Варуша.
Елена и околностите ѝ са популярна дестинация за еко- и селски туризъм, предлагайки чист въздух, планински пейзажи и автентична възрожденска архитектура. В Свищов може да се разгледа Античният град Нове, един от най-добре запазените римски военни лагери на Балканите.
Транспорт и инфраструктура
През областта преминават важни транспортни коридори, свързващи Северна и Южна България. Железопътният възел Горна Оряховица е сред най-големите в страната. Добре развита е пътната мрежа, включваща първокласни пътища и автомагистрала „Хемус“ (в строеж), която ще подобри връзката с Варна и София. В района на Свищов функционира речно пристанище на Дунав, което осигурява международни транспортни връзки.
Забележителности
- Сред многобройните забележителности на област Велико Търново се открояват:
- Царевец и Трапезица – историческите хълмове на старата българска столица;
- Арбанаси – архитектурен резерват с уникални възрожденски къщи и църкви;
- Патриаршеската църква „Възнесение Господне“;
- Музеят на восъчните фигури;
- Къщата-музей „Петко Р. Славейков“ в Трявна и музеят на град Елена;
Природни забележителности като Хотнишкия водопад, Еменския каньон и Преображенския манастир.