Област Пазарджик се намира в централната част на Южна България и е една от най-живописните и богато на културно-историческо наследство области в страната.
| Област Пазарджик | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Държава | България |
| Административен център | Пазарджик |
| Тип административна единица | Област |
| Общини | 12 общини – Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница |
| Най-големи градове | Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Велинград |
| Географски координати | 42.200° с. ш., 24.333° и. д. |
| Площ | 4 480 км² |
| Население | около 250 000 души |
| Гъстота на населението | ~56 души/км² |
| Релеф | Смесен – равнинен в северната част и планински в южната (Родопи и Средна гора) |
| Надморска височина (средна) | 300–900 м |
| Основни реки | Марица, Тополница, Чепинска |
| Езера и язовири | Батак, Белмекен, Доспат (частично), Тошков чарк |
| Климат | Преходно-континентален, с по-смекчени зими и топли лета |
| Средна температура (годишна) | около 12°C |
| Валежи (годишни) | 600–800 мм |
| Природни ресурси | Минерални води, гори, плодородни почви, полезни изкопаеми (мед, въглища, строителни материали) |
| Икономика | Земеделие, промишленост, туризъм, енергетика, добивна индустрия |
| Основни културни центрове | Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Велинград |
| Исторически забележителности | Панагюрското съкровище, крепост Перистера, църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик, Исторически музей – Панагюрище |
| Образование | Средни училища, Педагогически колеж, професионални гимназии |
| Култура и духовност | Богато възрожденско наследство, театри, музеи, фестивали и религиозни центрове |
| Туризъм | Балнео-, културен, еко- и планински туризъм; Велинград – СПА столица на Балканите |
| Транспортна мрежа | Гъста пътна и жп инфраструктура; автомагистрала „Тракия“ преминава през областта |
| Основни пътища | A1 (Тракия), I-8, II-37 |
| Съседни области | Софийска, Пловдив, Смолян, Благоевград |
| Регионално значение | Важен икономически, транспортен и туристически център на Южна България |
| Етнически състав | Българско мнозинство, турско и ромско малцинство |
| Религия | Източноправославие и ислям |
| Празник на областта | 21 май – Ден на Пазарджик |
| Регистрационен код на МПС | РА |
| Пощенски кодове | 4400–4960 |
| Телефонен код | 034, 035, 0359 |
| ЕКАТТЕ диапазон | 20000–20999 |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Кои са най-известните туристически дестинации в област Пазарджик? 💬 Отговор: Най-посещаваните са Велинград – СПА столицата на Балканите, Панагюрище с прочутото съкровище, язовир Батак и планинските курорти около Ракитово и Сърница. ❓ Въпрос: Какви са основните икономически отрасли в област Пазарджик? 💬 Отговор: Областта има добре развита икономика, включваща земеделие, хранително-вкусова и добивна промишленост, енергетика, както и динамичен туристически сектор с акцент върху балнеологията и СПА услугите. | |
С административен център град Пазарджик, областта обхваща разнообразен релеф – от плодородните полета на Горнотракийската низина до зелените склонове на Родопите и Средна гора. Пазарджишкият регион е не само икономически активен, но и важен културен, образователен и духовен център с вековни традиции.
Географско положение и природни особености
Област Пазарджик заема площ от около 4 500 квадратни километра и граничи с областите София, Пловдив, Смолян, Благоевград и Кюстендил. През територията ѝ протича река Марица – една от най-значимите реки в България, която е жизненоважен фактор за земеделието и развитието на населените места в региона.
Релефът на областта е изключително разнообразен. Северната част включва южните склонове на Средна гора, централната е част от Горнотракийската низина, а южната граничи с Северните Родопи. Това разнообразие определя и климатичните особености – в равнините климатът е преходно-континентален, докато в планинските райони е по-хладен и влажен.
Регионът е богат на природни ресурси – гори, минерални извори, плодородни земи и водни запаси. Сред по-известните природни забележителности са резерватът Беглика, язовир Батак, язовир Белмекен и язовир Доспат (частично в областта). Южната част на областта е покрита с гъсти иглолистни гори, които приютяват разнообразна флора и фауна.
Историческо развитие
Територията на днешна област Пазарджик има древна история. Археологически находки показват, че тук е имало селища още през неолита. В античността районът е бил обитаван от тракийските племена беси и сатри, които са оставили след себе си светилища и надгробни могили. В близост до Батак и Брацигово са открити следи от тракийски укрепления и култови места.
През римската епоха територията влиза в състава на провинция Тракия. Изграждат се пътища, мостове и крепости, като римският път от Филипопол (днешен Пловдив) към Сердика (София) преминава през района. По време на Първото и Второто българско царство регионът е част от важни административни единици и има активно земеделие и занаяти.
По време на османското владичество Пазарджик се развива като значим търговски и занаятчийски център. Градът е основан през XV век от преселници от околните села, а през XVIII–XIX век се превръща в един от най-големите градове в Южна България. В този период се изграждат училища, църкви и обществени сгради.
Особено важен е приносът на региона в борбата за национално освобождение. В Батак избухва едно от най-героичните въстания – Априлското въстание от 1876 г., което завършва с кървави събития, но остава завинаги в националната памет като символ на саможертва и борба за свобода. След Освобождението областта се развива бързо в икономическо и културно отношение.
Административно деление и население
Област Пазарджик се състои от 12 общини: Пазарджик, Велинград, Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница и Панагюрище. Населението е около 250 000 души, което я нарежда сред средно населените области в България.
Областният център град Пазарджик е важен административен, образователен и икономически център. Други значими градове са Велинград – признат за „спа столица на Балканите“; Панагюрище – град със славна възрожденска история и откривател на световноизвестното Панагюрско златно съкровище; Пещера и Брацигово, известни с индустрия и занаяти.
Населението в областта е разнообразно по етнически състав, като преобладава българското, но има и турско, ромско и помашко население, особено в Родопската част. Взаимоотношенията между общностите са мирни и базирани на дългогодишно съжителство и взаимно уважение.
Икономика
Икономиката на област Пазарджик е многостранно развита, като обхваща индустрия, земеделие, туризъм и услуги. Плодородните земи в района на Пазарджик, Септември и Лесичово са сред най-продуктивните в страната. Отглеждат се пшеница, ечемик, царевица, тютюн, слънчоглед и зеленчуци. Силно развито е и овощарството – регионът е известен с ябълки, череши и сливи.
В планинските райони се отглеждат картофи, а животновъдството – овцевъдство, говедовъдство и пчеларство – играе важна роля за поминъка на населението.
Промишлеността е концентрирана основно в Пазарджик, Панагюрище, Пещера и Велинград. Основни отрасли са машиностроенето, хранително-вкусовата индустрия, дървообработването, текстилът и производството на фармацевтични продукти. В Панагюрище функционира „Асарел-Медет“ АД – един от най-големите минно-добивни комплекси в България.
Развива се и туризмът, който е сред най-динамичните сектори, особено благодарение на минералните извори във Велинград, Батак и Стрелча.
Туризъм и природни забележителности
Област Пазарджик предлага изключително богати възможности за туризъм – културен, исторически, балнеологичен и еко-туризъм. Велинград е безспорният център на балнео и спа туризма в България, с над 80 минерални извора. Градът е предпочитана дестинация за почивка и лечение през цялата година.
Батак е място със силно историческо значение – град-символ на Априлското въстание. В него се намира църквата „Света Неделя“, превърната в национален паметник. Панагюрище привлича туристи с богатото си културно наследство – Историческия музей, Къщата-музей „Райна Княгиня“, както и световноизвестното Панагюрско златно съкровище, открито през 1949 г.
Пещера е известна с близката пещера „Снежанка“, една от най-красивите в България, както и с природния резерват Купена. В Родопската част на областта се намират живописните язовири Батак, Широка поляна, Голям Беглик и Тошков чарк, предпочитани за риболов, къмпинг и планински туризъм.
Природните ресурси и богатите културни маршрути превръщат област Пазарджик в дестинация, съчетаваща почивка, природа и история.
Култура, образование и традиции
Културният живот в областта е активен и разнообразен. В град Пазарджик функционират Драматично-куклен театър „Константин Величков“, Художествена галерия „Станислав Доспевски“, както и множество читалища и музеи.
В Панагюрище ежегодно се провежда Национален фестивал на историческата памет, който възражда традициите от Възраждането. Във Велинград се организира Фестивал на минералната вода, а в Батак – Дни на героизма и паметта.
Областта е известна с богатите си фолклорни традиции – песните, танците и обичаите на Родопите и Тракия се преплитат в уникален културен колорит. Занаятите като дърворезба, тъкачество и грънчарство продължават да се практикуват в някои селища.
Образователната мрежа в областта включва основни, средни и професионални училища, а в Пазарджик се намират филиали на висши учебни заведения.
Инфраструктура и транспорт
Област Пазарджик има благоприятно транспортно разположение. През нея преминават важни транспортни артерии – автомагистрала „Тракия“ (A1), железопътната линия София–Пловдив, както и множество регионални пътища, свързващи Родопите със Средна гора.
Транспортната достъпност, близостта до столицата и Пловдив, както и природните дадености, превръщат областта в перспективен регион за инвестиции и развитие на туризъм и лека промишленост.