Овца (Ovis aries) е едно от най-старите домашни животни, отглеждани от човека още от зората на земеделието. Тя принадлежи към семейство Bovidae и е представител на рода Ovis, включващ и дивите муфлони, смятани за нейни прародители.
| Овца | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Ovis aries |
| Българско наименование | Овца |
| Таксономия | Царство Animalia → Тип Chordata → Клас Mammalia → Разред Artiodactyla → Семейство Bovidae |
| Подвидове | Домашна овца, различни породи (вълнодайни, млечни, месни) |
| Разпространение | В световен мащаб, най-вече в умерени и сухи зони |
| Срещаемост в България | В цялата страна, особено в планински и равнинни райони |
| Среда на обитание | Пасища, ливади, ферми |
| Надморска височина | До 3000 м |
| Дължина на тялото | 1,2–1,5 м |
| Тегло | 40–100 кг |
| Оперение / козина | Гъста вълна, различна по цвят (бяла, сива, кафява, черна) |
| Характерни белези | Извити рога (при мъжките), компактно тяло, преживна система |
| Тип хранене | Растително, преживно |
| Диета | Трева, билки, листа, фуражи |
| Социално поведение | Стадно, миролюбиво |
| Размножаване | Полово, бременност ~150 дни |
| Малки | Обикновено 1–2 агнета |
| Полова зрялост | 6–12 месеца |
| Продължителност на живота | 10–15 години |
| Активност | Дневна |
| Защитен статус | Не е застрашена |
| Основни заплахи | Болести, паразити, климатични промени |
| Екологична роля | Поддържа тревни екосистеми, предотвратява обрастване |
| Икономическо значение | Мляко, вълна, месо, кожа |
| Културно значение | Символ на кротост, чистота и плодородие |
| Интересни факти | Над 1000 породи овце по света |
| Научна дисциплина | Зоология, ветеринарна медицина, селекция и генетика |
През хилядолетията овцата е имала огромно значение за човешката цивилизация – осигурявайки вълна, мляко, месо и кожа, тя е допринесла за развитието на стопанството, облеклото и културата на много народи.
Днес овцевъдството е широко разпространено по всички континенти, особено в райони с умерен и полусух климат. България, със своите пасища и традиции в животновъдството, е сред страните, където овцата е не само икономически важна, но и част от народния бит и обредност.
Произход и еволюция
Овцата произлиза от дивите видове на Ovis orientalis – т.нар. азиатски муфлон, който е бил опитомен преди около 10 000 години в Близкия изток. Постепенно животното се разпространява в Европа, Азия и Северна Африка, а по-късно – и по целия свят. В процеса на селекция се оформят различни породи в зависимост от климатичните условия и човешките нужди – вълнодайни, млечни, месодайни и комбинирани.
Днес са известни над 1000 породи овце, сред които прочути са Мерино, Каракул, Лакон, Ил дьо Франс и Австралийски Меринос. България също притежава местни породи като Средностаропланинска, Каракачанска и Плевенска черноглава овца.
Анатомични и физиологични особености
Овцата е преживно животно със средни размери, дължина на тялото около 1,2–1,5 м и тегло между 40 и 100 кг в зависимост от породата. Главата ѝ е малка с изразен профил, а при някои мъжки индивиди (овни) има големи извити рога. Тялото е покрито с гъста вълна, която расте непрекъснато и изисква периодично стригане.
Както при кравата, и при овцата стомахът е четирикамерен – търбух, мрежа, книжка и сирище, позволяващи ефективно разграждане на растителната храна чрез ферментация. Средната продължителност на живота ѝ е между 10 и 15 години, макар че в стопански условия рядко надживява 8–10 години.
Поведение и социален живот
Овцата е стадно животно с изключително развито чувство за принадлежност към групата. Тя се чувства сигурна в компанията на други овце и следва водача на стадото инстинктивно. Известна е със своята предпазливост, послушание и миролюбив нрав. Използва различни звуци, за да комуникира с агнетата си или при стресови ситуации.
Овцете имат добро зрение и слух, запомнят пътищата към пасищата и могат да разпознават лица – както на хора, така и на други овце.
Хранене
Овцете се хранят основно с треви, листа, билки и други растителни материали. През пролетта и лятото пасат по пасища, а през зимата се хранят със сено, фуражи и концентрирани добавки. Поради преживната си система те могат да усвояват дори груба растителна маса. Водата е жизненоважна за тяхното здраве и продуктивност, особено при млечните породи.
Размножаване и развитие
Половата зрялост настъпва между 6 и 12 месеца. Размножителният период при овцете обикновено е през есента. Бременността продължава около 5 месеца (около 150 дни), след което овцата ражда едно или две агнета. Те прохождат още в първите часове след раждането и бързо засукват майчиното мляко, богато на коластра, която укрепва имунитета им.
Икономическо значение
Овцата има изключително значение за икономиката на много страни. Вълната ѝ е една от най-старите и най-ценени суровини в текстилната индустрия, използвана за изработка на дрехи, килими и одеяла. Млякото ѝ съдържа повече мазнини и белтъчини от кравето и служи за производство на деликатеси като сирене, кашкавал и кисело мляко. Агнешкото месо е ценено заради своята крехкост и хранителна стойност.
В България овцевъдството е традиционен поминък, особено в планинските и полупланинските райони. Българското овче сирене и кашкавал са известни с високото си качество и вкус.
Културно и символично значение
В народната култура овцата е символ на кротост, чистота и благословение. В християнството тя е свързана с образа на „агнето Божие“ – символ на жертвеност и милост. В българските обичаи агнето е неизменна част от Великденските и Гергьовденските трапези, символизирайки новото начало и плодородието.
Във фолклора овчарят заема специално място – пазител на стадото и олицетворение на хармонията между човека и природата.
Екологично значение
Овцете играят важна роля в поддържането на природните екосистеми. Тяхното пасищно поведение предотвратява обрастването на тревните площи и спомага за поддържане на биоразнообразието. В същото време прекомерната паша може да доведе до ерозия на почвите, затова устойчивото управление на стадата е от съществено значение за екологията.