Окото е едно от най-знаковите и мистични езера в България. То принадлежи към прочутата група на Седемте рилски езера, разположени в северозападната част на Рила планина.
| Окото | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Име на обекта | Окото (езеро) |
| Географски тип | Ледниково езеро |
| Местоположение | Северозападна Рила, Национален парк „Рила“ |
| Координати | 42.202° с. ш., 23.306° и. д. |
| Дължина | 200 м |
| Ширина | 175 м |
| Площ | 0,068 км² |
| Надморска височина | 2440 м |
| Средна дълбочина | 20 м |
| Максимална дълбочина | 37,5 м |
| Обем на водата | 300 000 м³ |
| Соленост | Пресноводно |
| Тип вода | Ледникова, изключително чиста |
| Основни водни източници | Топящ се сняг и валежи |
| Отток | Към езерото Бъбрекът, част от басейна на р. Джерман |
| Хидрологичен режим | Постоянен, сезонно изменчив |
| Геоложки произход | Ледников |
| Климат | Алпийски |
| Средна годишна температура | 2°C |
| Валежи (годишни) | 1000–1100 мм |
| Изпарение | Много ниско |
| Води и басейн | Басейн на река Струма |
| Флора | Мъхове, лишеи, клек, планински треви |
| Фауна | Дребни водни организми, орли, гущери |
| Основни видове птици | Сокол, орел, планинска чучулига |
| Екосистема | Алпийска, ледникова |
| Природозащитен статус | Част от Национален парк „Рила“ и Натура 2000 |
| Управляваща организация | Дирекция на НП „Рила“ |
| Основна икономическа дейност | Туризъм |
| Социално значение | Символ на Рила и духовен център |
| Туристически обекти | Хижа „Седемте езера“, Паничище |
| Природни феномени | Най-дълбокото езеро в България |
| Опазване и мониторинг | Под постоянен екологичен контрол |
| Научни изследвания | Хидрология, климатология, екология |
| Международно значение | Природна забележителност с висок туристически интерес |
| Естетическа стойност | Изключителна визуална красота |
| Потенциал за туризъм | Изключително висок |
Сред тях Окото се отличава като най-дълбокото ледниково езеро в България и с изключителната си овална форма, която му е дала името – напомня на гигантско човешко око, втренчено в небето.
Разположено в суровата красота на Рила, Окото е не само природен феномен, но и духовен символ, често възприеман като „окото на планината“, което наблюдава света. Неслучайно то е сред най-фотографираните природни обекти в България и притегателен център за хиляди туристи, планинари и поклонници.
Географско разположение
Окото се намира в северозападната част на Рила планина, в рамките на Национален парк „Рила“, на надморска височина от 2440 метра. То е шестото по височина в каскадата на Седемте рилски езера и се разполага между езерата Сълзата (по-високо) и Бъбрекът (по-ниско).
Oколността се характеризира с типичен високопланински релеф – стръмни склонове, каменни сипеи, алпийски пасища и моренни полета. Езерото е част от водосборната система на река Джерман, приток на Струма.
Морфология и физикогеографски характеристики
Окото е класически пример за ледниково езеро, образувано в дълбока циркусна котловина вследствие на движението и ерозията на древен ледник. Формата му е почти идеално овална, напомняща ириса на човешко око, което е дало и името му.
- Дължина: около 200 м
- Ширина: 175 м
- Площ: около 6,8 декара
- Максимална дълбочина: 37,5 м – най-дълбокото в България
- Обем на водата: приблизително 300 000 м³
- Цвят: тъмносин, който при определена светлина преминава в лазурен оттенък
- Прозрачност: изключително висока – дъното се вижда до 5–6 м дълбочина
Дъното на езерото е стръмно и покрито с гладки гранитни блокове. Поради голямата дълбочина водата се затопля бавно и остава студена през цялата година – средно около 5–7°C през лятото.
Хидрология и отток
Езерото се захранва основно от топящите се снегове и валежите. То има постоянен повърхностен отток, който се спуска надолу и захранва езерото Бъбрекът. Водите на Окото са изключително чисти, с ниско съдържание на минерали и висока прозрачност.
Водният баланс е стабилен, като нивото се колебае с около 30–40 см между пролетта и есента. Зимата езерото замръзва, а дебелината на ледената покривка може да достигне 1,5 метра.
Климат и природна среда
Районът на Окото попада в алпийския климатичен пояс, с дълга и снежна зима и кратко, прохладно лято. Средната годишна температура е около 2°C, а годишните валежи надвишават 1000 мм, основно под формата на сняг.
Около езерото расте типична субалпийска растителност – клек, хвойна, алпийски треви, мъхове и лишеи. Във водите не живеят риби поради ниската температура, но се срещат различни видове водорасли и микроскопични организми, които поддържат природното равновесие.
Фауната в района включва диви кози, сърни, мечки, орли, лисици, синигери и гущери, а някои видове са ендемични за Рила.
Туризъм и достъпност
Окото е една от най-посещаваните природни забележителности в България. То се намира на популярния туристически маршрут, който обикаля Седемте рилски езера. Най-удобните изходни точки са:
- Паничище, откъдето тръгва лифт до хижа „Седемте езера“;
- хижа „Седемте езера“, от която до Окото се стига за около 1 час пеша;
- хижа „Рилски езера“, разположена в близост до долните езера.
Пътеките са добре маркирани и подходящи за пешеходен туризъм през месеците юли–септември. През зимата достъпът е ограничен и изисква алпийска екипировка. От скалните площадки над езерото се открива зашеметяваща панорама към целия циркус на Седемте езера, а отражението на небето във водите на Окото създава усещане за спокойствие и величие.
Екологично значение и опазване
Окото и останалите Рилски езера са част от Национален парк „Рила“, включен в мрежата Натура 2000. Районът има висок природозащитен статус и се следи от екологични служби за поддържане на чистотата на водите и контрола на туристическия натиск.
В последните години се наблюдава засилено внимание към опазването на езерата – забранено е къпането, паленето на огън и къмпингуването в близост до бреговете. Водите на Окото се използват и за научни изследвания на хидрологичните и климатичните процеси в Рила.
Езерото е природен индикатор за чистотата на планинската среда – всяка промяна в прозрачността или нивото на водата е сигнал за екологични нарушения в района.
Легенди и духовно значение
Според старите рилски предания, Окото е „душата на планината“. Вярва се, че то е живо същество, което наблюдава човека и помни неговите дела. Много хора вярват, че поглеждайки в спокойните му води, човек може да види своето вътрешно състояние.
Съществува и легенда, че езерата на Рила били сълзите на древен великан, оплакващ изгубената си любов. Оттам идва името на най-високото езеро – Сълзата, а Окото се смята за неговото отражение – символ на вечната памет и наблюдение.
Днес мястото е посещавано и от последователите на Петър Дънов, които го възприемат като център на духовна енергия и хармония.