Пазарджик е един от най-значимите градове в Южна България и административен център на едноименната област. Разположен е в плодородната долина на река Марица, в централната част на Горнотракийската низина.
| Пазарджик | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община | Пазарджик |
| Географски координати | 42.190° с. ш., 24.330° и. д. |
| Надморска височина | 205 м |
| Площ на града | 37,36 кв. км |
| Население | Около 70 000 души |
| Пощенски код | 4400 |
| Телефонен код | 034 |
| Регистрационен код на МПС | РА |
| ЕКАТТЕ код | 55155 |
| Климат | Умереноконтинентален – топло лято и мека зима |
| Средна годишна температура | 12,5 °C |
| Годишни валежи | Около 540 мм |
| Релеф и местоположение | Разположен в плодородната Пазарджишка котловина, по поречието на река Марица |
| Основни водни обекти | Река Марица, напоителни канали, близост до язовир „Тополница“ |
| Почви | Алувиално-ливадни и черноземни почви, подходящи за земеделие |
| Биогеографска зона | Средиземноморско-континентална преходна зона |
| Флора | Типична за равнинните части – липа, дъб, явор, акация |
| Фауна | Водни и сухоземни видове – щъркели, жаби, зайци, лисици |
| Икономика | Развита индустрия, земеделие, хранително-вкусова промишленост |
| Основни отрасли | Машиностроене, текстил, търговия, селско стопанство |
| Местни предприятия | „Асарел Медет“ (регионално), „Пещерска“ АД, мебелни и хранителни фабрики |
| Трудова заетост | Основно в индустриалния и търговския сектор |
| Инфраструктура | Добре развита транспортна и градска мрежа |
| Транспортни връзки | Главен път Е80 (София–Пловдив), жп линия София–Бургас |
| Железопътен транспорт | Централна гара Пазарджик – ключова точка по международната линия |
| Образование | Училища, гимназии, филиали на висши учебни заведения |
| Култура и изкуство | Театър „Константин Величков“, художествена галерия, музеи |
| Здравеопазване | Многопрофилна болница за активно лечение „Пазарджик“ |
| Религия и духовност | Преобладаващо православие, налични църкви и храмове |
| Туризъм и забележителности | Катедралата „Св. Богородица“, часовниковата кула, парк „Острова“ |
| Природа и околна среда | Зелени зони и природни паркове в околностите |
| Екологичен статус | Добра екологична среда с контролирани емисии |
| Обществен живот | Културни прояви, фестивали и местни инициативи |
| Местен празник | 21 май – Ден на Пазарджик |
| Историческо развитие | Основан през XV в. като търговско средище по пътя София–Пловдив |
| Етнически състав | Преобладаващо българи, с малки турски и ромски общности |
| Образователна степен | Висока грамотност и образователно ниво на населението |
| Културно наследство | Исторически музеи, възрожденски сгради и църкви |
| Спорт и отдих | ФК „Хебър“, спортна зала „Васил Левски“, плувен басейн |
| Административна структура | Кмет, общински съвет и административни отдели |
| Регионално значение | Важен икономически и търговски център в Западна Тракия |
| Опазване и управление | Местни екологични програми и развитие на туризма |
| Местна кухня и традиции | Ястия от зеленчуци, баници, млечни продукти и вина |
| Комуникации | Добро интернет покритие и телекомуникационни услуги |
| Енергийна система | Захранван от националната електрическа мрежа |
| Регионални партньорства | Побратимени градове в Румъния, Сърбия и Турция |
| Администрация | |
| Кмет |  Петър Куленски |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| 4400 Пазарджик; бул. „България“ 2 тел.: (034)445 – 501 | |
| Изглед | |
 Град Пазарджик Централна градска част | |
Градът се намира на 37 километра западно от Пловдив и на около 110 километра югоизточно от София, което му осигурява стратегическо местоположение и удобен достъп до важни транспортни и търговски артерии.
Надморската височина на Пазарджик е приблизително 205 метра, а теренът около града е равнинен, обграден от ниски хълмове и зелени полета.
Климатът е преходноконтинентален, характеризиращ се с горещо лято, мека зима и изобилие от слънчеви дни през годината. Средната годишна температура е около 12°C, което създава благоприятни условия за земеделие и животновъдство.
През града преминава река Марица, която е важен воден ресурс и играе съществена роля в икономиката и екологията на региона. Благодарение на реката, околностите на Пазарджик са изключително плодородни, а земите около нея са използвани за отглеждане на зеленчуци, плодове, зърнени култури и лозови масиви.
Регионът е богат на природни дадености – в близост се намират Родопите, които предоставят възможности за туризъм, лов и екопътеки. Районът е осеян с минерални извори, най-известният от които е в село Варвара, което е популярна дестинация за балнеолечение и почивка.
Историческо развитие
Пазарджик е град с многовековна история, чиито корени се проследяват още от античността. Районът е бил обитаван от тракийското племе беси, известно със своята културна и религиозна активност. Археологически находки от тракийски гробници, керамика и монети свидетелстват за развитието на цивилизацията в района още през V–IV век пр.н.е.
През римската епоха на територията на днешния град и околностите му са изградени пътища и селища, част от стратегическите маршрути между Филипополис (Пловдив) и Сердика (София). Римляните използват богатите природни ресурси и плодородните земи, като развиват земеделие и търговия.
Същинската история на съвременния Пазарджик започва през 1485 година, когато е основан от османски заселници като търговско средище. Името му произлиза от турската дума пазар – тържище, което напълно описва функцията на града в онези времена.
Първоначално градът се е развил около пазарни улици и занаятчийски дюкяни, които бързо го превръщат в едно от най-оживените селища в региона. През XVII и XVIII век Пазарджик прераства в значим икономически център.
Развиват се занаяти като кожарство, грънчарство, тъкачество и златарство. Благодарение на благоприятното си местоположение по пътя между София и Пловдив, градът става важна спирка за търговските кервани. В епохата на Българското възраждане Пазарджик се превръща в център на духовно и културно пробуждане.
През 1847 г. е открито първото българско светско училище, а през 1837 г. е построена величествената църква „Св. Богородица“, която и до днес е един от символите на града. Пазарджик е родно място на редица видни българи, сред които писателят Константин Величков, революционерът Тодор Каблешков и учителят Христо Боянов.
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) Пазарджик изиграва ключова роля. След Освобождението градът се превръща в център на търговията и културата в Тракия. През XX век Пазарджик се развива като индустриален, културен и административен център, а днес е един от най-жизнените градове в Южна България.
Икономика и инфраструктура
Пазарджик е икономически център с добре развита промишленост, земеделие и търговия. Градът е разположен в един от най-плодородните райони на България, което определя водещата роля на селското стопанство в местната икономика.
Отглеждат се пшеница, ечемик, царевица, тютюн, зеленчуци и плодове. Особено развити са овощарството и лозарството, като продуктите се реализират както на вътрешния, така и на външния пазар. Индустриалният сектор също има важно значение.
В Пазарджик функционират предприятия от различни отрасли – хранително-вкусова промишленост, металургия, машиностроене, електротехника, текстил и мебелна индустрия. През последните десетилетия градът привлича инвестиции в малки и средни предприятия, както и в логистични и търговски центрове.
Транспортната инфраструктура е отлично развита. През Пазарджик минава автомагистрала „Тракия“ (A1), която осигурява бърза връзка с София, Пловдив и Бургас. Градът е важен железопътен възел по линията София – Пловдив – Бургас, а автобусната мрежа осигурява редовни връзки с населените места от областта.
Пазарджик има добре изградена градска инфраструктура – благоустроени улици, паркове, болници и училища. Общината активно инвестира в модернизация на публичните пространства, дигитализация на услугите и проекти за енергийна ефективност.
Култура, образование и духовност
Пазарджик е сред най-значимите културни центрове в България. Още през Възраждането градът е известен със своята просветна дейност, а и до днес продължава да поддържа богата културна традиция.
Основен културен институт е Драматично-куклен театър „Константин Величков“, който има над 50-годишна история и представя спектакли на национално и международно ниво. В града функционира и Симфоничен оркестър – Пазарджик, създаден през 1969 година, който е сред най-добрите извънстолични оркестри в страната.
Културният живот се концентрира и около Регионален исторически музей, който пази богато наследство от антични и възрожденски артефакти. Сред постоянните експозиции са колекции от римска керамика, оръжия, народни носии и произведения на изкуството.
Художествената галерия „Станислав Доспевски“ представя творби на български художници от XIX и XX век, включително и оригинални икони, създадени от прочутия самоковски зограф.
В града се провеждат ежегодно множество културни събития – Празникът на културата и изкуствата, Международният фестивал на камерната музика, както и Панаирът на занаяти и традиции.
Образованието в Пазарджик е на високо ниво. Градът разполага с множество училища, детски градини и професионални гимназии, сред които Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ и Професионална гимназия по икономика и мениджмънт. В града има и филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който предлага възможности за висше образование.
Религиозният живот е богат и разнообразен. Сред духовните символи на града е катедралната църква „Св. Богородица“, построена през 1837 година, със забележителен дървен иконостас и стенописи. В Пазарджик функционират и храмове на различни вероизповедания, които съжителстват в атмосфера на толерантност.
Туризъм и забележителности
Пазарджик и околностите му предлагат множество възможности за туризъм – културен, исторически, религиозен и природен. В центъра на града се издига паметникът на Константин Величков, един от най-почитаните синове на Пазарджик, символ на българската духовност.
Сред архитектурните и културни забележителности се открояват Часовниковата кула, построена през XVIII век, Старият мост над Марица, известен със своето архитектурно майсторство, както и къщата-музей на Станислав Доспевски.
Природните дадености в района също са впечатляващи. Само на 20 километра южно от града се намира курортното село Варвара, известно с минералните си извори и балнеосанаториуми. Недалеч от Пазарджик е резерватът „Купена“, част от Родопския масив, който е подходящ за пешеходен туризъм и наблюдение на дивата природа.
Любителите на планински приключения могат да посетят и язовир Батак и язовир Белмекен, които предлагат условия за риболов, водни спортове и къмпинг.
В града има множество хотели, спа комплекси и заведения, които обслужват както бизнес пътувания, така и туристически посещения. Благодарение на своята локация, Пазарджик се превръща и в отправна точка за обиколки из Родопите, Пловдив и тракийската равнина.
Обществен живот и население
Пазарджик има население от около 65 000 души. Жителите му са известни със своето гостоприемство, трудолюбие и активна гражданска позиция. Общественият живот в града е динамичен и разнообразен.
В Пазарджик функционират множество спортни клубове, включително ФК Хебър 1918, който представлява града във футболната лига. Градът има и баскетболен, волейболен и борцов клуб, както и модерна спортна база, включително многофункционална спортна зала „Васил Левски“.
Местната власт и неправителствените организации активно работят за развитие на младежките инициативи, екологичните проекти и социалните програми. Пазарджик е град на активни хора, които ценят културата, образованието и напредъка.