Златар е село в Североизточна България, разположено в община Велики Преслав, област Шумен. То се намира в исторически район, който от векове е свързан с развитието на българската държавност, култура и стопанство.
| Село Златар | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-selo-zlatar-27464-31c641 |
| Име на селището | Златар |
| Историческо / старо име | Няма известни исторически наименования |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Свързва се с местни предания за първия заселник Злати или със средновековна златарска и металообработваща дейност в района. |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Велики Преслав |
| ЕКАТТЕ код | 30942 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.1077° с. ш., 26.9588° и. д. |
| Надморска височина | 123 m |
| Площ на землището | 38.37 km² |
| Релеф | Хълмист релеф в преходната зона между Преславско-Драгоевската планина и Камчийската долина. |
| Климат | Умереноконтинентален климат с ясно изразени сезони и благоприятни условия за земеделие. |
| Почви | Преобладаващо плодородни земеделски почви, характерни за хълмистите части на Североизточна България. |
| Основни водни обекти | Златарска река и водосборната зона на средното течение на Голяма Камчия. |
| Близка река | Златарска река |
| Близка планина / възвишение | Преславско-Драгоевска планина |
| Близки градове | Велики Преслав, Смядово, Шумен |
| Близки села | Драгоево, Мостич, Миланово, Риш |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | 1430 г. в османо-турски регистър на военно-феодални владения. |
| Историческо развитие | Районът е обитаван още през халколита, а през Средновековието попада в културно-икономическата зона на Велики Преслав. Селото се развива като старо славянобългарско селище с по-късни демографски промени през османския и следосвобожденския период. |
| Административни промени | След Освобождението селото се развива в рамките на Преславския район, а в съвременната административна структура принадлежи към община Велики Преслав, област Шумен. |
| Население и демография | |
| Население | 691 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 18 души/km² |
| Демографска тенденция | Намаляващо население в дългосрочен план, характерно за селските райони на Североизточна България. |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, животновъдство и местни селскостопански дейности. |
| Земеделие | Развито върху значителна обработваема земя, с традиции в отглеждането на полски култури. |
| Животновъдство | Традиционен допълващ поминък, свързан с овцевъдство, говедовъдство и домашно стопанство. |
| Местна стопанска дейност | Селско стопанство, дребни услуги, местна търговия и дейности, свързани с обслужване на населението. |
| Туристически потенциал | Висок локален потенциал, свързан с археологически обекти, Златарския манастир и близостта до Велики Преслав. |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9880 |
| Телефонен код | 05330 |
| Разстояние до общински център | около 11 km |
| Разстояние до областен център | около 31 km |
| Пътна свързаност | Асфалтиран път към Велики Преслав и Смядово, с връзка към направлението Шумен - Ришки проход - Южна България. |
| Обществен транспорт | Автобусна свързаност с районните населени места, традиционно развита още от средата на XX век. |
| Образование и услуги | |
| Училище | Основно училище „Христо Ботев“ |
| Детска градина | Местни предучилищни услуги в рамките на общинската образователна мрежа. |
| Читалище | Народно читалище „Зора“, основано през 1906 г. |
| Здравни услуги | Основни здравни услуги чрез местно и общинско обслужване, с достъп до по-широка медицинска помощ във Велики Преслав и Шумен. |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Халколитни селищни могили в местностите Хаджиева щерка и Божка, следи от средновековен производствен център за художествен метал. |
| Религиозни храмове | Православен храм „Свети Димитър“, местна джамия и Златарски манастир „Св. св. Петър и Павел“. |
| Местни празници | Трети март и традиционен селски сбор на 7 ноември. |
| Фолклорен регион | Североизточен фолклорен регион с преславски и шуменски културни влияния. |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена растителност от земеделски култури, тревни съобщества, крайречна растителност и храстови формации. |
| Фауна | Типична за хълмистите и земеделски райони фауна, включваща дребни бозайници, полски птици, влечуги и крайречни видове. |
| Защитени територии | Няма голяма защитена територия в самото село, но районът има екологична връзка с природните зони около Камчийската долина и Преславско-Драгоевската планина. |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско екологично състояние, с влияние от земеделска дейност и локална инфраструктура. |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural Settlement |
| AbleBump Population Class | Medium Village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural Rural Economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Local Road Connected Village |
| AbleBump Administrative Importance | Local Settlement Importance |
| AbleBump Historical Importance Class | High Historical-Archaeological Importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | Regional Cultural Heritage Village |
| AbleBump Strategic Importance Class | Local Corridor Settlement |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate Rural Development Potential |
| AbleBump Geo Context Class | Hilly River-Valley Village |
| AbleBump Rural Density Class | Low Density Rural Area |
| AbleBump Archival Value Score | 82 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 38 |
| Economic Activity Score | 45 |
| Infrastructure Level | 52 |
| Tourism Value | 64 |
| Cultural Heritage Score | 84 |
| Environmental Quality Index | 68 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 42 |
| Regional Influence Index | 49 |
| Connectivity Index | 57 |
| Rural Development Potential | 61 |
| Strategic Location Score | 58 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 76 |
| Historical Documentation Level | 86 |
| Scientific Research Value | 78 |
| Archival Completeness Score | 80 |
| Global Recognition Index | 18 |
Благодарение на близостта си до средновековната столица Велики Преслав, селото заема важно място в културно-историческата карта на региона. Археологическите находки, местните предания и богатото историческо наследство свидетелстват за дългото присъствие на човешки общности по тези земи още от праисторически времена.
Въпреки че днес Златар е спокойно селско населено място, неговото минало разкрива история, която обхваща хилядолетия и отразява различните етапи от развитието на Североизточна България.
Географско разположение
Село Златар е разположено на около 123 метра надморска височина в южната част на област Шумен. То се намира в живописната долина на Златарска река, сред преходна зона между североизточните склонове на Преславско-Драгоевската планина и долината на река Камчия.
Релефът в района е предимно хълмист, с плавни възвишения и плодородни земеделски терени. Землището на селото обхваща значителна площ, като голяма част от нея е заета от обработваеми земи. Благоприятните природни условия са създали предпоставки за развитие на земеделието още от древността.
Пътната връзка със съседните населени места е добра. През района преминава важен маршрут, който свързва Велики Преслав и Смядово с Ришкия проход и Южна България. Това стратегическо положение е оказвало влияние върху развитието на местното население през различните исторически епохи.
Историческо развитие
Историята на Златар започва далеч преди възникването на съвременното селище. Археологическите проучвания показват, че районът е бил населен още през халколита. Откритите селищни могили свидетелстват за съществуването на организирани праисторически общности, които са използвали плодородните земи и водните ресурси на местността.
По време на Средновековието територията около днешното село попада в непосредствената зона на влияние на Велики Преслав. Близостта до столицата на Първото българско царство превръща района в част от важен политически, икономически и културен център.
Именно тогава се формират основите на селището, което според историческите данни съществува още през VIII и IX век.
Писмени сведения за Златар се срещат в османски регистри от XV век. През следващите столетия селото преминава през различни демографски и социални промени, характерни за Североизточна България. Заселват се различни етнически групи, а населението постепенно оформя своя специфичен културен облик.
След Освобождението започва нов етап в развитието на селото. Изграждат се обществени институции, развива се образователното дело и се укрепва местното самоуправление. През XX век Златар се утвърждава като едно от по-големите села в района на Велики Преслав.
Археологическо наследство
Сред най-ценните богатства на Златар е неговото археологическо наследство. В землището на селото са открити праисторически селищни могили, които разкриват информация за живота на древните обитатели на региона.
Особен интерес представляват археологическите данни, свързани със средновековното производство на художествени метални изделия. В околностите на селото са установени следи от специализирани производствени центрове, функционирали през периода на Първото българско царство.
Намерените предмети включват накити, декоративни елементи, култови изделия и различни метални артефакти с висока художествена стойност.
Тези находки свидетелстват за развитието на занаятчийството и за значимата роля на района в икономическия живот на средновековната българска държава. Част от откритите изделия са изработени от висококачествени благородни метали, което подчертава високото ниво на майсторство на местните занаятчии.
Население и демографски характеристики
През различните периоди от своята история Златар е бил дом на население с разнообразен етнически и културен състав. В селото съжителстват българи, турци и роми, които през годините формират характерната социална среда на населеното място.
Както в много други български села, през втората половина на XX век започва процес на намаляване на населението. Много млади хора се насочват към по-големите градове в търсене на образование и професионална реализация. Въпреки това селото продължава да запазва активен обществен живот и своята местна идентичност.
Днес Златар остава едно от по-значимите села в района на Велики Преслав и продължава да поддържа живи традициите, предавани между поколенията.
Икономика и земеделие
Земеделието традиционно е основен поминък на местното население. Благоприятните климатични условия и плодородните почви създават добри възможности за отглеждане на различни земеделски култури.
През XX век кооперативното земеделие играе важна роля в икономическия живот на селото. Създаването на трудово кооперативно земеделско стопанство поставя началото на нов модел на стопанисване, който определя развитието на района в продължение на десетилетия.
Освен земеделието, в миналото важна роля имат животновъдството и различните занаяти. Историческите сведения показват, че местното население е развивало разнообразни стопански дейности, свързани както със селското стопанство, така и с обслужването на околните населени места.
Образование и култура
Просветното дело в Златар има дългогодишни традиции. След Освобождението в селото започва организирано училищно образование, което постепенно се развива и разширява. Основно училище „Христо Ботев“ остава важен образователен център за местната общност.
Особено значение за културния живот има читалище „Зора“, основано в началото на XX век. То се превръща в средище на просветна и обществена дейност, като организира театрални представления, библиотечни инициативи и образователни мероприятия.
Читалищната традиция продължава да бъде важна част от културната идентичност на селото и до днес.
Религия и духовност
Религиозният живот в Златар отразява етническото и културното разнообразие на населението. В селото съществуват както православни, така и мюсюлмански традиции.
Православният храм „Свети Димитър“ е един от най-значимите духовни символи на местната общност. Построен в началото на XX век, той играе важна роля в религиозния и обществения живот на българското население.
Мюсюлманската общност също има свои духовни традиции, представени чрез местната джамия и религиозните обичаи, които се съхраняват през поколенията.
Забележителности и туризъм
Сред най-интересните обекти в района е Златарският манастир „Св. св. Петър и Павел“, разположен източно от селото. Манастирът е изграден върху място с дълбоки исторически корени и е свързан с местни легенди и предания.
Археологическите обекти в землището също представляват интерес за изследователи и любители на историята. Праисторическите могили и средновековните находки превръщат района в ценен източник на информация за миналото на Североизточна България.
Природните дадености на околността допълват туристическия потенциал на селото. Хълмистият релеф, близостта до Камчийската долина и красивите гледки към Преславско-Драгоевската планина създават привлекателна среда за разходки и отдих.
Транспорт и инфраструктура
Златар е свързан с околните населени места чрез добре развита пътна мрежа. Връзките с Велики Преслав, Смядово и останалите населени места в региона улесняват достъпа до административни, образователни и здравни услуги.
През XX век изграждането на транспортни връзки и обществени услуги допринася за модернизирането на селото. Развитието на автобусния транспорт подобрява комуникациите и улеснява ежедневния живот на местните жители.
Природа и околна среда
Природната среда около Златар съчетава плодородни земеделски земи, речни долини и нископланински пейзажи. Районът е характерен с умереноконтинентален климат, който благоприятства както земеделската дейност, така и развитието на разнообразна растителност.
Околностите на селото съхраняват типични за Североизточна България природни екосистеми. Те осигуряват местообитания за различни видове птици, дребни бозайници и растителни видове, характерни за преходната зона между равнинните и хълмистите територии.
Обществен живот и съвременност
Днес Златар съчетава спокойствието на традиционното българско село с богатото си историческо наследство. Въпреки демографските предизвикателства, местната общност продължава да съхранява своите обичаи, празници и културни традиции.
Ежегодните чествания, религиозните празници и съборите поддържат чувството за принадлежност сред жителите и потомците на златарските родове.
Миналото на селото остава живо в паметта на неговите жители, а археологическите и историческите свидетелства продължават да разкриват нови страници от историята на този интересен кът на Североизточна България.