Странджа е една от най-необикновените и магични планини в България. Разположена в югоизточната част на страната, тя се простира по границата с Турция и достига до бреговете на Черно море.
| Странджа | |
 | |
| Местоположение | |
| Информационна таблица | |
| Показател | Информация |
|---|---|
| Тип географски обект | Планина |
| Местоположение | Югоизточна България и частично в европейската част на Турция |
| Държави | България, Турция |
| Най-висок връх | Голяма Махия (1031 м, Турция); Градище (710 м, България) |
| Географски координати | 41°59′ с.ш., 27°31′ и.д. (приблизително) |
| Площ | около 10 000 km² (от които около 65% са в България) |
| Средна надморска височина | 350–400 м |
| Основни върхове | Градище, Петров баир, Папия, Махия, Голямо Градище |
| Основни реки | Велека, Резовска, Мечи дол, Факийска, Айтоска |
| Климат | Преходно-континентален с ясно изразено средиземноморско влияние |
| Почви | Канелени горски, алувиални и хумусно-карбонатни почви |
| Геоложка структура | Главно съставена от гранити, гнайси, пясъчници и варовици |
| Флора | Над 1600 растителни вида; включва редки и ендемични видове като странджанска зеленика, лавровишня, подбел, горун |
| Фауна | Елен лопатар, вълк, дива свиня, чакал, лисица, много видове птици и земноводни |
| Природни защитени територии | Природен парк „Странджа“, резерват „Силкосия“, резерват „Витаново“, резерват „Узунбуджак“ |
| Най-близки населени места | Малко Търново, Царево, Болярово, Граматиково, Бродилово |
| Икономическа дейност | Горско стопанство, билкарство, животновъдство, туризъм, пчеларство |
| Основни туристически маршрути | Маршрут от Царево през Граматиково до Малко Търново; екопътеки около Велека и Бегликташ |
| Културно наследство | Тракийски светилища (Бегликташ), долмени, нестинарски традиции |
| Екологично значение | Най-голямата защитена горска зона в България; биосферен резерват по програмата на UNESCO |
| Средногодишна температура | около 12°C |
| Средногодишни валежи | 800–1000 мм |
| Растителност | Вечнозелени и широколистни гори, доминирани от дъб и бук |
| Туристически обекти | Село Българи (нестинарски обичай), м. Петрова нива, Бегликташ, вр. Градище |
| Най-близки водни обекти | Черно море, р. Велека, р. Резовска |
| Транспортен достъп | Основни пътища от Царево и Малко Търново; граничен пункт Малко Търново – Дерекьой |
| Особености на релефа | Ниски хълмове, закръглени била и дълбоки речни долини |
| Екосистеми | Смесени гори, влажни зони, речни екосистеми, крайбрежни зони |
| Етнографски особености | Странджанско пеене, нестинарство, традиционни носии и дърворезба |
| Регионално значение | Естествена граница между Европа и Мала Азия, природен и културен резервоар |
| Опазване и управление | Под защитата на Министерството на околната среда и водите чрез Дирекция „Природен парк Странджа“ |
Макар и не толкова висока, колкото Рила или Пирин, Странджа впечатлява със своите дълбоки гори, древни светилища и уникални обичаи, които я превръщат в съкровище на българската природа и култура.
Географско положение и релеф
Странджа планина обхваща територии на България и Турция, като по-голямата част от нея е на турска територия. Българската част се намира основно в област Бургас и заема площ от над 1000 кв. км. Планината е ниска и хълмиста – средната ѝ височина е около 300–400 м, а най-високият връх е Махияс (1031 м), който се намира в Турция.
На българска територия най-висок е връх Голямо Градище (710 м). Релефът на Странджа е мек, с дълги била, заоблени върхове и обширни долини. Тук няма стръмни и непристъпни склонове, което я прави леснодостъпна за туристи.
В планината текат множество реки – Велека, Младежка, Резовска, както и по-малки притоци, които създават живописни дерета и долини.
Климат
Странджа се характеризира с преходен средиземноморски климат. Това означава, че зимите са меки, а лятото – дълго, топло и сравнително влажно. Благодарение на близостта до Черно море, тук има повече валежи в сравнение с други части на страната.
Тези условия благоприятстват богатата растителност, която е една от основните отличителни черти на планината.
Растителност и животински свят
Странджа е истински рай за ботаниците. Тук се срещат над 1660 растителни вида, от които десетки са реликтни и ендемични – тоест уникални за региона. Особено известни са източнолорелистните гори, които напомнят на праисторическа флора от третичния период.
В тях могат да се видят редки видове като странджанската зеленика, странджанска боровинка, колхидски джел, лавровишня и други. Големи части от планината са обрасли с вековни дъбови и букови гори, които дават усещане за мистичност и девственост.
Животинският свят също е впечатляващ – сърни, елени, диви свине, чакали, вълци, а понякога и мечки. Орнитолозите откриват тук над 120 вида птици, включително редки видове като черен щъркел и египетски лешояд.
Природен парк „Странджа“
През 1995 г. е създаден Природен парк „Странджа“, който е най-голямата защитена територия в България – около 1160 кв. км. Той включва букови и дъбови гори, защитени зони, пещери и уникални екосистеми. Тук има и множество природни забележителности – пещерата Мишкова нива, водопадът Докузак край с. Стоилово, резерватите „Силкосия“ и „Узунбуджак“.
История и археология
Странджа е земя с древна история. Тук са открити следи от тракийската цивилизация – долмени, светилища и гробници, които датират от преди повече от 3000 години. Едно от най-известните места е тракийското светилище Мишкова нива край Малко Търново, което често е наричано „българският Стоунхендж“.
През Средновековието планината е била важна гранична зона между България и Византия, а по-късно и между Османската империя и българските земи. В селата на Странджа са се водили тежки битки по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), когато местното население се вдига срещу османската власт.
Селища и местна култура
В Странджа има множество малки села, запазили традиционния си облик. Сред най-известните са Малко Търново, Бродилово, Българи, Граматиково, Кости и др. Те са характерни с дървени къщи, стръмни калдъръмени улички и гостоприемни жители.
Най-уникалното културно явление тук е нестинарството – древен обичай, включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Нестинарите танцуват боси върху жарава, придружавани от звуците на гайди и тъпани. Обичаят се свързва с култа към свети Константин и Елена и се практикува най-вече в село Българи.
Туризъм
Странджа е отлична дестинация за екотуризъм и културен туризъм. Тук няма високи върхове за алпинисти, но планината предлага: Маршрути за пешеходен туризъм – мрежа от екопътеки минава през буковите и дъбовигори. Исторически маршрути – до древни тракийски светилища, средновековни крепости и паметници на въстанията.
Селски туризъм – посещение на автентични къщи и участие в местни празници. Рекреация – река Велека и крайбрежните зони предлагат места за почивка, риболов и наблюдение на птици. Едно от най-живописните кътчета е устието на река Велека, която се влива в Черно море при село Синеморец.
Тук пясъчните дюни и зеленината се съчетават в уникален пейзаж.
Легенди и мистичност
Странджа е обвита в легенди и предания. Местните хора вярват, че планината е изпълнена със свещена енергия, пазена от древни богове и духове. Според някои изследователи, тук има енергийни полета, подобни на тези край Стоунхендж и Египетските пирамиди.
Някои легенди разказват за златни съкровища, скрити от траките, други – за светилища на богинята Бендида. Тази мистичност придава на Странджа неповторим чар и я прави любима дестинация за хора, търсещи духовни преживявания.
Странджа е планина, която не впечатлява с височини, а с дух. Тя е съчетание от уникална природа, древни култури и живи традиции, съхранени през вековете. Горите ѝ пазят спомена за праисторически времена, селата – за българската идентичност, а обичаите – за мистичната връзка между човек и природа.
Посещението на Странджа е пътуване във времето – към корените на човешката цивилизация и към сърцето на българската духовност. Тя е символ на устойчивост, свобода и тайнствена красота, която остава завинаги в паметта на онези, които я докоснат.