Сърната (Capreolus capreolus), наричана още европейска сърна, е една от най-красивите и елегантни диви животни, обитаващи българските гори, полета и планини. Тя е символ на грация, пъргавина и естествена красота. С фините си движения, изострено внимание и приспособимост към различни условия, сърната е емблематичен вид за европейската дива природа.
| Сърна | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно име | Capreolus capreolus |
| Семейство | Cervidae (Еленови) |
| Разред | Artiodactyla (Чифтокопитни) |
| Тип | Chordata (Хордови) |
| Клас | Mammalia (Бозайници) |
| Височина при холката | 65–75 см |
| Дължина на тялото | 90–130 см |
| Тегло | 15–35 кг |
| Продължителност на живота | 8–12 години |
| Местообитание | Гори, храсталаци, поляни, планински райони |
| Разпространение в България | Стара планина, Родопи, Странджа, Средна гора |
| Хранене | Треви, листа, плодове, клонки |
| Размножаване | 1–2 малки, раждане през май–юни |
| Активност | Призори и привечер |
| Врагове | Вълци, чакали, лисици, хора |
| Защитен статус | Опазван вид (Бернска конвенция) |
| Екологична роля | Контрол на растителността и храна за хищници |
| Културно значение | Символ на нежност, красота и свобода |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде живее сърната в България? 💬 Отговор: Сърната се среща в цялата страна – от равнините до планините, най-често в Стара планина, Родопите, Средна гора и Странджа, където има гори и открити поляни. ❓ Въпрос: Каква е разликата между сърна и елен? 💬 Отговор: Сърната е по-дребна от елена, има по-къси рога и по-фино тяло. За разлика от елена, рогата на сърнеца имат най-често три върха и се сменят всяка година. | |
В българската народна култура сърната е често възпявана в песни и легенди като образ на чистота, нежност и свобода. Но зад този поетичен образ стои изключително интересен биологичен вид – интелигентен, социален и жизненоважен за равновесието на горските екосистеми.
Морфологични характеристики
Сърната е средно голям тревопасен бозайник, с височина при холката между 65 и 75 см и дължина на тялото около 90–130 см. Теглото варира от 15 до 35 кг, като мъжките (сърнци) са по-едри от женските (кози). Козината ѝ променя цвета си според сезона – през лятото е червеникаво-кафява, а през зимата става сиво-кафява или почти сива, което ѝ осигурява добра маскировка. На задните части има характерно бяло петно, наричано „огледало“, което помага на животните да се разпознават в движение.
Мъжките притежават рога, които се сменят всяка година – израстват през пролетта и падат в късна зима. Рогата обикновено имат три върха и се използват в брачния сезон за демонстрация и борба. Главата е удължена, муцуната тъмна, а очите – големи и изразителни. Ушите са сравнително дълги и чувствителни, което осигурява отличен слух.
Разпространение и местообитание
Сърната е широко разпространена в Европа, Мала Азия и част от Азия, а в България се среща във всички природни региони – от равнинните райони на Дунавската равнина до високите части на Рила и Родопите. Предпочита смесени гори, храсталаци и поляни с близки водоизточници, като се адаптира лесно и към културни ландшафти – лозови масиви, ливади и земеделски ниви. Сърната е силно териториално животно, което избягва големи миграции, но променя местообитанията си според сезона – през зимата се спуска към по-ниски и защитени терени.
Поведение и социална организация
Сърните са изключително предпазливи и плашливи животни. През по-голямата част от годината живеят самостоятелно или по двойки. Женските, особено когато имат малки, се движат в малки групи, докато мъжките пазят определени територии, които маркират с урина и секрети от жлези.
Активни са предимно призори и привечер, когато търсят храна. През деня се крият в гъсти храсти или под прикритието на дървета. При опасност реагират мигновено – със силен скок се изстрелват в бягство, а белият им „сигнален флаг“ предупреждава останалите.
Хранене
Сърната е тревопасно животно с изтънчен вкус към растителността. Диетата ѝ включва: треви, млади листа и пъпки, горски плодове, жълъди и гъби, клонки, кора и млади издънки през зимата. Тя е селективен хранещ се вид – предпочита най-младите и сочни части на растенията, което я прави чувствителна към промени в растителната среда. През лятото сърните се хранят основно с билки и треви, докато през зимата оцеляват благодарение на остатъци от суха растителност и млади клони.
Размножаване и жизнен цикъл
Брачният сезон (гонът) настъпва през юли и август, когато мъжките се борят за достъп до женските, издавайки характерни звуци и маркирайки териториите си. След оплождането настъпва забавена имплантация – ембрионът се развива едва през зимата, а раждането става през май–юни. Женската ражда 1–2 малки сърненца, покрити с пъстри петна, които осигуряват камуфлаж.
Малките остават скрити в тревата през първите седмици, а майката ги посещава само за кърмене, за да не привлича хищници. Младите стават самостоятелни на около 6 месеца, а половата зрялост настъпва на 1–2 години. Продължителността на живота им е 10–12 години, но в природата рядко надживяват 8 години поради хищници и климатични условия.
Врагове и заплахи
Сред естествените врагове на сърната са: вълци, лисици, чакали, скитащи кучета и хищни птици (за новородените). Основните заплахи обаче идват от човека: бракониерство, унищожаване на местообитания, пътнотранспортни произшествия, прекомерно изсичане на гори и шумово замърсяване.
Екологична роля
Сърната играе важна екологична роля като тревопасен вид, който регулира растителните популации и служи за храна на редица хищници. Нейното присъствие е показател за здравословна екосистема с балансирани хранителни връзки. Като селективен растителнояден вид, тя спомага за естественото „подмладяване“ на горите, като разпространява семена и стимулира растежа на нови растения.
Културно и символно значение
В българския фолклор сърната е символ на нежност, свобода и женствена красота. Народът я възприема като вестителка на гората и пазителка на хармонията между човек и природа. В много народни песни се пее за „сърна мила и бяла“, която олицетворява чистота и невинност. В художествената литература и изкуство сърната често се появява като метафора за естествената връзка между човека и дивата природа.
Сърната в България
Днес сърната е широко разпространена в страната, с най-големи популации в Стара планина, Средна гора, Родопите и Странджа. Среща се и в равнинни райони, особено в Дунавската равнина и Лудогорието. Популацията ѝ е стабилна благодарение на ловностопански програми, защитени територии и национални паркове. Въпреки това се следи внимателно, тъй като видът е чувствителен към екологични промени.
Сърната е включена в Закона за биологичното разнообразие на България и в Бернската конвенция като вид, подлежащ на устойчиво управление. В някои региони е разрешен регулиран лов с цел поддържане на баланса в популацията. Нейното опазване зависи от запазването на естествените местообитания, ограничаването на бракониерството и възстановяването на екологичните коридори между горските масиви.