Тревненска планина е един от живописните дялове на Стара планина, разположен в централната част на България. Тя се простира между проходите Шипка на запад и Вратник на изток, като представлява част от Средна Стара планина. На север граничи с Търновското поле, а на юг плавно се спуска към хълмовете и долините на Габровското и Тревненското възвишение. В административно отношение Тревненска планина попада в границите на областите Габрово и Велико Търново.
| Тревненска планина | |
 | |
|---|---|
| Координати 42.715° с. ш. 25.552° и. д. | |
 Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България (Област Велико Търново, област Габрово, област Стара Загора) |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Панагюра |
| Надм. височина | 1330,4 m |
| Подробна карта | |
| Изглед | |
Център и своеобразно сърце на планината е град Трявна – едно от най-красивите възрожденски селища в България, разположено в подножието ѝ. Географските координати на Тревненска планина са приблизително 42.85° с. ш. и 25.5° и. д. Тази част от Стара планина е известна със своята мека, зелена красота, множество горски масиви и традиционни селища, запазили българския дух и архитектура.
Релеф и геоложки особености
Релефът на Тревненска планина е типично среднопланински – с плавни била, заоблени върхове и дълбоки речни долини. Средната надморска височина е между 900 и 1200 метра, а най-високият връх е Чумерна (1536 м), който се намира в източната част и е един от най-известните върхове в Средна Стара планина. Други забележителни височини са връх Бедек (1488 м), Кръстец и Сиври чал.
Планината е изградена предимно от кристалинни шисти, гранити и гнайси, типични за старопланинската структура. Геоложките процеси през милиони години са оформили нейния днешен вид – стръмни речни долини, меки била и обширни склонове, покрити с гъсти гори. Ерозионната дейност на реките е създала живописни дефилета и проломи, като тези на реките Тревненска, Боженска и Дряновска.
Климат и води
Климатът в Тревненска планина е умереноконтинентален с ясно изразено планинско влияние. Зимите са сравнително студени и снежни, а летата – прохладни и влажни. Средната януарска температура е около -2°C, докато през юли достига 18–20°C. Високата надморска височина и изобилието от гори осигуряват чист въздух и свежа прохлада дори през най-горещите летни дни.
Планината е богата на водни ресурси. През нея преминават множество малки, но пълноводни реки – притоци на Янтра. Сред тях най-известни са Тревненска река, Дряновска река и река Бързия. Водите им са кристално чисти и осигуряват питейна вода за населените места в района. Множество извори и малки водопади придават допълнителен чар на природата.
Растителност и животински свят
Тревненска планина е богато залесена – над 60% от територията ѝ е покрита с гори. В по-ниските части преобладават широколистните видове – дъб, бук, габър и ясен. С изкачването нагоре те постепенно отстъпват място на буковите гори, които образуват гъсти и сенчести масиви. Местността около връх Чумерна е особено известна с вековните си букови гори, обявени за природен резерват.
Флората включва и множество билки – жълт кантарион, мащерка, риган, див чесън, както и редки видове като блатно кокиче и орфеево цвете. Ливадите и пасищата са богати на цветя, създавайки красиви пейзажи през пролетта и лятото.
Животинският свят е разнообразен – в горите живеят сърни, елени, диви свине, язовци, лисици и различни видове птици, сред които соколи, сови и гарвани. Поради спокойствието и чистата среда, в района се срещат и редки видове пеперуди и земноводни.
Населени места и културно наследство
Най-важното населено място в Тревненска планина е град Трявна – истинска перла на Българското възраждане. Градът е известен със своите възрожденски къщи, дърворезбарство и иконописна школа, основана още през XVIII век. Сред забележителностите му са Часовниковата кула от 1814 г., старият мост над Тревненска река, Даскаловата къща, известна с прочутия таван “слънце”, и църквата “Св. Архангел Михаил”.
Около планината са разположени и множество села, които пазят традиционния български дух – Боженци, Плачковци, Кисийците, Престой, Бъзовец, Долни Марян и др. Те са обичани дестинации за селски туризъм и предлагат автентична архитектура, гостоприемство и домашна кухня.
В района се намират и манастири с голямо историческо значение – Тревненският манастир “Св. Архангел Михаил”, Плаковският манастир и Къпиновският манастир. Те са важни духовни и културни центрове още от времето на Възраждането.
Икономика и поминък
В миналото основният поминък в района е бил свързан с дърводобив, занаяти и животновъдство. Тревненската дърворезбарска школа се прочула из цялата страна с изключителното си майсторство и художествена стойност. Много от най-красивите иконостаси и църковни украси в България са дело на тревненски майстори.
Днес икономиката в подножието на планината се основава предимно на туризма, дървообработването и малки семейни производства – производство на мебели, текстил, млечни и пчелни продукти. Развива се и екологично земеделие, благодарение на чистите природни условия и липсата на индустриално замърсяване.
Туризъм и забележителности
Тревненска планина е чудесна дестинация за планински, еко и културно-исторически туризъм. Районът предлага множество туристически маршрути и екопътеки, свързващи Трявна, Плачковци, Боженци и Габрово. Сред най-популярните маршрути са преходът от Трявна до хижа “Буковец”, изкачването на връх Чумерна и пътеката към Дряновския манастир и пещерата “Бачо Киро”.
Всяка година Трявна е домакин на фестивали и културни събития – “Дни на дърворезбата”, “Балканска нощ”, “Тревненска занаятчийска седмица”. Те събират туристи от цяла България и чужбина, привлечени от традиционното изкуство, музика и местната кухня.
Любителите на природата могат да се насладят на спокойни разходки сред букови гори, да наблюдават диви животни или просто да се отпуснат в тишината на планината. През зимата някои от по-високите места предлагат добри условия за ски и сноуборд.
Историческо значение
През вековете Тревненска планина е имала стратегическо значение за преминаване през Балкана. През нейния терен са минавали важни пътища, свързващи Северна и Южна България. В епохата на Османското владичество планината е била убежище за хайдути и бунтовници, а по време на Възраждането – средище на занаятчийски и просветни дейности.
Много тревненци са оставили ярка следа в историята – сред тях се открояват иконописците Димитър и Захари Зограф, възрожденецът Ангел Кънчев и майсторите дърворезбари от рода Витанови.