Тушовица е село в Североизточна България, разположено в община Върбица, област Шумен. То се намира в историко-географската област Герлово и представлява едно от традиционните селища в северните подножия на Върбишката планина.
| Тушовица | |
![]() | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-tushovitsa-27207-6ceeb7 |
| Име на селището | Тушовица |
| Историческо / старо име | Тушовца |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Няма сигурно установена етимология; името е засвидетелствано в местната историческа традиция като Тушовца и по-късно Тушовица |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Върбица |
| ЕКАТТЕ код | 73537 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.0062° с. ш., 26.8056° и. д. |
| Надморска височина | 210 m |
| Площ на землището | 61.638 km² |
| Релеф | Хълмисто-предпланински релеф в северните подножия на Върбишката планина, в източната част на Герлово |
| Климат | Умереноконтинентален климат с планинско влияние |
| Почви | Планосоли и лесивирани почви |
| Основни водни обекти | Река Елешница и югоизточният ръкав на язовир Тича |
| Близка река | Елешница |
| Близка планина / възвишение | Върбишка планина |
| Близки градове | Върбица, Шумен, Котел |
| Близки села | Сушина, Риш, Подвис, Манолич, Бяла река, Нова Бяла река |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Засвидетелствано в преброяването от 1881 г. като Тушовица |
| Историческо развитие | Селото е част от България след 1878 г. и се развива като традиционно герловско селище със земеделски, животновъдни, образователни и религиозни функции |
| Административни промени | До 1966 г. се използва формата Тушовца, след което официалното име е променено на Тушовица |
| Население и демография | |
| Население | 482 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 7.82 души/km² |
| Демографска тенденция | Продължителен демографски спад спрямо средата на XX век, но със запазена местна общност |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, дърводобив, животновъдство и сезонна заетост |
| Земеделие | Тютюнопроизводство, зърнопроизводство, овощарство и отглеждане на хмел в миналото |
| Животновъдство | Овцевъдство и биволовъдство, характерни за традиционния поминък на селото |
| Местна стопанска дейност | Дърводобив, селскостопанска дейност, местен пазарен ден и услуги за населението |
| Туристически потенциал | Регионален потенциал, свързан с Герлово, Върбишката планина, язовир Тича и старата джамия |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9884 |
| Телефонен код | 05394 |
| Разстояние до общински център | 11 km |
| Разстояние до областен център | 31 km |
| Пътна свързаност | През селото преминава третокласният републикански път III-7304, осигуряващ връзка с Върбица, Риш и път II-73 |
| Обществен транспорт | Локална автобусна и пътна свързаност към Върбица, Шумен и близките населени места |
| Образование и услуги | |
| Училище | Исторически е действало Основно училище „Христо Ботев“, закрито през 2018 г. |
| Детска градина | Целодневна детска градина „Щурче“ |
| Читалище | Народно читалище „Герлово“, основано през 1939 г.; дейността му е преустановена през 1997 г. |
| Здравни услуги | Основен достъп до здравни услуги чрез общинския център Върбица и областния център Шумен |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Старинна джамия, училищна история, читалищна традиция и местна културна памет |
| Религиозни храмове | Джамия, смятана за построена преди повече от 400 години |
| Местни празници | Седмичен пазарен ден във вторник и традиционни религиозни и семейни обреди на местната общност |
| Фолклорен регион | Герлово, Североизточна България |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена предпланинска растителност, земеделски култури, овощни насаждения, тревни площи и горски масиви |
| Фауна | Типична предпланинска фауна с дребни бозайници, полски птици, горски видове и видове, свързани с водните местообитания край Елешница и язовир Тича |
| Защитени територии | Природна среда с регионална екологична стойност в близост до водосбора на язовир Тича и северните склонове на Върбишката планина |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско и предпланинско екологично състояние, повлияно от земеделие, дърводобив и близостта до водни обекти |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural settlement |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural - forestry rural economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic rural infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local mayoralty center |
| AbleBump Historical Importance Class | Documented historical village |
| AbleBump Cultural Importance Class | Local cultural and religious heritage |
| AbleBump Strategic Importance Class | Regional rural access point |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate rural development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Foothill village in Gerlovo |
| AbleBump Rural Density Class | Low rural density |
| AbleBump Archival Value Score | 72 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 38 |
| Economic Activity Score | 46 |
| Infrastructure Level | 52 |
| Tourism Value | 43 |
| Cultural Heritage Score | 68 |
| Environmental Quality Index | 71 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 57 |
| Regional Influence Index | 42 |
| Connectivity Index | 58 |
| Rural Development Potential | 55 |
| Strategic Location Score | 49 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 76 |
| Historical Documentation Level | 73 |
| Scientific Research Value | 41 |
| Archival Completeness Score | 70 |
| Global Recognition Index | 18 |
Макар днес населението му да е значително по-малко в сравнение с миналото, селото продължава да съхранява своята културна идентичност, характерен облик и връзка с природната среда на Източна Стара планина.
Тушовица е известно със своето благоприятно местоположение между планинските склонове и плодородните земеделски земи, както и с дългогодишните традиции в земеделието, животновъдството и горското стопанство.
През десетилетията селото се е утвърдило като важна местна общност в района на Герлово и е оставило забележима следа в развитието на региона.
Географско разположение
Селото е разположено на около 210 метра надморска височина в северните подножия на Върбишката планина. Намира се приблизително на 31 километра югозападно от Шумен и на около 11 километра източно от град Върбица.
Близостта му до планината оказва съществено влияние върху местния климат, природната среда и традиционния поминък на населението.
Околният ландшафт се характеризира с редуване на хълмисти терени, обработваеми земи, горски масиви и речни долини. Районът е част от преходната зона между Дунавската равнина и Източна Стара планина, което създава разнообразни природни условия.
Западно от селото протича река Елешница, която играе важна роля за местната екосистема и за развитието на земеделската дейност през годините.
Климатът е умереноконтинентален с ясно изразени сезони. Лятото е сравнително топло, а зимата е умерено студена. Валежите са достатъчни за развитието на земеделие и естествена растителност, което обяснява дългогодишната стопанска активност в района.
Историческо развитие
Историята на Тушовица е тясно свързана с историята на Герлово - район, който през вековете е бил населяван от различни етнически и културни общности. След Освобождението на България през 1878 година селото става част от новосъздадената българска държава и започва постепенно да се развива в условията на модерната административна система.
Още в края на XIX век Тушовица е сред значимите селища в района по отношение на население и стопанска дейност. Данните от ранните преброявания показват устойчиво демографско развитие и активен обществен живот.
През различни периоди името на селото е записвано по различен начин, като през 1966 година официално е утвърдена формата „Тушовица“.
През първата половина на XX век селото преживява период на относителен подем. Развиват се образованието, културният живот и местното самоуправление. Изграждат се обществени институции, а училището се превръща в един от най-важните центрове на обществената дейност.
Население и демографски характеристики
Демографската история на Тушовица отразява процесите, характерни за много български села през последното столетие. През средата на XX век населението надхвърля хиляда души и достига едни от най-високите си стойности.
По това време селото е оживен земеделски център с множество семейства, активна трудова дейност и развита местна общност.
След втората половина на века започват процеси на миграция към градовете, които постепенно водят до намаляване на броя на жителите. Въпреки това Тушовица продължава да бъде сред по-големите села в района на Герлово и запазва своята жизненост.
Етническата структура на населението е доминирана от български турци, които формират основната част от местната общност. Това определя и някои от културните особености, традициите и обществените практики в селото.
Икономика и традиционен поминък
Природните дадености на района са създали благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство още от ранните периоди на заселване. В продължение на десетилетия основен поминък на населението са били тютюнопроизводството, отглеждането на зърнени култури, овощарството и животновъдството.
Особено значение е имало овцевъдството, което е било широко разпространено в района благодарение на обширните пасища и подходящите климатични условия. Биволовъдството също е заемало важно място в местната икономика и е било характерна особеност на стопанския живот в миналото.
В по-ново време към традиционните дейности се добавят дърводобивът и различни форми на сезонна заетост. Горските ресурси на Върбишката планина продължават да оказват влияние върху местната икономика и осигуряват възможности за работа на част от населението.
Образование и култура
Образованието има дългогодишни традиции в Тушовица. Първите организирани форми на обучение се появяват още в началото на XX век, когато е открито местно училище. В продължение на десетилетия то изпълнява важна обществена функция и играе ключова роля за развитието на младите поколения.
През годините училището се утвърждава като културен център на селото, а неговите учители често участват активно и в обществения живот. Въпреки закриването му през XXI век, споменът за образователната дейност остава важна част от местната история.
Особено място заема и читалищната дейност. Народно читалище „Герлово“, основано през 1939 година, се превръща в средище на културния живот. Библиотеката, художествените състави и различните обществени инициативи допринасят за запазването на местните традиции и за укрепването на общностния дух.
Религия и духовност
Религиозният живот в Тушовица е свързан предимно с ислямската традиция. Най-значимият религиозен обект в селото е местната джамия, която според местните сведения съществува от повече от четири века. Това я превръща в една от най-старите сгради в района и в ценен свидетел на историческото развитие на местната общност.
Джамията не е само религиозен център, но и важен символ на културната памет. Тя съхранява традиции, предавани през поколенията, и продължава да играе значима роля в обществения живот на селото.
Забележителности и природна среда
Една от най-големите ценности на Тушовица е неговото природно обкръжение. Селото е разположено в район с живописни гледки към Върбишката планина, горски масиви и плодородни долини. Близостта до язовир Тича допълнително увеличава природната привлекателност на района.
Река Елешница също е важен елемент от местния пейзаж. Тя допринася за биологичното разнообразие и създава условия за развитието на различни растителни и животински видове.
Сред културните забележителности най-значимо място заема старата джамия, която представлява важен архитектурен и исторически паметник за местната общност.
Транспорт и инфраструктура
Тушовица е свързана с останалите населени места в региона чрез третокласната пътна мрежа. Пътните връзки осигуряват достъп до Върбица, Шумен и други населени места в областта. Благодарение на това селото поддържа относително добра транспортна достъпност въпреки планинския характер на района.
На територията на селото функционират основни обществени услуги, включително кметство, пощенска станция и детска градина. Тези институции продължават да изпълняват важна роля за ежедневния живот на местното население.
Обществен живот и съвременност
Днес Тушовица съчетава традициите на едно старо герловско село с предизвикателствата на съвременната демографска реалност. Макар населението да е намаляло значително спрямо средата на XX век, местната общност продължава да съхранява своята идентичност и културни особености.
Пазарният ден, провеждан всяка седмица, остава важен елемент от социалния живот и продължава да събира жители от селото и околните населени места. Той е своеобразна връзка между миналото и настоящето и напомня за времената, когато местните пазари са били център на икономическия и обществен живот.
Тушовица остава едно от характерните селища на Герлово - място, в което природата, историята и културното наследство продължават да съществуват в тясна връзка и да определят облика на местната общност.
